Кюстендил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Герб на Кюстендил
Кюстендил
сградата на Община Кюстендил, построена през 1889 – 1894 г. по проект на Фридрих Грюнангер
сградата на Община Кюстендил, построена през 1889 – 1894 г. по проект на Фридрих Грюнангер
България
42.2811° с. ш. 22.6889° и. д.
Кюстендил
Област Кюстендил
42.2811° с. ш. 22.6889° и. д.
Кюстендил
Кюстендил
42.2811° с. ш. 22.6889° и. д.
Кюстендил
Общи данни
Население 47 640 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 41 380 (НСИ)
Землище 28,72 km²
Надм. височина 560±1 m
Пощ. код 2500
Тел. код 078
МПС код КН
ЕКАТТЕ 41112
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет		 Кюстендил
Петър Паунов
(ГЕРБ, РБ, НФСБ, …)
Адрес на общината
площад „Велбъжд“ 1
Кюстендил в Общомедия
Изглед от града и Конявската планина

Кюстендѝл (в Средновековието: Велбъжд, в Античността: Пауталия) е град в Югозападна България, административен център на Област Кюстендил и на Община Кюстендил.

Намира се в близост до границата с Република Македония и с Република Сърбия. Балнеоложки и туристически център с национално и международно значение, археологически и архитектурен резерват, изходен пункт за туризъм и ски-спорт в планината Осогово.

Според оценка на НСИ населението на Кюстендил е 41 380 жители към 31 декември 2015 година[1].

География[редактиране | редактиране на кода]

Положение

Кюстендил е разположен в южната част на Кюстендилската котловина, в подножието на планината Осогово, на 527 метра надморска височина, по двата бряга на река Банщица, десен приток на река Струма. Южно от града се издига хълмът „Хисарлъка“ – североизточно разклонение на Осогово. Разстоянието от Кюстендил до столицата София е 86 км, до границата с Република Македония е 22 км, до границата с Република Сърбия – около 30 км. Градът е важен шосеен възел на пътя София – Скопие и ж.п.гара на линията София – Перник – Гюешево. През Кюстендил минава паневропейски транспортен коридор 8 (Вльора – Тирана – Скопие – София – Бургас – Азия).

Води

През Кюстендил протичат две маловодни реки – Банщица и нейния приток – Колушка, като коритото на втората е изцяло покрито. На територията на града бликат множество топли минерални извори с лечебни свойства. Те са съсредоточени в разлома, разделящ планината Осогово от Кюстендилската котловина в една ивица дълга около 1 км и широка 200 – 250 м. Изворите (40 на брой) са каптирани в общ резервоар. Дебитът им е 35 л/сек. Минералната вода при каптажа е с температура 74 °C – една от най-горещите в страната. Тя е бистра, безцветна със силен мирис на сероводород. Притежава доказани лечебни свойства за определен род заболявания. Кюстендил ските минерални извори са благоприятни за лечение на дихателните пътища, на опорно-двигателния апарат и гинекологични заболявания. По своя химичен състав те са: хидро карбонатно-сулфатно-натриеви с алкална реакция.

Множеството минерални извори в съчетание с умерения климат, прекрасната природа и богатото културно-историческо наследство са благоприятни предпоставки за развитие на различни форми на туризъм.

Климат

Кюстендил попада в зона на преходно-континентален климат със средиземноморско влияние (главно по течението на река Струма). Средногодишната температура е 12,5 °C. Най-високата средно месечна температура е през юли (21,8 °C), а най-ниската през януари (-0,8 °C). Годишната температурна амплитуда е 22,6 °C. Тя е сравнително голяма и е показател за преобладаващ континентален характер на климата. Лятото е топло и продължително, зимата е къса и мека до не много студена (само 30 дни с температура на въздуха 0 °C), пролетта настъпва рано и устойчиво се задържа след първите дни на март, а есента е продължителна, топла и слънчева, като се задържа устойчиво до към края на ноември. Валежите са умерено изразени – средногодишно 624 мм, като снежната покривка се задържа средно 30 – 40 дни през зимата. Поради умерено изразената облачност и слабата мъгливост (средно 22 дни през годината) продължителността на слънце греенето е значителна – около 2300 – 2400 часа годишно. Втората половина на лятото и началото на есента в Кюстендил са най-слънчевите през годината, а най-голяма е облачността през зимата. Влажността на въздуха е умерено изразена. Тя се движи между 65 и 70% и е сравнително ниска през летните месеци (особено през август). Кюстендил и котловината се характеризират със слаба ветровитост. Най-ветровита е пролетта, а най-тиха есента. Средната годишна скорост на вятъра е 1,4 м/сек. През зимните и пролетните месеци в града се появява топлият и поривист вятър „фьон“, който предизвиква рязко затопляне на времето. Температурният режим се характеризира с някои особености. Зимно време се наблюдават температурни инверсии, а през лятото в резултат на прегряване на атмосферния въздух максималните дневни температури се покачват до 35 – 37 °C. Най-ниската (екстремна) температура в града е измерена през януари и е -27 °C, а най-високата – през август и е +41 °C.

