Къща на Яблански

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Къща на Яблански
Yablanski-house.JPG
Югоизточната фасада
Sofia Center.png
42.6938° с. ш. 23.3333° и. д.
Разположение в централната част на София
Вид Къща
Местоположение България София, България
Архитект Фридрих Грюнангер
Стил необарок
Конструкция масивна
Изграждане 1906 – 1907
Съвременен статут Недвижима културна ценност с категория „национално значение“ [1]
Съвременно състояние реставрирана
Къща на Яблански в Общомедия

Къщата на Яблански e известна сграда в центъра на София от началото на 20 в., която носи много от стиловите елементи на архитектурния барок. Намира се адрес бул. „Цар Освободител“ 18, обявена за паметник на културата през 1955 г.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Сградата е построена през 1906 – 1907 година по поръчка на финансиста Димитър Яблански и по проект на австрийския архитект Фридрих Грюнангер.[3] Външната украса е дело на дворцовия декоратор Андреас Грайс.

След 9 септември 1944 г. къщата е национализирана и до 1991 г. в нея се намира посолството на Китайската народна република. След 1991 г. е реституирана на наследниците на Яблански, които я продават на Първа частна банка. През 1996 г. банката фалира и собствениците на сградата се сменят многократно. В началото на 21-и век сградата е собственост на фирма „Драфт“ ЕООД. През 2003 г. арх. Драгомиров прави проект за собственика на „Драфт“, който предвижда надстрояване на къщата с 46-метрова сграда. Проектът е спрян от Столичния общински съвет.

През 2006 г. сградата е включена в списъка на самосрутващите се сгради.[4] Въпреки усилията на общината и обществеността, собствениците на къщата дълго време не предприемат действия за реставрацията ѝ. През юни 2009 година започват ремонтни работи. Сградата трябва да запази оригиналния си външен вид, като бъде превърната в ресторант.[5]

Архитектура и интериор[редактиране | редактиране на кода]

В архитектурно отношение сградата е издържана в бароков стил с ренесансови елементи на украсата, а щукатурата в интериора е в стил рококо. Мансардният етаж играе роля в артистично-художественото оформление на сградата, разнообразено от балконски перила от ковано желязо и няколко скулптурни картуша с женски фигури. Мебелите и материалите са доставени специално от Виена.[6]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]