Групчева къща
| Групчева къща Групчева куќа | |
 | |
 Местоположение в Охрид | |
| Вид | къща |
|---|---|
| Местоположение | Охрид, Северна Македония |
| Изграждане | 1930 г. |
| Етажи | 2 |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | реставрирана |
Групчевата къща (на македонска литературна норма: Групчева куќа) е къща в град Охрид, Северна Македония. Сградата е обявена за значимо културно наследство на Северна Македония.[1]
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
Къщата е разположена на охридската променада – улица „Кей Македония“ № 2 (Старо име „Кей Маршал Тито“). Изградена е в 1930 година в неокласически стил от неизвестни майстори.[1] Принадлежала е на семейство Групчеви.[2]
Къщата е свободностояща и се състои от приземие и етаж. Има богата красива южна фасада. Входът е централно разположен с богато обработена дървена врата и е фланкиран с два декоративни стълба със скромни капители, които подпират балкона и с по-малки размери продължават на етажа, където завършват с капители със стилизирани растителни мотиви. Отстрани на входа и балкона на етажа са разположени симетрично по една двойка прозорци на приземието и етажа. Около прозорците има дискретни рамки – с полукръгла дъга на приземието и правоъгълни на етажа. Оградата на балкона е с керамични балюстради. Фасадата над балкона завършва с тимпанон с надпис „1930“, декориран в орнаментика, характерна за класическия академизъм, както и ъглите и венците на сградата. Другите фасади са по-скромни и без симетрия.[1]
Градежът е масивен с носещи зидове от цяла тухла. Междуетажната и покривната конструкция са дървени.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Куќа на ул. Кеј Маршал Тито бр. 5 // Управа за заштита на културното наследство. Архивиран от оригинала на 2016-03-20. Посетен на 6 септември 2017.
- ↑ Петровска, Светлана, Александар Целески, Надежда Поп-Костова, Горан Патчев. Студија за интегрирана заштита на Старото градско јадро (предлог план). Дел 1. Охрид, Национална Установа –Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј –Охрид, 2016. с. 82.
