Лавиния Фонтана

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лавиния Фонтана
Lavinia Fontana
„Автопортрет“
„Автопортрет“

Родена
Починала

Националност италианка
Кариера в изкуството
Стил маниеризъм
Лавиния Фонтана в Общомедия

Лавиния Фонтана (на италиански: Lavinia Fontana; родена на 24 август 1552 г. в Болоня, починала на 11 август 1614 г. в Рим) е италианска художничка от стила „маниеризъм“.

Първи години[редактиране | редактиране на кода]

„Семеен портрет“

Лавиния е дъщеря на известния художник и учител Просперо Фонтана (1512 – 1597) и на жена му Антониа де Бонарди. В ателието на баща си, който е работил преди това в Рим и Флоренция, тя получава първоначално художествено обучение. Поради липса на мъжки наследник в семейството, на нея се пада отговорността да продължи професията на баща си.

Лавиния получава либерално и задълбочено образование, което е прави равностойна на мъжете-художници, получили академично образование. В първия си автопортрет (1577), който тя рисува, според сигнатурата, по огледалното си изображение, тя прави препратка към един портрет на Софонизба Ангисола, която е неин пример в изкуството. „Автопортрет с клавесин“ я показва като образцова млада дама, която владее музикален инструмент, а на заден план се вижда част от ателието ѝ, което я представя и като художничка. Картината е била предназначена за бъдещия ѝ свекър, заможен търговец от Имола.

Лавиния по-късно следва при нидерландския художник Денис Калверт, който също е учил при баща ѝ.

„Автопортрет на клавесина“, 1577 г.

Стил и художествени успехи[редактиране | редактиране на кода]

Известни стават преди всичко портретите и историческите картини на Лавиния Фонтана. През седемдесетте години на 16 век Лавиния е считана за една от най-значимите портретистки на Болоня. Акуратният ѝ стил отговарял на вкуса на аристокрацията – художничката показва модни, богато украсени дрехи и недостъпни благородници. Същевременно картините ѝ поставят в центъра жената и свидетелстват за едно самочувствие, нехарактерно за епохата.

„Бианка дели Утили Масели с шест от децата си“, преди 1614 г.

През 1577 г. Лавиния се омъжва за художника Паоло Дзапи (Paolo Zappi или Paolo Fappi) и ражда единадесет деца, от които оцеляват само три. Съпругът ѝ Паоло подкрепя жена си и поема част от работата в домакинството. Според някои сведения е изпълнявал и дребни детайли по нейните картини – например по дрехите.

Лавиния получава подкрепа в началото на своята кариера от папа Григорий ХІІ, който също произхожда от Болоня. Портретът на нейния покровител е една от най-хубавите ѝ картини (1580). Този портрет ѝ отваря пътя към нови поръчки от страна на духовни лица. Тя получавала щедри хонорари за индивидуалните или груповите портрети, подобно на Ван Дайк по-късно. Една от най-големите ѝ поръчки е груповият портрет на семейство Гоцадини (Gozzadini), във формат два на два метра.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Феличе Антонио Касони „Лавиния Фонтана“, 1611 г.

Лавиния Фонтана рисува и портрети на хора от най-влиятелните кръгове в Болоня, също групови портрети, но и религиозни картини, а от 1580 г. – също и голямоформатни олтарни картини. През 1589 г. получава поръчка от испанския крал да нарисува картината „Светото семейство“ за наскоро завършения Ескориал.

През 1603 г. Лавиния се мести заедно с цялото си семейство в Рим по покана на папа Климент VІІ. Следват поръчки за олтарни картини, както и за исторически картини за частни лица.

По случай 60-я ѝ юбилей творците от Рим поръчват изсичането на медал. На едната му страна е изобразена дама с боне, а на другата – антична фигура с разпусната, буйно развята коса.

Необичайно за жена от онази епоха, Лавиния прави и актови картини. Картината ѝ „Минерва се облича“ от 1613 г., която Лавиния рисува по поръчка на кардинал Сципионе Боргезе, е и нейната последна известна картина.

„Светото семейство“, 1578 г.

Лавиния Фонтана има голям успех като художничка, избрана е в Римската академия и е считана за един от най-големите художници на своето време. Съществуват повече от сто картини, които са документирани от по-ранни източници, но само 32 носят нейния подпис. Приписват ѝ се други 25 картини, които са запазени, което я прави художничката с най-много картини от епохата.

Творби[редактиране | редактиране на кода]

  • „Поклонението на влъхвите“, 1570 – 1575, Pinacoteca Communale, Имола
  • „Портрет на аристократка“, 1580, Национален музей на жените художнички, Вашингтон
  • „Noli me tangere (1581) – автопортрет в ателието“, 1577, галерия Уфици, Флоренция
  • „Портрет на семейство Гоцадини“, 1584, Национална пинакотека на Болоня
  • „Раждането на Мария“, 1590, Chiesa della Trinità, Болоня
  • „Портрет на дама с кученце“, края на деветдесетте години на 16 век, The Walters Art Gallery, Балтимор
  • „Минерва се облича“, 1613, Галерия Боргезе, Рим

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Debra N. Mancoff: Frauen, die die Kunst veränderten. Prestel, München 2012, ISBN 978-3791347325, S. 8 – 9, 12, 66 – 67.
  • Christiane Weidemann, Petra Larass, Melanie Klier: 50 Künstlerinnen, die man kennen sollte. Prestel, München 2008, ISBN 978-3-7913-3957-3, S. 18 – 19.
  • Christina Haberlik, Ira Diana Mazzoni: 50 Klassiker – Künstlerinnen, Malerinnen, Bildhauerinnen und Photographinnen. Gerstenberg, Hildesheim 2002, ISBN 978-3-8067-2532-2, S. 15 – 20.
  • Caroline P. Murphy: Lavinia Fontana. A Painter and Her Patrons in Sixteenth-Century Bologna. Yale University Press, New Haven 2003, ISBN 0-300-09913-4.
  • Irmgard Osols-Wehden (Hrsg.): Frauen der italienischen Renaissance. Dichterinnen, Malerinnen, Mäzeninnen. Primus, Darmstadt 1999, ISBN 978-3896781154.
  • Ulrike Müller Hofstede: Lavinia Fontana (1552 – 1614). In: Dirk Heoges (Hrsg.): Frauen in der italienischen Renaissance. Lang, Frankfurt a. Main 1999, ISBN 3-631-34525-9, S. 163 – 177.
  • Whitney Chadwick: Women, Art, and Society. Thames and Hudson, London 1990, ISBN 978-0500181942.

Източници[редактиране | редактиране на кода]


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]