Кюлче

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лети кюлчета по 1 кг, проба 995
Златен резерв, Federal Reserve Bank of New York

Кюлчето представлява отливка от благороден метал (най-често злато, но също сребро, платина и др.), като пробата е гарантирана и е отбелязана на повърхността. Металът може да бъде с чистота 999; 999,5; 999,9 на 1000. На лицевата част на кюлчето се отбелязва сериен номер, теглото и производителя, което е гаранция за достоверността на данните. Емитентът може да бъде държава, банка или друга финансова институция.[1]

Теглото на кюлчето може да варира от няколко грама до няколко десетки килограма. Кюлчетата от скъпоценни метали се изработват принципно по два различни начина: чрез леене или щамповане. Летите кюлчета се отливат от разтопено злато или друг благороден метал в предварително подготвени форми. Чрез отливане се изработват кюлчета с по-голяма маса. Щампованите кюлчета се изработват на преса, към която се подава тънка (листова) заготовка от скъпоценния метал. Пресата обрязва точно размерите на кюлчето и гравира маркировката и фабричния номер.

Маса на кюлчетата[редактиране | редактиране на кода]

Щамповано златно кюлче, 1 унция, Швейцария
Златни кюлчета по 1 кг, Русия

Кюлчетата се изработват в стандартни маси, измервани в грамове, тройунции и много по-рядко в толи. Поредицата в грамове включва кюлчета от маса 1, 2, 2,5, 5, 10, 20, 50, 100, 200, 250, 500 g и 1 kg. Поредицата в тройунции е 1/10; 1/4; 1/2; 1; 2,5; 5; 10; 400 oz. Поредицата в толи включва кюлчета от 1, 2, 3, 5 и 10 тола.[2]

Превръщанията между отделните единици е дадено по-долу:

  • 1 kg = 1000 g = 32.15074656 oz (тройунции).
  • 1 oz = 31.1034768 g.
  • 1 tola = 11.6638038 g = 0.375 oz.

Обикновено кюлчета до 50 g се изработват чрез прецизно щамповане, като ювелирните монети и медали. Кюлчетата с маса 100 g и повече са лети. Обикновено формата е плосък паралелепипед със скосени навътре стени за по-удобно хващане.

Най-голямото златно кюлче с маса 250 кг и чистота 999,9

Кюлчетата от 400 oz (12,44 kg) са предпочитани за съхранение като златен резерв, а по-малките разфасовки са предпочитани за търговия и инвестиции. Най-голямото златно кюлче се намира в музей в Япония, тежи 250 кг и е с чистота 999,9[3]. Произведено е от дъщерна компания на Мицубиши Груп.

Чистота[редактиране | редактиране на кода]

Най-малката допустима чистота е 995/1000, което за дадения случай означава, че 0,5% или 5 грама на 1 килограм са други примеси. Следващите стандартни чистоти са 999, 999,5 или 999,9. Много рядко се прибягва до чистота 999,99 (пет деветки).

История[редактиране | редактиране на кода]

Античност[редактиране | редактиране на кода]

С развитието на търговските отношения освен с монети, разплащанията се извършвали и с парчета самородно злато. Различната големина, тегло, чистота и произход на метала създавала неудобства, защото се налагало при вяко разплащане да се извършва претегляне и тестване. Така през 7 век пр.н.е. в Лидия започват да правят слитъци от електрум (сплав от злато и сребро), носещи държавния печат. Идеята бързо е възприета и от други търговски центрове в Античния свят.

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Древноруска сребърна гривна, тегло ок. 200 g

През XI-XV век в Киевска Рус се появява сребърна отливка, наречена гривна, използвана като мярка за тегло, но и като разплащателно средство. Теглото ѝ през годините варира от 140-160 до 204 г. (Новгородска гривна). Установено е и съотношението 1 златна = 12,5 сребърни гривни. В същото време в страните от Западна Европа се появява тегловната единица за злато и сребро, наречена „марка”. Тегло ѝ е около 8 унции или 249 г., но с течение на времето значително варира от мястото на изработка.


Източници[редактиране | редактиране на кода]