Кюрдистан (остан)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Кюрдестан (остан))
За етно-географската област вижте Кюрдистан.

Кюрдистан
استان کوردستان
Местоположение в ИранМестоположение в Иран
Страна Иран
Регион3
Административен центърСанандадж
Площ29 137 km²
Население1 603 011 души (2016)
55 души/km²
Шахрестани10
Часова зонаUTC+03:30
Кюрдистан в Общомедия

Кюрдистан (на персийски: کردستان‎) е един от 31 остана на Иран. Разположен е в западен Иран, включен е в административния Регион 3. Заема площ около 29 000 km² [1], населението е над 1.5 милиона. Административен център е град Санандадж.

История[редактиране | редактиране на кода]

Иранският остан Кюрдистан е част от историческата област Кюрдистан. Територията, населена с кюрди от древни времена, за първи път се споменава с това название през 12 век. В първата половина на 16 век тук се разгръща борба между Османската империя и Сефевидите, в резултат на която източните райони на Кюрдистан стават част на Иран, известна като Ардалан. По време на управление на сефевидския шах Абас I Велики кюрдите заемат високо положение в обществото. Те са на служба при шаха и му помагат да спират набезите на узбеките в началото на 17 век. Ардалан е самостоятелна административна единица със столица Санандадж и се управлява автономно от местните благородници до втората половина на 19 век.[2][3]

През 1937 г. Иран се разделя на шест административни единици, територията на иранския Кюрдистан е част от Западен остан.

По време на Втората световна война, съгласно споразумение между СССР и Великобритания, територията на иранския Кюрдистан се контролира от съветски войски. По това време реалният владетел на населения с кюрди регион е кметът на град Махабад, Гази Мохамед. През януари 1945 г. той основава Демократическата партия на Ирански Кюрдистан, а през 1946 г. става президент на провъзгласената от него Република Махабад. Републиката съществува до изтеглянето на съветските части в края на същата година.[3]

През 1958 г., при новото административно разделяне на Иран, Кюрдистан получава статут на остан.

География[редактиране | редактиране на кода]

Остан Кюрдистан граничи на запад с Ирак. Вътрешните граници са с останите Западен Азербайджан на север, Занджан на североизток, Хамадан на югоизток и Керманшах на юг.

Кюрдистан е изцяло планински регион. Тук се намират две вериги на големия масив Загрос, най-високите върхове на територията на остана са Чархлан (3300 m), Чехелчешме (3173 m), Хосейн Бак (3091 m) и Масчед-е Мирза (3059 m). Има много реки, големите са Заринеруд с дължина 302 km, Симинеруд и притокът на река Тигър Сирван. На височина 1280 m се намира сладководно езеро Заривар. Няма реки, които да се вливат в езерото, захранват го изворите на неговото дъно и снеготопенето на околните планини.[4]

Климатът на остана е разнообразен, като различията касаят главно зимните месеци. Годишните валежи са между 800 и 400 mm. Средната месечна температура в периода май-октомври варира в тесни граници между 22 и 25°C. Най-студено е в края на януари до средата на февруари, когато температурите в някои райони понякога стават отрицателни.[5]

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Всеки остан в Иран се дели на шахрестани, които се състоят от бахши, те на свой ред съдържат най-малките административни единици – дехестани. Административният център на шахрестан е град, който носи името на шахрестана. Остан Кюрдистан е разделен на 10 шахрестана. Данните за населението на шахрестаните са от националното преброяване през 2016 г.[6]

Карта на остан Кюрдистан Шахрестан Население
Бане 158 690
Биджар 89 162
Дехголан 64 015
Дивандаре 80 040
Сарвабад 44 940
Сагез 226 451
Санандадж 501 402
Горве 140 192
Камияран 102 856
Мариван 195 263

Население[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно националното преброяване през 2016 г. населението на остана е 1 603 011 души, от тях около 71% живеят в градовете. 84.5% от населението е грамотно (възрастова група над 6 г.).[7][8]

Етническото мнозинство са кюрди, които говорят на няколко местни субдиалекта на кюрдския език. В източните райони на остана живее тюркоезично население. Персийците са малцинство, но персийският език се използва и от другите етнически групи.[9]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Икономиката на остана е свързана основно със селското стопанство, като по-значителен е делът на животновъдството. Местните номадски племена се занимават с отглеждането на домашен добитък, главно овце и кози. Произвежданите земеделски продукти са пшеница, ечемик, плодове. Индустриалното производство е представено от предприятията на химическата, текстилната, кожарската и хранително-вкусовата промишленост. Упражняват се традиционните ръчни занаяти, които заедно с природните даденостите на остана съдействат за развитието на туристическия отрасъл.[4][5]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Остан Кюрдистан разполага с 18 научни и образователни организации, сред които са филиалите на Свободен ислямски университет и на Университета Паям-е Нур. В столицата на остана се намират Университет на Кюрдистан и Медицински университет[10]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Селото Паланган

Остан Кюрдистан притежава както природни, така и исторически забележителности:[11]

  • Езеро Заривар – сладководно планинско езеро, заобиколено от красива природа;
  • Пещери Карафту – древен комплекс от пещери на няколко нива;
  • Село Паланган – малко селище на стръмен планински склон, покривите на къщите са дворове на тези над тях;
  • Джамия Негел – известна поради съхраняването в нея на старинен [[Коран]. Книгата е написана с куфическо писмо, за нейното намиране има красива легенда;
  • Църква Санандадж – от епохата на Сефевидите, построена е от арменци, намерили убежище в Иран;
  • Музей Санандадж с колекция на исторически и етнографски експонати.

Източници[редактиране | редактиране на кода]