Месец Ян Фев Март Апр Май Юни Юли Авг Септ Окт Ное Дек Годишно
Средна
температура (°C) 		0 2 7 13 18 22 23 23 19 14 8 1 12,5
Средна максимална дневна
температура (°C) 		5 8 14 19 24 28 31 31 26 20 13 6 18,8
Средна минимална дневна
температура (°C) 		-4 -3 2 6 10 13 15 15 11 7 2 -2 6,0
Валежи (mm) 48 45 42 52 68 65 54 36 38 59 62 55 624
Климатична таблица. Източник: STRINGMETEO.COM
Население
Година 1880 1892 1900 1910 1920 1926 1934 1946 1956 1969 1975
Население 9590 11383 12042 13748 14887 15440 16241 19309 25025 43001 48239
Година 1978 1982 1985 1988 1992 2000 2010 2011
Население 51147 54657 54111 55620 57106 50562 50342 44416

История[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: История на Кюстендил

Кюстендил е един от най-древните български градове. Градът има осемхилядолетна история на поселищния живот и повече от 1900-годишна градска традиция. В историята е известен с имената Пауталия, Улпия Пауталия, Пауталия Аврелий, Велбъжд, Константинова баня, Ълъджа, Баня, Котка, Коласия, Кюстендил.

Античност
Крепостта „Хисарлъка“
 Основна статия: Пауталия

Присъствието на траките в Кюстендилската котловина датира от края на бронзовата епоха (втората половина на ІІІ-то хилядолетие пр.н.е). Района се населява от тракийските племена пеони, агриани, дентелети и др. По името на най-голямото от тях цялата област се нарича Дентелетика. През V – IV век пр.н.е. привлечени от лековитите минерални извори траките основават селище.

След падането на Тракия под римска власт (45 г.) римляните превръщат селището във важен търговски център и известен балнеологичен курорт, който наричат Пауталия (на лат. Pautalia). Пауталия е град с интензивен живот и е административен, стопански и културен център на обширна територия. По времето на император Марк Улпий Траян (98 – 117) през 106 г. Пауталия получава градски права и добавя към името си представката „Улпия“ (на лат. Ulpia Pautalia). През периода от времето на император Антонин Пий (138 – 161) до император Каракала (198 – 217) градът сече собствени монети, които са богат източник на информация за градския живот.

След Миланския едикт от 313 г. Пауталия става епископски център, а нейната градска територия – диоцез на Пауталийската епископия.

През IV век след зачестили набези на варварски племена е изградена крепостта на Хисарлъка, преустроена по време на византийския император Юстиниан I (527 – 565), тя е използвана до 15 век. Не е известно дали градът е завладян от готи, авари, вестготи или славяни. След 553 г. името Пауталия не се среща.

Средновековие
 Основна статия: Велбъжд

Писмени сведения за града през време на Първата българска дьржава (VII-XI в.) не са запазени. Не е известно кога Велбъжд е присъединен към новооснованата българска държава, но вероятно това става по време на царуването на хановете хан Кардам (777 – 802) или Крум (803 – 814). През IX в. Велбъжд е вече български град, като след покръстването, при княз Борис I (852 – 89), се превръща във важен епископски център на Българската православна църква и остава такъв през цялото съществуване на Първата българска държава. Към края на X и началото на XI в. Велбъжд се намира в границите на Самуиловата държава. Между изброените в апсидата на Преспанската базилика епископски тронове, подчинени на Българската патриаршия в Преспа, е и епископският трон на Велбъжд.

