Лабунища
| Лабунища Лабуништа | |
| — село — | |
  | |
 Общ изглед | |
  Лабунища | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Струга |
| Географска област | Дримкол |
| Надм. височина | 758 m |
| Население | 5936 души (2002) |
| Пощенски код | 6336 |
| Официален сайт | www.labunista.com.mk |
| Лабунища в Общомедия | |
Лабунища (произнасяно в региона Лабунишча, на македонска литературна норма: Лабуништа; на албански: Labunishti) е село в Северна Македония, в община Струга.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено северно от Струга, в северозападния край на Стружкото поле, в подножието на планината Ябланица над язовира на Черни Дрин „Глобочица“.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначален патроним на -ишти < -itji от личното име *Лабун, което има романски произход от *Albōn.[1]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода].jpg)
Селото е споменато в Слепченския поменик от XVI век като Лабунища.[1]
Мехмед Али паша джамия в Горно Лабунища е от 1794 година.
В XIX век Лабунища е село в Стружка нахия на Охридска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от XIX век.[2] През пролетта на 1880 година селото пострадва от турци грабители.[3]
Според Васил Кънчов в 90-те години Лабунища има 76 къщи екзархисти, 20 къщи патриаршисти и 120 къщи арнаути. Населението на Лабунища заедно с това на съседните Боровец и Подгорци ходи на работа в чужбина, обикновено в Сърбия. Имат добри жилища и хубави гори с грамадни кестенови гори.[4] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Лабунища има 660 жители българи християни и 800 българи мохамедани.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лабунишча е смесено село българи, албанци и помаци в Охридската каза на Битолския санджак с 222 къщи.[6]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лабунища има 128 българи екзархисти и 512 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционират българско и сръбско училище.[7] Заради стабилната сърбоманска партия в Лабунища селото е наричано Мала Шумадия.
В рапорт от 1905 година главният учител Деребанов отбелязва, че селото има 92 къщи с 566 души българи-християни и 196 къщи българи-мухамедани. Българите са разделени на екзархисти и патриаршисти, „които минават за сърби“. За поминъка на местните жители той пише:
| „ | Занимават се със земеделие и скотовъдство. Отиват на чужбина и се занимават с халваджилък, млекарство и дюлгерство. Някои от мухамеданите се занимават с кираджилък. Икономическото им положени е много добро.[8] | “ |
Традиционен поминък на мюсюлманските жители на селото е зидарството. През първата половина на ХХ век тайфи (дружини) от майстори-зидари работят в Мариово, Преспа, Демир Хисар.[9]
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Лабунища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония
[редактиране | редактиране на кода]По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Лабунища има 1868 жители и е център на община в Стушка околия на Охридски окръг, в която влизат и Боровец и Подгорци.[11]
В 1967 година е изградена долната Али паша джамия. Църквата „Свети Илия“ е изградена в 1977 г. и осветена в 1979 година от митрополит Ангеларий Дебърско-кичевски.[2]
Според преброяването от 2002 година селото има 5936 жители.[12]
Днес работи училище на албански и така наречения македонски език, наречено „Мурат Лабунищи“.
| Години | Северномакедонци | Албанци | Турци | Роми | Власи | Сърби | Бошняци | Останали | Общо |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 1948 | — | — | — | — | — | — | — | — | 2272 |
| 1953 | 1322 | 733 | 407 | 0 | 8 | 4 | — | 12 | 2.486 |
| 1961 | 1687 | 372 | 596 | — | — | 4 | — | 70 | 2729 |
| 1971 | 2.397 | 865 | 297 | 0 | — | 1 | — | 51 | 3.611 |
| 1981 | 4.199 | 220 | 82 | 0 | 0 | 0 | — | 143 | 4644 |
| 1991 | 791 | 961 | 569 | 0 | 0 | 1 | — | 3339 | 5661 |
| 1994 | 1228 | 1799 | 1816 | 0 | 0 | 2 | — | 1056 | 5901 |
| 2002 | 371 | 4288 | 879 | 3 | 1 | 1 | 31 | 362 | 5936 |
| Майчин език | Общо | Процент |
| македонска литературна норма | 4872 | 82,0% |
| албански | 925 | 15,5% |
| турски | 78 | 1,3% |
| други | 61 | 0,8% |
До 2004 година Лабунища е център на самостоятелна община.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Лабунища
Ангелко Кръстич (1871 – 1952), македонски сърбоманин, сръбски писател, автор на „Траян“, роман за живота на „южносърбиянците“- Георги Цветков – Дримколски (Джордже Цветкович, 1860 – 1905), сърбомански четнически войвода
Димитър Трифонов, български революционер- Илия Илич (1879 – 1942), сръбски герой от Първата световна война
Менил Велиоски (р. 2001), певец- Милисав Антониевич – Дримколски (1913 – 2001), македонски сърбоманин, сръбски писател
Мурат Лабунищи (1909 – 1946), албански революционер- Никола А. Анджелкович (20 май 1902 – след 1944), сръбски четнически командир[13]
- Стоян Гюрчинов (? – 1927), български духовник и революционер
- Стоян Кръстев (1850 – 1890), сърбомански свещеник
- Свързани с Лабунища
- Нола Исмайлоска-Старова (р. 1985), северномакедонски политик
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 178.
- 1 2 Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 4 март 2014. Посетен на 17 март 2014 г.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877 – 1878). Т. първи (1878 – 1885), част първа. София, Синодално издателство, 1969. с. 302.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 19.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 254.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 31. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 164-165. (на френски)
- ↑ Из рапорт на главния учител Ян. Деребанов за ревизията на селските училища в Охридско и Стружко, съдържащ сведения за населението и неговия поминък, в: Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, София 1992, с. 30.
- ↑ Намичев, Петар. Руралната архитектура во Jугозападна Македониjа од ХІХ-от и почетокот на ХХ-от век, Скопje 2005, с. 168-169 / Vernacular architecture in the Soutwest Macedonia from the 19th and early 20th century, Skopje 2005, p. 168-169.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 858.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 56.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 19 септември 2007
- ↑ Српски биографски речник, том 1, с. 19., архив на оригинала от 16 септември 2011, https://web.archive.org/web/20110916095457/http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/tom01.pdf, посетен на 14 септември 2011
| |||||||||||
