Направо към съдържанието

Лавиния Фонтана

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лавиния Фонтана
Lavinia Fontana
италианска художничка
„Автопортрет“
„Автопортрет“

Родена
около 24 август 1553 г.
Починала
11 август 1614 г. (60 г.)
ПогребанаРим, Италия

Националноститалианка
Кариера в изкуството
Стилманиеризъм
Жанрпортрет[1][2]
Семейство
Деца11
Лавиния Фонтана в Общомедия

Лавиния Фонтана (на италиански: Lavinia Fontana; родена на 24 август 1552 г. в Болоня, починала на 11 август 1614 г. в Рим) е италианска художничка от стила „маниеризъм“.

Лавиния Фонтана е родена в Болоня през 1552 г.[3] в семейството на Просперо Фонтана и Антония де Бонардис. Кръстена е на 24 август 1552 г. в катедралата Сан Пиетро.[4] По-голямата ѝ сестра Емилия умира през 1568 г., когато Лавиния е на шестнадесет години. Просперо е виден художник от Болонската школа по това време и е неин учител.

„Семеен портрет“

Лавиния е дъщеря на известния художник и учител Просперо Фонтана (1512 – 1597) и на жена му Антониа де Бонарди. В ателието на баща си, който е работил преди това в Рим и Флоренция, тя получава първоначално художествено обучение. Поради липса на мъжки наследник в семейството, на нея се пада отговорността да продължи професията на баща си. Тя е смятана за първата жена кариерен артист в Западна Европа, тъй като разчита на комисионни за доходите си.[5][6] Семейството ѝ разчита на кариерата ѝ на художник, а съпругът ѝ работи като неин агент и отглежда 11-те им деца.[7] Тя е може би първата жена художник, която рисува женски голи тела, но това е тема на противоречия сред историците на изкуството.[8]

Лавиния получава либерално и задълбочено образование, което е прави равностойна на мъжете-художници, получили академично образование. В първия си автопортрет (1577), който тя рисува, според сигнатурата, по огледалното си изображение, тя прави препратка към един портрет на Софонизба Ангисола, която е неин пример в изкуството. „Автопортрет с клавесин“ я показва като образцова млада дама, която владее музикален инструмент, а на заден план се вижда част от ателието ѝ, което я представя и като художничка. Картината е била предназначена за бъдещия ѝ свекър, заможен търговец от Имола.

Лавиния по-късно следва при нидерландския художник Денис Калверт, който също е учил при баща ѝ.

„Автопортрет на клавесина“, 1577 г.

Стил и художествени успехи

[редактиране | редактиране на кода]

Известни стават преди всичко портретите и историческите картини на Лавиния Фонтана. През седемдесетте години на 16 век Лавиния е смятана за една от най-значимите портретистки на Болоня. Акуратният ѝ стил отговарял на вкуса на аристокрацията – художничката показва модни, богато украсени дрехи и недостъпни благородници. Същевременно картините ѝ поставят в центъра жената и свидетелстват за едно самочувствие, нехарактерно за епохата.

„Бианка дели Утили Масели с шест от децата си“, преди 1614 г.

През 1577 г. Лавиния се омъжва за художника Паоло Дзапи (Paolo Zappi или Paolo Fappi) и ражда единадесет деца, от които оцеляват само три. Съпругът ѝ Паоло подкрепя жена си и поема част от работата в домакинството. Според някои сведения е изпълнявал и дребни детайли по нейните картини – например по дрехите.

Лавиния получава подкрепа в началото на своята кариера от папа Григорий ХІІ, който също произхожда от Болоня. Портретът на нейния покровител е една от най-хубавите ѝ картини (1580). Този портрет ѝ отваря пътя към нови поръчки от страна на духовни лица. Тя получавала щедри хонорари за индивидуалните или груповите портрети, подобно на Ван Дайк по-късно. Една от най-големите ѝ поръчки е груповият портрет на семейство Гоцадини (Gozzadini), във формат два на два метра.

Феличе Антонио Касони „Лавиния Фонтана“, 1611 г.

Лавиния Фонтана рисува и портрети на хора от най-влиятелните кръгове в Болоня, също групови портрети, но и религиозни картини, а от 1580 г. – също и голямоформатни олтарни картини. През 1589 г. получава поръчка от испанския крал да нарисува картината „Светото семейство“ за завършения Ескориал.