През 1018 г. българската държава пада под византийска власт и Велбъжд е включен в пределите на Византийската империя. В дадената от император Василий II Българоубиец (976 – 1025) грамота, където се потвърждават привилегиите на заварените от времето на царете Петър I(927 – 969), и Самуил (997 – 1014) български епископства, е споменат и епископът на Велбъжд, в чието подчинение освен самия град Велбъжд се числят още укрепените градове Сътеска, Германея, Теример, Стоб, Долна Сътеска и Разлог. Велбъжд по това време е важен духовен център. В епископските списъци от времето на император Алексий I Комнин (1081 – 1118) велбъждският епископ е споменат на трето място преди средецкия.

Пирговата кула, картина от Йозеф Обербауер, 1908

През 1204 г., при управлението на крал Калоян (1197 – 1207) Велбъжд е превзет от българската войска и отново става част от българската държава. И през този период градът продължава да е един от важните административно-стопански и епископски центрове. По това време той принадлежи към Прилепската или към Скопската хора според Дубровнишката грамота на цар Иван Асен II (1218 – 1241) от 1230 г. За известен период от време през царуването на цар Михаил II Асен (1246 – 1257), когато много родопски крепости и цяла Македония са завоювани от никейския император Теодор II Ласкарис (1254 – 1258), Велбъжд става пограничен град на българската държава. След смъртта на цар Иван Асен II и настъпилия временен упадък на българската държава Велбъжд за известно време е присъединен към Византийската империя от император Йоан III Дука Ватаций (1222 – 1254).

През време на Втората българска държава Велбъжд се радва на голям икономически разцвет. В околностите му и по склоновете на планината Осогово се експлоатират различни рудни находища – главно за добиване на цветни метали и желязо. Значението на Велбъжд като духовен център е подчертано и от римския папа Инокентий III (1198 – 1216). Чрез своя легат, представител на апостолическата църква в България, той изпраща палиум на епископите Анастасий Велбъждски, Сава Преславски и на търновския архиепископ Василий Търновски.

Възползвайки се от неизгодното вътрешно и външно положение на България в началото на XIV в., сръбският крал Стефан II Милутин (1282 – 1321) нахлува по долините на реките Вардар и Струма и завладява Велбъжд, който за дълги години попада под сръбска власт и влияние. На 28 юли 1330 г., в битката при Велбъжд между българската войска, водена от цар Михаил III Шишман Асен (1323 – 1330) и войската на Сръбското кралство, предвождана от крал Стефан Урош III Дечански (1321 – 1331) българите претърпяват тежко поражение, а българския цар е тежко ранен и три дни по късно умира.

Към средата на XIV в. в Югозападна България се формира ново държавно образувание с център Велъбжд начело с фамилията на Деяновци (Драгаши). Родоначалник на Деяновци е севастократор и деспот Деян Драгаш. Владенията на неговите синове Йоан Драгаш и Константин Драгаш се простират между реките Вардар и Струма, а за столица е избран главният град на областта Велбъжд. При Константин Драгаш деспотството има голямо териториално разширение, но изпада във зависимост от Османската империя. Деспот Константин Драгаш загива заедно с Крали Марко /също османски васал/, сражавайки се на страната на Баязид I в битката при Ровине срещу влашкия владетел Мирчо Стари през 1395 година. Наследен е от сина си Яков, който приема исляма и името Якуб. Последен владетел на Велбъжд е Юсуф (с християнско име Стефан), вероятно помюсюлманчен син на Константин Драгаш или на Якуб. По името на Константин Драгаш след покоряването му от османските турци градът е наречен Кюстендил според практиката на османските завоеватели да назовават завладените градове по името на последния християнски владетел.

Османски период
 Основна статия: Кюстендилски санджак
Кюстендил, 1690 г., гравюра върху мед от Якоб Харевейн

След завладяването на Балканския полуостров, Кюстендил става административен център на Кюстендилския санджак, най-големият в провинция Румелия, който включва 14 каази (околии): Кюстендилска, Радомирска, Дупнишка, Петричка, Мелнишка, Дойранска, Тиквешка, Велешка, Струмишка, Радовишка, Щипска, Кратовска, Враняшка и Кривопаланска.

Християнското население на Кюстендил е прогонено в околните села, избито и помохамеданчено. На негово място в града се заселват 60 турски семейства от гр.Кония, Мала Азия. Името Велбъжд се заменя с Константин-илли (Константинова земя) по името на последния му християнски владетел Константин Драгаш, което преминава в Кюстендил. Завладяването на града от османските турци води до бързия му упадък и за столетия напред той се превръща в провинциален османски град с преобладаващо турско население и ориенталски облик.

