Къща Хиндлиян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Къща „Хиндлиян“
Изглед към къща „Хиндлиян“
МестоположениеПловдив
ТематикаГрадски бит, изкуство
Работно време
Лятно работно време9:00 – 18:00 ч. [1]
Зимно работно време9:00 – 17:30 ч.[1]
Допълнителна информация
Адресул. „Артин Гидиков“ № 4
Телефон032 628 998 [1]
42.15° с. ш. 24.7513° и. д.
Местоположение в България Пловдив център
Къща „Хиндлиян“ в Общомедия

Къща „Хиндлиян“ е къща музей на територията на Архитектурно-исторически резерват „Старинен Пловдив“, на улица ул. „Артин Гидиков“ в Пловдив.

Построена е през 1848 г. от Степан Хиндлиян като зестра на дъщеря му, омъжена за арменския търговец от Кишинев Артин Гидиков.[2] Тя е една от малкото запазени в оригинал симетрични пловдивски къщи. В нея се намира единствената запазена баня с течаща топла и студена вода. Днес къщата се използва като музей и културен център за изложби.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Къща „Хиндлиян“ е един от малкото запазени в оригинал образци на симетрична пловдивска къща. Връзката със съседната Балабанова къща, придава ансамблово родство на двете къщи.

Дворът на къщата обединява стопански постройки, баня и мазе. Къщата е симетрична само във вътрешното си пространство, поради неправилната форма на имота. Представителна е дворната фасада с централен портик, който е вписан навътре, което не е характерно за епохата на строителството. Приземието е организирано около правоъгълен салон, отворен към три големи стаи, малък еркер към улицата, вход към банята със съблекалня и еднораменно стълбище към втория етаж.[3]

От стълбите се влиза в големия хайет, с размери 10,20 × 7,10 m, заобиколен от по две големи стаи, едната от които е от т.нар. тип „фенер“ – с прозорци и към салона. Къщата е богато декорирана. Рисунките обхващат стените и таваните на стаите. Някои от стенописите са запазени в оригинал. Автори са Моко и Мавруди, които са работили повече от шест месеца върху изписването на всички стаи отвън и отвътре с пиластри, гирлянди от растителни и геометрични орнаменти, винетки, натюрморти и пейзажни композиции. При изрисуването на първия етаж са използвани хартиени шаблони.[4]

Всички стени на втория етаж, включително и алафрангите, са рисувани на ръка, а таваните са в тон със съответната стая. По стените са изрисувани пейзажи от Цариград, Венеция, Александрия, Стокхолм и други градове. Над вратата на мазето е изрисуван огледален образ на къщата, служещ освен за декоративен елемент и за своеобразен план на сградата. Със същата цел е и рисунката над вратата на кухнята – тя е огледален образ на неофициалната част на къщата.[5]

В къща „Хиндлиян“ се намира единствената запазена баня с течаща топла и студена вода в България. Тя е построена по ориенталски образец, с куполи, сводове, ниши, мраморен под, курна и отопление на пода с топъл въздух. [6]

История[редактиране | редактиране на кода]

Къщата е построена в периода 18351840 г. от неизвестен майстор, по поръчка и вкуса на богатия търговец и чифликчия Степан Хиндлиян.

През 1915 г., в началото на арменския геноцид, семейство Хиндлиян напуска къщата и я предоставя за убежище на арменски бежанци.

През 1974 г. сградата е обявена за паметник на културата, като е реставрирана и е обзаведена с мебели от времето на българското Възраждане.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]