Къща на Яблански

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Къща на Яблански
Югоизточната фасада
Югоизточната фасада
Sofia Center.png
42.6931° с. ш. 23.3333° и. д.
Къща на Яблански
Разположение в централната част на София
Вид Къща
Местоположение Flag of Bulgaria.svg София, България
Архитект Фридрих Грюнангер
Стил необарок
Конструкция масивна
Изграждане 1906 – 1907
Съвременен статут Недвижима културна ценност с категория „национално значение“ [1]
Съвременно състояние реставрирана
Къща на Яблански в Общомедия

Къщата на Яблански e известна сграда в центъра на София от началото на ХХ в., която носи много от стиловите елементи на архитектурния барок.

Намира се адрес бул. „Цар Освободител“ 18. Обявена е за паметник на културата през 1955 г.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Сградата е построена през 1906 – 1907 година по поръчка на финансиста Димитър Яблански и по проект на австрийския архитект Фридрих Грюнангер.[3] Външната украса е дело на дворцовия декоратор Андреас Грайс.

След 9 септември 1944 г. къщата е национализирана и до 1991 г. в нея се намира посолството на Китайската народна република. След 1991 г. е реституирана на наследниците на Яблански, които я продават на Първа частна банка. През 1996 г. банката фалира и собствениците на сградата се сменят многократно. В началото на 21-ви век сградата е собственост на фирма „Драфт“ ЕООД. През 2003 г. арх. Драгомиров прави проект за собственика на „Драфт“, който предвижда надстрояване на къщата с 46-метрова сграда. Проектът е спрян от Столичния общински съвет.

През 2006 г. сградата е включена в списъка на самосрутващите се сгради.[4] Въпреки усилията на общината и обществеността, собствениците на къщата дълго време не предприемат действия за реставрацията ѝ. През юни 2009 година започват ремонтни работи. Сградата трябва да запази оригиналния си външен вид, като бъде превърната в ресторант.[5]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

В архитектурно отношение сградата е издържана в бароков стил с ренесансови елементи на украсата, а щукатурата в интериора е в стил рококо. Мансардният етаж играе роля в артистично-художественото оформление на сградата, разнообразено от балконски перила от ковано желязо и няколко скулптурни картуша с женски фигури. Мебелите и материалите са доставени специално от Виена.[6]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]