Къща музей „Петко Рачов Славейков“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Къща музей
„Петко Рачов Славейков“
The house of Pencho Slaveykov,Veliko Tarnovo,Bulgaria.jpg
Местоположение Велико Търново,
България
Тематика родна къща
Основан 1955 г.
Допълнителна информация
Адрес ул. „Драгоман“ 5, квартал „Варуша“, Велико Търново 5000[1]
Местоположение в Велико Търново

Къщата музей „Петко Рачов Славейков“ във Велико Търново е една от трите къщи, в които е живял Петко Славейков и са превърнати в музеи. От юг се намира паметник на Славейков в цял ръст, а на дувара има барелеф с лика му и паметна плоча,[2] осветена по повод 100-годишнината от рождението на поета (17 ноември 1927).[3]

В къщата музей има постоянна документална експозиция, посветена на живота и делото на Петко Славейков.[4] Посещава се с предварителна заявка от предния ден.[5][6] Традиционно е безплатното гостуване на посетители в музея за годишнината от рождението на поета.[7]

История[редактиране | редактиране на кода]

Макет на Славейковата къща на изложение в Лайпциг, 1953 г.
  • 1827 г. (17 ноември) Петко Славейков е роден във Велико Търново (тогава Търново). В превърнатата в музей родна къща на поета той прекарва само първите две години от живота си, след което семейството му се преселва в Трявна.[8] В къщата във Велико Търново родителите на Славейков са били наематели и са живели в мазата.
  • 1955 г. (1 юли), по случай 60 години от смъртта на поета, е направена първата експозиция.
  • 1971 г. (21 декември) Окръжният музей прави друго изложение в негова памет. 1971 г. родната къща на Петко Славейков е реконструирана и реставрирана[9][10], става един от обектите на Регионалния исторически музей. Електрифицирана е, но няма съвременен водопровод и канализация.

Паметник[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на Петко Славейков пред къщата музей

Пред къщата музей се намира бронзов паметник, изработен от скулптора Благой Илиев. Паметникът е открит през 1968 г.[11] на ул. „Драгоман“ 15 и представлява скулптурна фигура на Славейков седящ в цял ръст.

Именуване на прилежащата улица[редактиране | редактиране на кода]

Към 1927 г. улицата, която започва от площад „Принц Борис“, минава край къщата на Танко Добрев и стига до училището „Йосиф I“ се казва „Медникарска“, на името на бащата на Петко Славейков – Рачо Казанджията и един от псевдонимите на Петко Славейков, който като малък е бил и чирак казанджия.[12]

По предложение на Вл. Даскалов, по повод 100-годишнината от рождението на поета, Общинският съвет решава: „Площадът пред казанджиите и пред горната страна на общинските дюкяни да се пренаименува от „Принц Борис“ на „Петко Рачов Славейков“.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]