Къща музей „Димчо Дебелянов“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Къща музей „Димчо Дебелянов“
Музеи в България
Debelynov-house-exterior-2020.jpg
исторически музей
паметник на културата с „Национално значение“[1]
Местоположение Копривщица, Flag of Bulgaria.svg България
Тематика поезия
Основан 1957 г.
Допълнителна информация
Адрес ул. „Димчо Дебелянов“ 6
Обект на БТС Opoznai-bg.gif 75
Сайт Официален уеб сайт
Местоположение в Копривщица
Къща музей „Димчо Дебелянов“ в Общомедия
Георги Белстойнев. Портрет на Цана Илиева Стайчина, майка на Димчо Дебелянов
Портрет на Иванка Дерменджийска-Горинова, част от музейната експозиция

Къщата музей „Димчо Дебелянов“ е родният дом на поета Димчо Дебелянов. Сградата е строена от дядо му Динчо Дебелян (чието име носи и той) през 1830 година.

История на музея[редактиране | редактиране на кода]

До 50-те години на XX век къщата е била в крайно тежко състояние и запустялост.[2] Заслугата тя да бъде възстановена като музей на Димчо Дебелянов, е на архитект Вельо Дебелянов, преотстъпил собствеността и изготвил плановете за реставрация.[3] Родният дом на поета е възстановен през 1957 г., а на следващата година е превърнат в музей с подредена експозиция от снимки и документи, свързани с неговия живот и поезия.[4]

Възстановяването на къщата е осъществено с решение на Министерския съвет. Ръководител на мероприятието е арх. Вельо Дебелянов с помощник арх. Д. Василева, технически ръководител е копривщенеца арх. Янчо Стоичков. Помага със съвети, спомени и дарява лични вещи на поета сестра му Мария Дебелянова-Григорова.[5]

Тържествата по повод откриването на музея са в двора на къщата и започват със слово на директора на Дирекция на музеите в Копривщица Петко Теофилов. Слово произнася Павел Матев, като секретар на Съюза на българските писатели. Председателят на Околийския народен съвет – Пирдоп Димитър Самодивкин прерязва трибагрената лента и обявява музея за открит. След разглеждането на експозицията има поклонение на гроба на поета. Там слово произнася писателят Веселин Андреев. Както и при освещаването на паметника през 1934 година, са хвърлени венци от прелитащ самолет. Единият от тях пада точно върху паметника. Вечерта на същият ден в градското читалище е изнесен музикално-поетичен рецитал, съставен по творби на Димчо Дебелянов. Скромно присъствие на откриването на музея има и възлюблената на поета Иванка Дерменджийска-Горинова.[5]

През 1967 г. в добре поддържания двор е поставен преместеният от гробищния парк на храм „Успение Богородично“ оригинал на скулптурната фигура „Майка“, дело на професор Иван Лазаров.[6]

Тук се провеждат ежегодно през август „Дебелянови вечери“ с връчване на Националната литературна награда „Димчо Дебелянов“ (на всеки две години), съпътствани с литературни четения и музикални концерти.[7]

Къщата музей „Димчо Дебелянов“ и Дирекцията на музеите са инициатори за изработването на медал за отличие на Националния студентски конкурс „Димчо Дебелянов“. Проектът е на Павел Койчев и е отлят в Монетния двор.[8]

Посетителите и ценителите могат да чуят стиховете на поета в изпълнение на български артисти на български, руски, английски, немски и френски езици.[5]През годините уредници на музея са били Тодор Тумангелов, Александър Божинов, Георги Белстойнев, Славимир Генчев (1977 – 1980), Валери Калонкин и Дойчо Иванов (2003 – 2019).

Сътрудничество с музей „Димчо Дебелянов“[редактиране | редактиране на кода]

Предоставени услуги[5]
пълна био и библиография за Димчо Дебелянов
консултантска помощ
Организирани мероприятия
литературни вечери
литературни четения
литературни чествания
премиери на книги
изнасяне на уроци
провеждане на беседи, семинари и диспути
Осигурени възможности
лятна читалня и работа с богат архив от документи
условия за научно-изследователска работа
отмора и наслада в „тихия двор с белоцветните вишни“

Срещу музея се намира Художествената галерия „Палавееви къщи“.

Къщата е на улица „Димчо Дебелянов“ № 6 и се стопанисва от Дирекцията на музеите в Копривщица.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Общински план за развитие на община Копривщица за периода 2014 – 2020
  2. Юбилеен албум – 1876 20 04 1926 – „Копривщица в картини“ Стр. 65, фото 89. Къщата на Димчо Дебелянов. София 1926
  3. Duma.bg. Петра Ташева. Как Копривщица стана град-музей. Посетен на 15 август 2021
  4. Direkciamuzei.com. Къща музей Димчо Дебелянов/ Посетен на 31 юли 2021
  5. а б в г Иванов, Дойчо. По историята на Димчовия музей. // 9 март 2017. Посетен на 20 юни 2022.
  6. Словото. Българска виртуална библиотека. Дойчо Иванов. Вечното очакване и завръщане. 2007. Посетен на 11 юли 2021
  7. Mc.government.bg. Дебелянова вечер. Връчване на Национална литературна награда. Посетен на 8 септември 2021
  8. Slavimirgenchev.info. Джока Радивоевич и медал. Посетен на 14 март 2022

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]