Няколко пъти градът е закратко освобождаван от християнски войски. При първия случай по време на Голяма турска война австрийците правят опит да превземат и Кюстендил, като по този начин разгромят отрупаните в този район турски войски. В това нападение взема най-активно участие Страхил войвода. Софийският управител Хюсеин паша изпраща двама малоазийски пълководци – Ахмед паша от Хамид и Мехмед бей от Джаник да отбраняват Кюстендил. Тъй като градът е охраняван откъм полето от 300 души сеймени, Страхил войвода минава през планината и напада през нощта. Така отрядът успява да влезе в града, разграбен и подпален. Едва след това турските защитници на крепостта и сеймените от полето се съвземат и започват преследване[2]. Вторият случай е през март 1690 г., когато австрийският военачалник Антонио Валерио Жич с войскови отряд от 2000 пехотинци и 100 конници прониква в района, разбива турците и превзема града. 46 години по късно – през 1737 г. друг австрийски отряд от 100 конници прониква до близкото кюстендилско село Перивол (сега Драговищица), разбива турската войска, пленява знамето и се оттегля.

Кюстендил, картина от Йозеф Обербауер, 1908

През Възраждането градът започва бързо да се развива и разраства, като една от причините за това е нарастване броя на християнското българско население. През 30-те години на 19 век от тук минава френският геолог Ами Буе, който описва Костендил като многолюден град с 5000 – 6000 жители българи и мюсюлмани. Има доста джамии, една часовникова кула и голям брой дюкяни, като преобладават оръженйниците и ковачниците. Има няколко бани с минерална вода[3]. Според свидетелства на посетили града през 1859 година американски мисионери, той има 15 хиляди жители, половината турци, а останалите българи.[4]

Строият се църкви: „Успение Богородично“ (1816), „Свети Мина“ (1859), „Свети Димитър“ (1866). Открива се килийно училище (1821), впоследствие взаимно училище (1849), основава се първото в района читалище (1869). Жителите на града вземат дейно участие в църковно-националната борба. В околните планини действат хайдушките чети на Ильо войвода и Румена войвода, една от малкото жени-войводи в българската история. През 1872 г. учителят Тодор Пеев основава таен революционен комитет. Кюстендил е освободен от руските войски на 29 януари 1878 г. (по нов стил).

Нова история

След Освобождението Кюстендил става един от значимите градски центрове на Югозападна България. През 1909 година е свързан с железопътна линия със София. В началото на ХХ век Кюстендил е провинциален промишлен и търговски център с развита лека и хранително-вкусова промишленост и овощарство. Градът се утвърждава и като курорт.

При избухването на Балканската война през 1912 година 132 души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение[5].

По времето на Народната република в Кюстендил са построени големи индустриални предприятия като Кондензаторния завод, Оптикомеханичния завод, Трансформаторния завод, Завода за кухненско оборудване, Обувния завод, „Винпром“, Консервната фабрика, Завода за прежди и др. През 1960-те и 1970-те години се извършва масирано строителство, оформят се съвременните жилищни комплекси „Запад“, „Румяна войвода“, „Герена“, „Бузлуджа“.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Герб на общината
 Основна статия: Герб на Кюстендил

Гербът на община Кюстендил е разработен от художника Кирил Гогов през 1976 година. Решен е във формата на френски щит, разделен на 4 полета, в които са изобразени крепостна кула, лилия, ябълков цвят и храмът на Асклепий. По диагонала полетата на щита са в синьо и червено. Щитът е увенчан с крепостна корона.

Кмет на общината
 Основна статия: Кметове на Кюстендил

Местните избори през 2011 година са спечелени от Петър Паунов (втори мандат).

