Кюрди в Истанбул
| Кюрди в Истанбул | |
.jpg) Група кюрди по време на празника невруз в Истанбул през 2006 г. | |
| Самоназвание | Kurdên Stembolê İstanbul'daki Kürtler |
|---|---|
| Численост и ареал | |
| Общ брой | 3 – 4 млн. души |
| Описание | |
| Език | кюрдски, турски |
Кюрдите в Истанбул (на кюрдски: Kurdên Stembolê, на турски: İstanbul'daki Kürtler) са най-голямата по численост етническа група след турците в Истанбул, като техният брой се оценява от 3 до 4 милиона души.[1][2][3] Самият град се приема за град с най-голямо кюрдско население в света, поради това се смята за най-големият кюрдски град.[1][4]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Истанбул се създават първите кюрдски културни и политически асоциации.[5] По време на управлението на Абдул Хамид II (1876 – 1909) кюрдите започват да издават литература, свързана с положението си в Истанбул.[6] През 1918 г. кюрдски интелектуалци основават в града Обществото за възхода на Кюрдистан.[7]
През 1913 г. в Истанбул се публикува кюрдско списание. През 90-те години на XX век кюрди, изгонени от селата си от турските военни, се заселват в околия Есенюрт в Истанбул.[8] През март 1995 г. в Истанбул избухват бунтове на кюрдите.[9]
Численост
[редактиране | редактиране на кода]Броят на кюрдите в началото на XX век се оценява на около 10 хиляди души, които са съставени от аяни и техните семейства, но също и от някои работници.[10] През 1995 г. кюрдската организация Human Rights Watch изчислява, че кюрдите в Истанбул наброяват около 2 милиона души.[11] През 1996 г. Сервет Мутлу изчислява, че кюрдите в Истанбул са около 594 хил. души (или 8,16%) вместо често посочваните 1,5 милиона души.[12] През 1998 г. германското външно министерство заявява, че в Истанбул има 3 милиона кюрди.[12] През 1997 г. американският дипломат Джон Тирман смята твърдението на служител на ПКК за 4 милиона кюрди в Истанбул за „преувеличено“.[13]
Според проучване на KONDA от 2019 г. кюрдите съставляват около 17% от общото възрастно население на Истанбул, които са турски граждани.[14]
Квартали
[редактиране | редактиране на кода]Компактни кюрдски общности има в:
- квартал „Карайоларъ“ (околия Газиосманпаша), където са мнозинство;[15]
- околия Есенюрт;[8]
- квартал „Тарлабашъ“, околия Бейоглу;
- околия Фатих;
- околия Багджълар;
- околия Зейтинбурну;
- квартал „Канаря“, Кючукчекмедже
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 Toivanen, Mari. The Kobane Generation: Kurdish Diaspora Mobilising in France. Helsinki University Press, 21 September 2021. с. 54 – 55. Посетен на 6 December 2022. For instance, Istanbul hosts approximately three million Kurds and therefore can be said to be the biggest 'Kurdish city'.
- ↑ "Sizin ağaç dikmeniz de siyasettir." // Kırık Saat 2 (46). 6 July 2021. Çünkü İstanbul'da 3 milyon Kürt var.
- ↑ Çiçek, Cuma. The Kurds of Turkey: National, Religious and Economic Identities. Bloomsbury Publishing, 22 December 2016. с. 149. Посетен на 6 December 2022. The city where the largest Kurdish population lives in Istanbul. Now there are neither historical, nor political, nor ethical, nor economic conditions to displace the 3-4 million Kurds who live in Istanbul.
- ↑ ((en)) Houston, Christopher (2005). Creating a Diaspora within a Country: Kurds in Turkey. – In: Ember, Melvin; Ember, Carol R.; Skoggard, Ian (eds), Encyclopedia of Diasporas: Immigrant and Refugee Cultures Around the World. Boston, MA: Springer US, 408, doi:10.1007/978-0-387-29904-4_40, ISBN 978-0-387-29904-4, https://doi.org/10.1007/978-0-387-29904-4_40, посетен на 16 декември 2022
- ↑ The Kurds: A Contemporary Overview. Routledge, 17 August 2005. ISBN 978-1-134-90766-3. с. 40–.
- ↑ Hakan Ozoglu. Kurdish Notables and the Ottoman State: Evolving Identities, Competing Loyalties, and Shifting Boundaries. SUNY Press, 1 February 2012. ISBN 978-0-7914-8556-9. с. 35–.
- ↑ A Democratic Future for the Kurds of Turkey: Proceedings of the Conference on North West Kurdistan (South East Turkey), March 12-13, 1994, Brussels. medico international, 1995. ISBN 978-1-900175-01-2.
- 1 2 Ahmetbeyzade, Cihan. Negotiating Silences in the So‐Called Low‐Intensity War: The Making of the Kurdish Diaspora in İstanbul // Signs: Journal of Women in Culture and Society 33 (1). 1 септември 2007. DOI:10.1086/518315. с. 159 – 182.
- ↑ Robert W. Olson. The Kurdish Nationalist Movement in the 1990s: Its Impact on Turkey and the Middle East. University Press of Kentucky, 1996. ISBN 0-8131-0896-9. с. 44–.
- ↑ Özoğlu, Hakan. Osmanlı devleti ve Kürt milliyetçiliği. Kitap Yayınevi, 2005. с. 117. Посетен на 6 December 2022. 20. yüzyılın başlarında yaklaşık on bin olarak tahmin edilen İstanbul'un Kürt nüfusu sadece âyandan ve âyanın çocuklarından değil , aynı zamanda birçok emekçiden oluşuyordu.
- ↑ Mustafa Mohamed Karadaghi. Handbook of Kurdish Human Rights Watch, Inc: A Non-profit Humanitarian Organization. UN, 1995.
- 1 2 Ferhad Ibrahim. The Kurdish Conflict in Turkey: Obstacles and Chances for Peace and Democracy. LIT Verlag Münster, 2000. ISBN 978-3-8258-4744-9. с. 181–.
- ↑ John Tirman. Spoils of War: The Human Cost of America's Arms Trade. Free Press, 1997. ISBN 978-0-684-82726-1. с. 269. A rebel leader based in Athens explained in exaggerated fashion that 'The Turkish state is having problems in western Turkey with people forced out of their villages. There are four million Kurds in Istanbul[...']
- ↑ 23 Haziran 2019 Sandık Analizi ve Seçmen Kümeleri
- ↑ Zalewski, Piotr (9 January 2012). "Istanbul: Big Trouble in Little Kurdistan". Time. Archived from the original on 17 July 2022. Retrieved 14 November 2014.
