Къща-музей „Иван Вазов“ (Берковица)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Къща-музей „Иван Вазов“
Берковица
Berkovitsa-IVHM.jpg
Сградата на къща-музей „Иван Вазов“ в Берковица
Map of Berkovitsa.png
43.2389° с. ш. 23.1264° и. д.
Местонахождение в Берковица
Местоположение Берковица, България
Тематика история
Основан 21 юли 1957 г.
Работно време
Лятно работно време 9.00 – 12.00 ч.
12.30 – 17.30 ч.
(почивни дни: няма)
Зимно работно време 8.30 – 12.00 ч.
12.30 – 17.00 ч.
(почивни дни: няма)
Допълнителна информация
Директор Ивайло Пешков
Адрес ул. „Поручик Грозданов“ № 11, Берковица 3500
Телефон 0953/ 88 045
Сайт https://www.facebook.com/%D0%9C%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%B5%D0%BD-%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81-%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0-Museum-Complex-Berkovitsa-167366916790478/
Къща-музей „Иван Вазов“
Берковица
в Общомедия

Къща-музей „Иван Вазов“ в Берковица е мястото, където Иван Вазов живее докато е председател на Окръжния съд в Берковица – 7 март 1879 – 18 септември 1880 г.[1] От 2012 г. къща-музей „Иван Вазов“ е част от Музеен комплекс – Берковица.

История[редактиране | редактиране на кода]

Къщата, в която се помещава музеят е строена в началото на 19 в. и има типичен за българското Възраждане екстерирор и интериор – автентична камина и резбовани тавани, голяма одая с долапи, стенописи, миндерлъци.[2] През 1940 г. е обявана за народна старина.[3] Къщата-музей „Иван Вазов“ е открита през 1957 г. След основен ремонт на 15 февруари 1980 г. е открита новата експозиция на музея.[1] През 1964 г. къщата е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение.[4][5]

Експозиция[редактиране | редактиране на кода]

Експозицията в музея представя творчески път на Иван Вазов, като най-голямо внимание е отделено на берковския му период.[1] Приземният етаж на къщата се използва в миналото за стопански нужди. Чрез вътрешно стълбище се достига до втория етаж, който се използва за живеене. Дясното крило представлява мъжката част, осветена с множество прозорци, камина, резбован таван и алафранги по стените. В дъното ѝ е разположена турска баня. В това крило живее Иван Вазов. Лявата част е женска. Потонът в тази стая е във вид на „рибена кост“, а тавана на залата с преводната литература е резбован. Той е дело на тревненски майстори.[6]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Благодарение на пребиваването си в Берковица, в творчеството на Иван Вазов се появяват редица произведения, които са написани тук. По-значимите са стихотворенията „На Ком“, „Малини“, поемата „Грамада“, повестта „Митрофан и Дормидолски“[7]

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

В непосредствена близост до къщата-музей „Иван Вазов“ се намира етнографският музей, който е част от 100-те национални туристически обекта на Българския туристически съюз.[8]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в ((bg))  Къща-музей „Иван Вазов“. // Официален уеб сайт на Община Берковица. Посетен на 03.12.2012.
  2. ((bg))  Къща-Музей Иван Вазов, Берковица. // Guide Bulgaria. Посетен на 03.12.2012.
  3. ПМ № 1410 от 1940 г.
  4. ДВ. бр. 100 от 1964 г.
  5. ((bg))  Етнографски музей, Берковица. // Официален туристически портал на България. Посетен на 03.12.2012.
  6. ((bg))  Къща-Музей „Иван Вазов“ – Берковица. // Туризъм в Община Берковица. Посетен на 03.12.2012.
  7. ((bg))  Забележителности. // Туризъм в Община Берковица. Посетен на 03.12.2012.
  8. ((bg))  №34.гр. Берковица – Етнографски музей. // Български туристически съюз. Посетен на 3.12.2012.