Общински съвет

Съотношението след изборите 2007 г. в Общинския съвет е както следва:

  • Коалиция „Кюстендил“ (СДС, ДСБ, Земеделски Народен Съюз, Демократическа партия, Движение Гергьовден, ССД) – 8 съветници;
  • БСП – 8 съветници;
  • ГЕРБ – 6 съветници;
  • Коалиция „Обединени за Община Кюстендил“ (НДСВ, ВМРО – БНД) – 4 съветници;
  • Коалиция „Инициатива за Кюстендил – ОСОГОВО“(„Българска партия Либерали“, „Граждански Съюз за Нова България“) – 2 съветници;
  • Атака – 2 съветници;
  • Коалиция „За моя град“ („Новото време“, „Български Демократичен Съюз “Радикали", „Съюз на патриотичните сили “Защита") – 2 съветници; и
  • 1 независим общински съветник, издигнат от инициативен комитет.

Последните местни избори за общински съветници през 2011 г. са касирани от ВАС.

Учреждения

Като административен център на област и община в града са разположени множество общински и държавни институции: Общинска администрация, Областна администрация, Окръжен съд, Административен съд, Областна дирекция на МВР, Дирекция „Областна инспекция по труда“, Областна дирекция „Земеделие“, Териториална дирекция „Държавен архив“,; Регионален център на Националния институт по метеорология и хидрология, Регионален инспекторат по образованието, Районна здравноосигурителна каса, Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Николай Василев“, Регионална колегия на Българския лекарски съюз и др.

Побратимени градове

Град Кюстендил е побратимен град и подържа отношения със следните градове:

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Градът е център на лека и преработваща промишленост: дърводобив, производство на обувки, трикотаж, конфекция, детски играчки, опаковки, алкохолни производи, хлебопроизводство, печатарство и консервна промишленост. В града има предприятия за производство на кондензатори, силови трансформатори, битово и кухненско обзавеждане и дограма. През последните години се развиват хотелиерството и туризма. Района има традиции в овощарството и търговията с пресни и сушени плодове.

Кюстендил е център на земеделски район с вековни традиции в областта на овощарството, поради което градът и околностите му са известни като „овощната градина на България“.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Средновековната църква „Свети Георги“

Кюстендил принадлежи в църковно-административно отношение днес към Софийска епархия. Градът е център на Архиерейско наместничество и на Кюстендилската духовна околия. В миналото Кюстендил е бил седалище на Кюстендилската епархия, като последната е закрита през 1884 година.

