Къща музей "Лайош Кошут"

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Къща музей
„Лайош Кошут“
Музеи в България
Map of Shumen.png
43.2721° с. ш. 26.9241° и. д.
Местоположение Шумен
Тематика Унгарска революция (1848 – 1849)
Основан 1949
Допълнителна информация
Адрес ул. „Цар Освободител“ 115

Къщата музей „Лайош Кошут“ е паметник на Възрожденската култура от XIX век в Шумен. Тя е част от структурата на РИМ – Шумен. До 1990 г. е Музей на българо-унгарската дружба „Лайош Кошут“.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1849 г., след трагичния завършек на Унгарската национална революция, в Шумен пристига голяма група унгарски и полски емигранти. Сто години по-късно, през 1949 г. домът на хаджи Димитраки Хаджипанев, в който отсяда емигрантският политически водач Лайош Кошут, е превърнат в едноименна къща музей.[1]

Изложба[редактиране | редактиране на кода]

Къщата е богата, чорбаджийска и е строена през 30-те години на ХІХ век, източно от оживената чаршия Араста. Счита се за един от най-оригиналните паметници на възрожденската архитектура в Шумен. Интерес предизвиква скривалището изградено вътре в къщата, с два изхода, водещи към двата изхода на самата сграда. Запазен е работният кът в стаята на Кошут. Уредената в къщата експозиция и установените контакти с Националния музей в Будапеща разясняват събитията от 1848/49 година и борбата за национална независимост на Унгария. В двора на къщата е уредена експозицията „1000 години българо-унгарски културни връзки“. В къщата музей често гостуват изложби, провеждат се пленери и открити уроци, подготвят се атракции, свързани с традициите на българите и на унгарците от ХІХ век. Ежегодно в дните около националния празник на Унгария, в къщата гостуват унгарски делегации.

Национален рецитаторски конкурс[редактиране | редактиране на кода]

Началото на Националния рецитаторски конкурс „Поезия на дружбата“ се поставя в Шумен през 1969 г., по инициатива на Иван Поповски, директор на Музея на българо-унгарската дружба „Лайош Кошут“. Първият конкурс се провежда през месец март (10 – 13 март 1969 г.), когато са традиционните тържества в града, посветени на българо-унгарската дружба. В подготовката на конкурса се включват Унгарският културен институт – София, Музеят на българо-унгарската дружба „Лайош Кошут“, и Градският съвет по изкуствата и културата в Шумен. Конкурсът е с регионален характер, но се радва на голям интерес, въпреки слабата реклама и малкото унгарска литература, преведена на български език. Желание да участват заявяват над 2000 човека и се провеждат допълнителни прослушвания в три основни категории – ученици; студенти; работещи. Заключителният етап се провежда на 20 март 1969 г. в Дома на Народната армия. През април 2016 г. (22 – 24 април 2016 г.) се провежда двадесет и пето издание на конкурса.[2]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

В структурата на Шуменския музей са включени два национални резервата и общо четири къщи музеи.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Станимира Ангелова, Хаджи Димитраки Хаджипанев и неговата роля в управлението на Шумен // Известия на РИМ-Шумен, книга 17, 2017/ стр. 173
  2. Станимира Ангелова, Маргарита Стилянова, Национален рецитаторски конкурс за изпълнение на българска и унгарска литература // Известия на РИМ-Шумен, книга 17, 2017 / стр. 282

Допълнително четиво[редактиране | редактиране на кода]

  • Бележки на Георги Джумалиев за къща – музей „Лайош Кошут“. Документален фонд къща – музей „Лайош Кошут“
  • Поповски, Иван. Началото. 30 години Рецитаторски конкурс Шумен. Шумен, 1999. Авторски колектив

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]