Лабунища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лабунища
Лабуништа
— село —
      
Герб
Общ изглед
Общ изглед
North Macedonia relief location map.jpg
41.2683° с. ш. 20.5958° и. д.
Лабунища
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Струга
Географска област Дримкол
Надм. височина 758 m
Население (2002) 5936 души
Пощенски код 6336
Официален сайт www.labunista.com.mk
Лабунища в Общомедия

Лабунища (произнасяно в региона Лабунишча, на македонска литературна норма: Лабуништа; на албански: Labunishti) е село в Северна Македония, в Община Струга.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено северно от Струга, в северозападния край на Стружкото поле, в подножието на планината Ябланица над язовира на Черни Дрин „Глобочица“.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Никола“
Салахудин Аюби джамия, издигната в махалата Краста в 2009 г.

Селото е споменато в Слепченския поменик от XVI век като Лабунища. Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначален патроним на -ишти от личното име *Лабун, което има романски произход от *Albōn.[1]

Мехмед Али паша джамия в Горно Лабунища е от 1794 година.

В XIX век Лабунища е село в Стружка нахия на Охридска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от XIX век.[2] През пролетта на 1880 година селото пострадва от турци грабители.[3] Според Васил Кънчов в 90-те години Лабунища има 76 къщи екзархисти, 20 къщи патриаршисти и 120 къщи арнаути. Населението на Лабунища заедно с това на съседните Боровец и Подгорци ходи на работа в чужбина, обикновено в Сърбия. Имат добри жилища и хубави гори с грамадни кестенови гори.[4] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Лабунища има 660 жители българи християни и 800 българи мохамедани.[5]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лабунища има 128 българи екзархисти и 512 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционират българско и сръбско училище.[6] Заради стабилната сърбоманска партия в Лабунища селото е наричано Мала Шумадия.

Традиционен поминък на мюсюлманските жители на селото е зидарството. През първата половина на ХХ век тайфи (дружини) от майстори-зидари работят в Мариово, Преспа, Демир Хисар.[7]

В Сърбия, Югославия и Република Македония[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Илия“ е изградена в 1977 г. и осветена в 1979 година от митрополит Ангеларий Дебърско-кичевски.[2]

Според преброяването от 2002 година селото има 5936 жители.[8]


Години Македонци Албанци Турци Роми Власи Сърби Бошняци Останали Общо
1948 2272
1953 1322 733 407 0 8 4 12 2.486
1961 1687 372 596 4 70 2729
1971 2.397 865 297 0 1 51 3.611
1981 4.199 220 82 0 0 0 143 4644
1991 791 961 569 0 0 1 3339 5661
1994 1228 1799 1816 0 0 2 1056 5901
2002 371 4288 879 3 1 1 31 362 5936


Майчин език Общо Процент
македонски 4872 82,0%
албански 925 15,5%
турски 78 1,3%
други 61 0,8%

До 2004 година Лабунища е център на самостоятелна община.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Лабунища

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 178.
  2. а б Струшко архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 17 март 2014 г.
  3. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 302.
  4. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 19.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 254.
  6. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.164-165.
  7. Намичев, Петар. Руралната архитектура во Jугозападна Македониjа од ХІХ-от и почетокот на ХХ-от век, Скопje 2005, с. 168-169 / Vernacular architecture in the Soutwest Macedonia from the 19th and early 20th century, Skopje 2005, p. 168-169.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  9. Српски биографски речник, том 1, с. 19.


Населени места в Община Струга Struga CoA.png
Струга | Безово | Биджево | Боговица | Боровец | Буринец | Бърчево | Велеща | Вишни | Вранище | Глобочица | Горна Белица | Горно Татеши | Джепин | Делогожди | Долна Белица | Долно Татеши | Драслайца | Дренок | Дъбовяни | Заграчани | Збъжди | Калища | Корошища | Лабунища | Лакаица | Ливада | Локов | Луково | Лъжани | Мали Влай | Мислешево | Мислодежда | Модрич | Мороища | Нерези | Ново село | Октиси | Пискупщина | Подгорци | Поум | Присовяни | Радожда | Радолища | Селци | Ташмарунища | Тоска | Фрънгово | Шум | Ържаново | Ябланица
     Портал „Македония“         Портал „Македония