Преобладаващата част от градското население изповядва днес източното православие; има няколко християнски деноминации, свързани с протестантството, както и малка еврейска общност. През време османското владичество Кюстендил е имал предимно турско население, изповядващо исляма, но от многобройните джамии от това време, сега са запазени само две. Днес в града има действащи само християнски храмове.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“
Музеи и галерии
Римски и турски бани
Чифте баня
Мозайка в Чифте баня, автор Николай Зиков
  • Римски терми. Намират се в централната част на града, в съседство с джамията „Ахмед бей“. Римските терми – обществени бани, са изградени през II-III в. и са част от голям комплекс-асклепион. Те са един от символите на град Кюстендил. Паметник на културата с категория „национално значение“.
  • „Дервиш баня“. Турска обществена баня, строена през 1566 г. Функционира повече от 400 години – до 1992 г. През 2005 г. е цялостно реставрирана. Архитектурен паметник на културата.
  • „Чифте баня“. Късносредновековна турска баня, построена през 1489 г. върху основите на Пауталийския асклепион. През 1910 г. е частично разрушена и върху основите и е изградена нова модерна градска баня, преустройството и реконструкцията на която завършват през 1913 г.
  • „Алай баня“. Късносредновековна турска баня, частично разрушена след Освобождението, възстановена през 1912 – 1914 г. и преустроена през 1928 г.
Крепостни и отбранителни съоръжения
  • Късноантична и средновековна крепост „Хисарлъка“.Намира се на най-високата равнинна част на хълма „Хисарлъка“, издигащ се на 2 км югоизточно от Кюстендил. Крепостта е изградена в края на IV-началото на V в. Поправяна през VI в., тя преживява Първата и Втората българска държава и е съборена от османските завоеватели през XV в. Паметник на културата с категория „национално значение“.
  • Пиргова кула. Средновековна отбранителна кула в град Кюстендил. Намира се в централната част на града до римските терми. Названието „Пиргова“ произхожда от гръцката дума – „пиргос“, което означава кула. Отнася се във времето между края на XIV и първата четвърт на XV в. Паметник на културата с категория „национално значение“.
Църкви
Църквата „Успение Богородично“, 1816 г.
  • Средновековна църква „Свети Георги“. Намира се в югозападната част на гр. Кюстендил, в квартал Колуша. Църквата е кръстокуполна, от типа „вписан кръст“. Според архитектурните ѝ особености и неотдавна разкритите средновековни стенописи, датирането ѝ може да се отнесе към края на Х – началото на XI век Тя е национален паметник на културата с голяма археологическа, художествена и историческа стойност като най-старата запазена средновековна църква в Югозападна България.
  • Възрожденска църква „Успение Богородично“. Намира се в централната част на града, в непосредствена близост до централния площад. Построена е през 1816 г. на мястото на средновековна църква „Св. Никола“ По план е вкопана едноабсидна трикорабна псевдобазилика, с дървено покритие. Обявена е за архитектурен и художествен паметник с категория „национално значение“. Действащ храм.
  • Възрожденска църква „Свети Димитър“. Църквата „Св. Димитър“ е построена през 1866 г. в източната част на гр. Кюстендил. Автор на по-голяма част от иконите е известният самоковски художник Иван Доспевски.
  • Възрожденска църква “Свети Мина". Намира се в западната част на града. Изградена е през 1859 г. като манастирска църква. Представлява трикорабна псевдобазилика без притвор. Портик от юг води към малък подземен параклис с аязмо – света вода.
  • Църква „Свети Великомъченик Мина“. Построена е през 1934 г. в съседство със старата възрожденска църква „Свети Мина“ по проект на арх. Антон Торньов. Една от най-внушителните и представителни църкви в цяла България. Църквата е действащ храм.
Джамии
Джамията Ахмед бей, в която се намира изложбената зала на Историческия музей Кюстендил
  • Джамия „Фатих Мехмед“. Джамията е построена от Хараджи Кара Мехмед бин Али, един от известните строители на обществени сгради в Кюстендил. Предполага се, че е построена към средата на XV в. Датировката – 1531 г., изписана с тухли в източната част на купола, вероятно се отнася до по-късна реконструкция. Джамията не е действаща.
  • Джамия „Ахмед Бей“. Джамията „Ахмед бей“, известна още като „Инджили“ (Християнската) е построена към средата на XV в. Входната аркада, покрита с три малки куполи, е запазена в оригиналния си вид. През 1734 г. е преустроена и разширена. Понастоящем е изложбена зала на музея в Кюстендил.
Възрожденски сгради
  • Взаимно училище „Св.Св.Кирил и Методий“. Намира се в двора на църквата „Успение Богородично“. Сега е реставрирано. Известно като „килийното училище“, въпреки че съществувалото през първата половина на XIX век в същия църковен двор килийно училище не е запазено.
  • Прокопиевата къща – къщата на чорбаджи Давидко Ячков, построена през XVIII век, намираща се в централната градска част, в близост до градския площад.
  • Лекарската къща – къщата на възрожденския лекар Иван Лекарски (1812 – 1878), построена през 50-те години на XIX век, паметник на културата. Намира се на на ул. Ген.Крум Лекарски № 13.
  • Къща на Костандий Беровски – къщата на възрожденеца Костандий Попгеоргиев Беровски, четник на Ильо войвода. Построена е в средата на XIX век, паметник на културата. Намира се на ул. Цар Освободител № 238 (до къщата музей „Ильо войвода“.
  • Къща на Тонче Кадинмостки – къщата на възрожденеца Тонче Кадинмостки, знаменосец в четата на Ильо войвода. Построена е през 30-те години на XIX век, паметник на културата. Намира се на ул. Цар Освободител № 191 (до къщата музей „Ильо войвода“).
  • Майорската къща – къщата на майор Йосиф Ангелов (1857 – 1913), построена през 1870 г., паметник на културата. Намира се на на ул. Цар Освободител № 81.
  • Къща на Дона Ковачева. През периода 1895 – 1903 г. в къщата на Дона Ковачева се помещава щабквартирата на Гоце Делчев. Къщата е възстановена в края на 1970-те и е паметник на културата.
Паметници
Паметник на Димитър Пешев
Паркове
  • Лесопарк „Хисарлъка“. Намира се на едноименния хълм непосредствено над града. Специално за пешеходците има изградена пешеходна алея, започваща от стадион „Осогово“. В парка се намира и Зоологическата градина на града, в която могат да се видят различни видове животни.
  • Парк „Банска градина“. Създаден е през 1912 г. във връзка с реконструкцията на Централната градска баня, по проект на арх.Христо Ковачевски.
  • Зоопарк (Кюстендил) – лесопарк „Хисарлъка“, ул. Неофит Бозвели № 8
Други
  • Попниколовата къща – бившата къща на кюстендилския адвокат В.Попниколов, построена през 1911 – 1912 г., в стил модерн, сега „Дом на архитекта“. Намира се на ул. Демокрация № 27.
  • Железния мост – мост над р.Банщица, построен през 1909 г. по проект на арх. Рудолф Фишер. Свързва жп. гарата с централния градски площад. В четирите му края има скулптурни женски фигури, изпълнени от бял врачански камък, с автор скулпторът Любен Димитров (1969).