През 1603 г. Лавиния се мести заедно с цялото си семейство в Рим по покана на папа Климент VІІ. Следват поръчки за олтарни картини, както и за исторически картини за частни лица.

По случай 60-ия ѝ юбилей творците от Рим поръчват изсичането на медал. На едната му страна е изобразена дама с боне, а на другата – антична фигура с разпусната, буйно развята коса.

Необичайно за жена от онази епоха, Лавиния прави и актови картини. Картината ѝ „Минерва се облича“ от 1613 г., която Лавиния рисува по поръчка на кардинал Сципионе Боргезе, е и нейната последна известна картина.

„Светото семейство“, 1578 г.

Лавиния Фонтана има голям успех като художничка, избрана е в Римската академия и е считана за един от най-големите художници на своето време. Съществуват повече от сто картини, които са документирани от по-ранни източници, но само 32 носят нейния подпис. Приписват ѝ се други 25 картини, които са запазени, което я прави художничката с най-много картини от епохата.

  • „Поклонението на влъхвите“, 1570 – 1575, Pinacoteca Communale, Имола
  • „Портрет на аристократка“, 1580, Национален музей на жените художнички, Вашингтон
  • „Noli me tangere (1581) – автопортрет в ателието“, 1577, галерия Уфици, Флоренция
  • „Портрет на семейство Гоцадини“, 1584, Национална пинакотека на Болоня
  • „Раждането на Мария“, 1590, Chiesa della Trinità, Болоня
  • „Портрет на дама с кученце“, края на деветдесетте години на 16 век, The Walters Art Gallery, Балтимор
  • „Минерва се облича“, 1613, Галерия Боргезе, Рим
  • Debra N. Mancoff: Frauen, die die Kunst veränderten. Prestel, München 2012, ISBN 978-3-7913-4732-5, S. 8 – 9, 12, 66 – 67.
  • Christiane Weidemann, Petra Larass, Melanie Klier: 50 Künstlerinnen, die man kennen sollte. Prestel, München 2008, ISBN 978-3-7913-3957-3, S. 18 – 19.
  • Christina Haberlik, Ira Diana Mazzoni: 50 Klassiker – Künstlerinnen, Malerinnen, Bildhauerinnen und Photographinnen. Gerstenberg, Hildesheim 2002, ISBN 978-3-8067-2532-2, S. 15 – 20.
  • Caroline P. Murphy: Lavinia Fontana. A Painter and Her Patrons in Sixteenth-Century Bologna. Yale University Press, New Haven 2003, ISBN 0-300-09913-4.
  • Irmgard Osols-Wehden (Hrsg.): Frauen der italienischen Renaissance. Dichterinnen, Malerinnen, Mäzeninnen. Primus, Darmstadt 1999, ISBN 978-3-89678-115-4.
  • Ulrike Müller Hofstede: Lavinia Fontana (1552 – 1614). In: Dirk Heoges (Hrsg.): Frauen in der italienischen Renaissance. Lang, Frankfurt a. Main 1999, ISBN 3-631-34525-9, S. 163 – 177.
  • Whitney Chadwick: Women, Art, and Society. Thames and Hudson, London 1990, ISBN 978-0-500-18194-2.
  1. biography/Lavinia-Fontana
  2. Fontana Zappi, Lavinia // с. 226-227.
  3. Great Women Artists. Phaidon Press, 2019. ISBN 978-0714878775. с. 140.
  4. Murphy, Caroline P. Lavinia Fontana: A Painter and Her Patrons in Sixteenth-Century Bologna. Singapore, Yale University Press, 2003. ISBN 978-0-300-09913-3. с. 18.
  5. Murphy, Caroline P. Lavinia Fontana: A Painter and Her Patrons in Sixteenth-Century Bologna. New Haven, CT, Yale University Press, 2003. ISBN 978-0-300-09913-3. с. 30.
  6. Artist Profile: Lavinia Fontana // National Museum of Women in the Arts. Посетен на 29 March 2013.
  7. Weidemann, Christiane, Larass, Petra, Melanie, Klier. 50 Women Artists You Should Know. Prestel, 2008. ISBN 978-3-7913-3956-6. с. 18, 19.
  8. De Girolami Cheney, Liana. Lavinia Fontana's nude Minervas // Woman's Art Journal. 2015. OCLC 956553105. с. 32.