Лавово плато

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Лавовото плато (лавов покров) представлява огромно вулканично образувание, формирано от много голямо количество застинала, предимно основна, силно теклива лава, която запълва неравностите на релефа и с малката си дебелина успява да покрие обширна площ.[1] Този тип плата са основните носители на базалтови скали на повърхността на Земята.[2]

Големи лавови полета на Земята

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Лавовите плата се формират обикновено от серия последователни, големи лавови разливи без експлозия. Те протичат в различни периоди от време и слоевете се наслагват един върху друг, а процесът продължава стотици и хиляди години.[3] Например Колумбийското лавово плато в САЩ е формирано в продължение на милиони години.[4] Двете най-големи лавови плата — при река Колумбия в САЩ и Декан в Индия, са екструдирани в период около 9 и съответно 15 милиона години. В двата региона скоростта на екструдиране на магмата е само 0,1 km3 за 1000 години на 1000 km2. Екструзията е процес на натрупване на лавов материал в местата, в които вулканичният канал или пукнатина достига до повърхността.[2]

Такива изригвания възникнат без взривни процеси, защото мафичната лава, бедна на силикатни минерали, има нисък вискозитет и съдържа голямо количество газове. Тя изтича през пукнатини или разломи, а при силните вулканични изригвания — и през множество странични пукнатини, както често се случва в праисторическите епохи.[3] Лавовият поток не се охлажда бързо и лавата и пепелта успяват да се разпространят на голямо разстояние от източника.[4] Поради тази причина топологията не е доминирана от вулкани или вулканични центрове. Дебелината на така формираната вулканична скала може да бъде десетки до стотици метри.[5]

Лавовото плато Кели в Грузия
Лавовото плато Декан в Индия

Лавовото плато има някои специфични характеристики, които включват сравнително плосък терен с полегати склонове. Слоестата му структура е причинена от последователно наслагваните пластове, заливали територията в продължение на дълъг период от време. Това вулканично образувание обикновено е равно, безлично и в началото най-вече лишено от почва и растителна покривка.[4] Обикновено в лавовите плата преобладават базалтовите скали, но се срещат и други скални типове в по-малки количества.[1]

Горната повърхност на платото обикновено е много плоска, но често може да бъде прорязана от остри каньони и долини.[5] Подхранват се от многобройни широки линейни пукнатини или цепнатини, разпръснати на голяма площ. В някои случаи под плоския лавов покров се крие вулкан от централен тип. Такъв е примерът с вулкана Хекла в Исландия, покрит отгоре с терциерна лава.[1][2]

Централните ерупции при формиране на лавови потоци са от един общ център на вулканична дейност. По-голямата част от съвременните вулкани са от този тип, а формите им са много разнообразни.[1] По-късно, след формирането на лавовото плато, на същото място може да се образуват щитовидни вулкани и други вулканични форми на релефа.[3]

Тектоничната обстановка, в която се срещат големите лавови плата, е свързана с осите на океанския спрединг, например в Исландия, както и с отварянето на северната част на Атлантическия океан в Британско-Арктическата част, Гренландия, Шотландия и Ирландия. Предполага се, че с разцепването на Гондвана е свързано формирането на лавовите плата Парана, Кару и Декан. Образуването на етиопските базалтови плата и тези по река Колумбия се обясняват с океанското разширение в Тихия океан и Червено море.[1]

Необходими условия за формиране на лавово плато[редактиране | редактиране на кода]

  • Лавата е ултрабазична с нисък вискозитет и силно теклива.[4]
  • Лавата се разлива на голяма площ.[4]
  • Лавата изстива и се втвърдява много бавно.[4]
  • Наличие на многобройни последователни разливи на лава с еднакви качества.[4]

Размери[редактиране | редактиране на кода]

Известни големи лавови плата се намират на всички континенти и тяхната площ може да достигне хиляди квадратни километра.[3] Огромният обем на лавата, от която са образувани, е впечатляващ, особено ако го сравним с най-големия европейски вулкан Етна, чийто общ обем е около 500 km3.[1] Обемът на едно лавово плато може да варира от 400 до около 800 000 km3.[2] Трябва да се има предвид обаче, че този обем магма постъпва в продължение на дълъг период от време, на различни потоци. Например броят на отделните потоци при платото на река Колумбия в САЩ е определен между 120 и 150, със средна индивидуална дебелина от 15 до 30 метра. Там излятата лава надхвърля 195 000 km3.[1]

Едно от най-обширните сухоземни плата на Земята, съществувало през палеогена, е имало площ от 1,8 милиона km2. Предполага се, че този регион, разположен в северната част на Атлантическия океан, е потънал на дъното му.[3] Базалтовото лавово плато Кару в Южна Африка има площ от 2 млн. km2 и е със средна дебелина от 0,7 километра. Платото Декан в Индия заема 500 000 km2 със средна дебелина 1 метър, Сибирското плато - 250 000 km2 и дебелина 0,4 km, платото Парана в Бразилия – 120 000 km2.[1]

Килиманджаро, най-високата планина в Африка, се издига върху обширно лавово плато с над 1000 метра височина. В югозападната му част се намира така нареченото "Плато на гигантските кратери", единствено по своя вид, наподобяващо лунен пейзаж с десетки вулканични кратери, високи над 3000 метра.[6]

Централното плато в Нова Зеландия

Източници[редактиране | редактиране на кода]