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • 29 януари – официален празник на град Кюстендил. Ден на Освобождението на град Кюстендил от османско владичество. Обявен е за официален празник с Решение № 358/29 януари 2009 г. на Общински съвет – Кюстендил.
  • 21 март – празник „Кюстендилска пролет“: посрещане на пролетта. Отбелязва се от 1966 г. Провежда се конкурс за красота с избиране на най-красива девойка: „Девойка Кюстендилска пролет“. Чества се „денят на пролетта“ – 21 март, с излет в местността „Хисарлъка“
  • юни – „Празник на черешата“ [5]. Провежда се три поредни дни от месец юни. Първото овощарско изложение в страната е в гр. Кюстендил през 1896 г., когато е учредена Първата национална овощарска изложба. Празникът-изложение е възстановен през 2008 г.
  • 15 август – празник „Панагия“. На църковния празник ”Успение на Пресвета Богородица” в Кюстендил се отбелязва и „Панагия – въздигане на хляба“. Организира се иконографска изложба, съпроводена с изложение на обредни хлябове.
  • октомври – „Празник на плодородието“. Провежда се три поредни дни в средата на октомври. Има изложение на производители на плодове и зеленчуци от Кюстендилския край.

Образование и култура[редактиране | редактиране на кода]

Училища
Библиотеки
Читалища
  • „Братство“ [19]
  • „Пробуда“ [20]- кв.Колуша
  • „Асклепион “
  • „Зора Кюстендил“
  • „Искра“
  • „Ильо войвода“ – кв. Герена
  • „Даскал Дамаскин“
  • „Надежда“ – кв. Въртешево
  • „Васил Левски“ – кв.Изток.
Театър и кино
  • Драматичен театър „Крум Кюлявков“ [21]. Първата самодейна театрална трупа е създадена на 8 февруари 1873. До 1948 г. театърът не съществува самостоятелно, а е част от дейността на кюстендилското читалище „Братство“. През 1948 г. театърът става общински, а от 1 януари 1952 г. е държавен. С указ от 26 май 1969 г. театърът е наименуван „Държавен драматичен театър „Крум Кюлявков“. Новата модерна сграда на театъра е открита на 6 февруари 1978 година от министъра на културата Людмила Живкова с пиесата на Рачо Стоянов „Майстори“. От 2005 г. театърът отново е общински.
  • Преди 1990 г. в града функционират 5 киносалона, от които 2 летни, които впоследствие са затворени. В началото на 2011 г. е открито ново общинско кино в сградата на театъра.
Музика
Местен печат
  • Областен вестник „Наблюдател“, печата се в гр. Кюстендил [22]
Радио и телевизия
Радиостанции, приемани в Кюстендил на УКВ
Честота Радиостанция Предавател Мощност
    88.50 MHz     Радио Сити   кв. Катранлия    100 W  
    89.50 MHz   Радио 1   РПЦ „Дева Бродкаст“ – Хисарлъка   300 W
    90.20 MHz   Радио Веселина   Сграда на Обл. администрация   450 W
    93.80 MHz   Радио Ритъм +   бул. „Раковски“ 22, бл.3   80 W
    96.70 MHz   Радио Фокус   РПЦ „Дева Бродкаст“ – Хисарлъка   300 W
    99.30 MHz   БНР Програма „Христо Ботев“   РРТС връх Виден   10 kW
  100.60 MHz   Дарик Радио   РРТС връх Виден   1 kW
  102.10 MHz   БНР Програма „Хоризонт“   РРТС връх Виден   10 kW
  104.50 MHz   Радио Фреш   бул. „Раковски“ 22, бл.4   80 W
  106.60 MHz   БНР „Благоевград“   РРТС връх Виден   1 kW

