Емил дьо Лавеле
| Емил дьо Лавеле Émile de Laveleye | |
.jpg) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Лиеж, Белгия |
| Работил в | Лиежки университет |
| Емил дьо Лавеле в Общомедия | |
Емил Луи Виктор дьо Лавеле (на френски: Émile Louis Victor de Laveleye) е белгийски политикономист, един от основателите на Института по международно право. Защитник на освободителните стремежи на българския народ.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Емил дьо Лавеле е роден в Брюге през 1822 г. Първоначално учи в родния си град и в Колеж Станислас в Париж, а след това в Льовенския католически университет и в Гентския университет, където попада под влиянието на християнсоциалистическия философ Франсоа Юе. През 1844 година придобива популярност с есе за провансалския език и литература, през 1847 година публикува „История на франкските крале“ („L'Histoire des rois francs“), а през 1861 година – френска версия на „Песен за Нибелунгите“.
Макар че през целия си живот запазва интереса си към литературата и историята, основните приноси на Лавеле са в областта на икономическата теория. В продължение на дълго време той е част от група ученици на Франсоа Юе, които провеждат ежеседмични срещи и обсъждат обществени и икономически въпроси. Лавеле получава по-широка известност в тази област през 1859 година, когато публикува няколко статии в „Ревю де дьо монд“. През 1864 година става преподавател по политикономия в Лиежкия университет.
През следващите години Лавеле публикува основните си трудове „Русия и Австрия след Садова“ („La Russie et l'Autriche depuis Sadowa“, 1870), „Есе за формите на управление в съвременните общества“ („Essai sur les formes de gouvernement dans les Sociétés Modernes“, 1872), „За истинските причини за войните в Европа и за арбитража“ („Des Causes actuelles de guerre en Europe et de l'arbitrage“, 1874), „За собствеността и за нейните примитивни форми“ („De la proprieté et de ses formes primitives“, 1874, посветена на Джон Стюарт Мил и Франсоа Юе).
Лавеле и България[редактиране | редактиране на кода]
Емил дьо Лавеле е белгийски консул в Белград в началото на 1880-те. Той пътува из България, като от София заминава за Пловдив, оттам през Асеновград отива в Одрин и Македония. Публикува пътните си бележки „Балканският полуостров“ в два тома, в които представя историята, културата, езика и традициите. С книгата и последвалите нейни преводи, както и със статии в пресата Лавеле спомага за формиране на европейското обществено мнение за региона[2].
Белгийски консул в Пловдив. Споделя недоволството на пловдивчани от избирането на София за столица на България и казва: „Пловдив е българската Атина. В София преобладават селяните, а тук (Пловдив) – интелигентната класа“.[3]
Улици в централните части на София, Пловдив, Кюстендил и Бургас носят името на Емил дьо Лавеле.
Емил дьо Лавеле умира край Лиеж през 1892 г.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Книги
- Protestantism and Catholicism in their Bearing upon the Liberty and Prosperity of Nations, Belford Bros., 1876.
- Primitive Property, Macmillan and Co., 1878.
- The New Tendencies of Political Economy, The Banker's Magazine and Statistical Register, 1879.
- International Bimetallism and the Battle of the Standard, P. S. King, 1881.
- The Socialism of Today, Field and Tuer, 1886.
- The Balkan Peninsula, T. Fisher Unwin, 1887. (Емил де Лавеле. Балкански полуостров. България, Румелия и Турция. Превел и издава В. Бояджиев, Търново 1890, 256 с.)
- Luxury, George Allen & Company, 1920.
- Статии
- „Land System of Belgium and Holland“. In: Systems of Land Tenure in Various Countries. Macmillan & Co., 1870.
- „On the Causes of War, and the Means of Reducing their Number“. In: Cobden Club Essays. Second Series, Cassell, Petter & Galpin, 1872.
- „The Provincial and Communal Institutions of Belgium and Holland“. In: Probyn, J. W. ed., Local Government and Taxation. Cassell Petter & Galpin, 1875.
- „Commonplace Fallacies Concerning Money“, Part II, The Contemporary Review, Vol. XL, July/December, 1881.
- „The Progress of Socialism“, The Contemporary Review, Vol. XLIII, January/June, 1883.
- „The Congo Neutralized“, The Contemporary Review, Vol. XLIII, January/June, 1883.
- „The Prospects of the Republic in France“, The Contemporary Review, Vol. XLIV, December 1883.
- „Würzburg and Vienna“, Part II, The Contemporary Review, Vol. XLVI, November/December 1884.
- „A Criticism of Mr. Herbert Spencer“, The Contemporary Review, Vol. XLVII, January/June, 1885.
- „Pessimism on the Stage“, The Contemporary Review, Vol. XLVIII, July/December 1885.
- „The Economic Crisis and its Causes“, The Contemporary Review, Vol. XLIX, January/June 1886.
- „The Situation in the East“, The Contemporary Review, Vol. L, November 1886.
- „The Future of Religion“, The Contemporary Review, Vol. LIV, July/December, 1888.
- „Two New Utopias“, The Contemporary Review, Vol. LVII, January/June 1890.
- „Communism“, The Contemporary Review, Vol. LVII, January/June 1890.
- „The Foreign Policy of Italy“, The Contemporary Review, Vol. LXI, February 1892.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Лавеле, Емил дьо[неработеща препратка], www.archivesforbalkans.bg
- ↑ Игнатова, Диана. БЪЛГАРО – БЕЛГИЙСКИ ОТНОШЕНИЯ КРАЯ НА XIX И НАЧАЛОТО НА XX ВЕК // Европа 2001.
- ↑ Бояджиева, Елинка. Изборът на София за столица на свободна България // София – 130 години столица на България. Сборник със статии, посветени на София. Научен форум „София – 130 години столица на България“ 31 март 2009. с. 39.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Произведения от и за Емил дьо Лавеле в библиотеки (WorldCat Catalog)
|
