Кьолнски университет
Облик
| Кьолнски университет | |
| Universität zu Köln Universitatis Coloniensis | |
Главна сграда на Кьолнския университет | |
| Основан | 1388 г. |
|---|---|
| Вид | държавен |
| Финансиране | 547 млн. евро (2012)[1] |
| Ректор | Алекс Фреймут |
| Преподаватели | 5491 (от тях професори 444) (2012)[1] |
| Студенти | 49 772 (Зимен семестър 2014/15)[2] |
| Местоположение | Кьолн, Северен Рейн-Вестфалия, Германия |
| Сайт | www.uni-koeln.de |
Местоположение в Кьолн | |
| Кьолнски университет в Общомедия | |
Кьолнският университет, или Университет в Кьолн, е висше училище, сред най-старите във Федерална република Германия.
История
[редактиране | редактиране на кода]Университетът е основан през 1388 г. като едно от четирите висши училища в Свещената Римска империя. Официалната емблема на университета е създадена през 1392 г. Университетът е затворен за периода 1798 – 1919 г. През 1919 г. висшето училище отваря врати отново с постановление на Пруското правителство.
Структура
[редактиране | редактиране на кода]| Факултет | Студенти | Сайт |
|---|---|---|
| ок. 10 000 | немски Архив на оригинала от 2011-07-16 в Wayback Machine. английски Архив на оригинала от 2011-07-16 в Wayback Machine. | |
| ок. 5000 | немски | |
| ок. 3200 | немски Архив на оригинала от 2011-02-11 в Wayback Machine. английски Архив на оригинала от 2011-07-16 в Wayback Machine. | |
| ок. 16 500 | немски | |
| ок. 7500 | немски английски | |
| Факултет по хуманитарни науки | ок. 2800 | немски |
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]- Вход на централна сграда на университета
- Централна университетска библиотека
- Училище по педагогика
- Факултет по стопански и социални науки
- Институт по трудово и стопанско право
- Институт по история на изкуството
- Институт по физика
- Институт по хигиена
- Институт по науки за земята
- Център по биология
- Център за молекулярна медицина
- Филозофикум
Видни възпитаници и преподаватели
[редактиране | редактиране на кода]- Курт Алдер – Нобелова награда за химия (1950)
- Хайнрих Бьол – Нобелова награда за литература (1972)
- Петер Грюнберг – Нобелова награда за физика (2007)
- Каролос Папуляс – Президент на Гърция (2005 – 2015)
- Густав Хайнеман – Президент на Федерална република Германия (1969 – 1974)[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 Zahlen, Daten, Fakten, uni-köln.de (PDF-Datei, 32 kB; HTML-Seite). ((de))
- ↑ Kurzstatistik Wintersemester 2014/15 (pdf) ((de)).
- ↑ Личности Архив на оригинала от 2015-12-05 в Wayback Machine., сайт на Кьолнския университет. ((de))
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Erich Meuthen. Kölner Universitätsgeschichte, Band I: Die alte Universität, 1988, ISBN 3-412-06287-1
- Bernd Heimbüchel und Klaus Pabst. Kölner Universitätsgeschichte, Band II: Das 19. und 20. Jahrhundert, 1988, ISBN 3-412-01588-1
- Erich Meuthen (Hrsg.). Kölner Universitätsgeschichte, Band III: Die neue Universität – Daten und Fakten, 1988, ISBN 3-412-01688
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((de)) ((en)) Официален сайт на Кьолнския университет
|