Личности[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Личности (Кюстендил)
 Основна статия: Почетни граждани на Кюстендил
 Основна статия: Кметове на Кюстендил

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Друмохарски, Георги, Кюстендил, Кюстендил, печатница на Бр.Г.Дюлгерови, 1900 г., 96 стр. (II изд.: Кюстендил, читалище „Братство“, 2004 г., 96 стр.);
  • Иванов, Йордан, Северна Македония. Исторически издирвания, с образци и карти, София, 1906 г., 420 с. [23];
  • Иширков, Анастас, Западните краища на Българската земя. Бележки и материали., София, изд. Придворна печатница, 1915;
  • Гунчев, Гунчо, Кюстендилската котловина и оградните и части. Принос към морфологията на Западна Средна България., София, изд. Придворна печатница, 1934;
  • Лекарски, Иван, Кюстендил и неговата околност, Кюстендил, печатница „Пилев“, 1915 г., 64 с.;
  • Йовев, Стоян, Кюстендил в миналото и сега, Кюстендил, 1936 г., 72 с.;
  • Захариев, Йордан, Кюстендил. Принос към поселищногеографските проучвания на нашите градове, В: Архив за поселищни проучвания, София, I, кн.1, 1938, с.48 – 106;
  • Караманов, Владимир, Кюстендилските евреи. Кратко минало и някои по-подробни сведения за тях., Кюстендил, 1937;
  • Миков, Васил, Стари пътешествия през българските земи, преведени на български език. сп.Архив за поселищни проучвания, София, I, кн.1, 1938 г., с.107 и сл.
  • Тонев, Любен и Делчо Сугарев, Градоустройствен план на гр.Кюстендил, София, печатница Едисон, 1939;
  • Захариев, Йордан, Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд.БАН., с.133 – 148;
  • Попов, К. и Л.Трайков, Кюстендил – пътеводител, София, 1963 г.;
  • Руменин, К., Кюстендил, София, 1965 г.;
  • Кръстев, К., Кюстендил, София, 1972 г.;
  • Сборник Кюстендил и Кюстендилско, София, изд.ОФ, 1973 г., 404 с.;
  • Баров, Борис, Кюстендил, София, изд."Медицина и физкултура", 1980 г., 112 с.;
  • Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г.;
  • Матанов, Христо. Югозападните български земи през XIV век, София, 1986 г.
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.336 – 350;
  • Драганова, Славка, Кюстендилски регион 1864 – 1919. Етнодемографско и социално-икономическо изследване., София 1996, с. 192;
  • Матанов, Христо, Княжеството на Драгаши. Към историята на Източна и Североизточна Македония в доосманската епоха, София, изд."Гал-ико", 1997 г.;
  • Матанов, Христо, Възникване и облик на Кюстендилски санджак през XV-XVI в., София, 2000 г., 195 с.;
  • Петров, Петър, „Кюстендил и Кюстендилският край през Средновековието (политическа и църковна история)“, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.Х, 2005 г.;
  • Георгиев, Георги и Анелия Геренска, „Македонските бежанци, преселници и гурбетчии в Кюстендилски окръг (1878— 1912) ”, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.ХVI, Велико Търново, 2010 г., с.193 – 206.
  • Янчева, Йорданка, „Идеята за „Кюстендил – европейски курорт" – жива и през 1945 г. Планът на д-р Ефремов от юли 1945 г.”, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.ХVI, Велико Търново, 2010 г., с.321 – 328.
  • Мигев, Владимир, „Кюстендил в края на комунистическото управление (1987 – 1989 г.) ”, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.ХVI, Велико Търново, 2010 г., с. 329 – 336.
  • Осоговски, Христо (1932 – 2014), поет, известен с романа „Сезоните и реката“, и стихосбирки като „Земя под два балкана“, „Живи семена“, „Слънцелуния“, „Смешен плач“, „Дупка в геврека“, „Нежни тайни“ и други.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Populstat
  2. ↑ macedonia.kroraina.com
  3. ↑ Френски пътеписи за Балканите, XIX век“. София, Наука и изкуство, 1981, стр. 401 – 402
  4. ↑ Шашко, Филип и др. Американски пътеписи за България през XIX век. „Планета – 3“, 2001. ISBN 9549926583. с. 35 – 36.
  5. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 857

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Кюстендил.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кюстендил&oldid=8915235“.