Лаган (река в Швеция)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лаган
(на шведски: Lagan)
Sweden relief location map.jpg
57.6675° с. ш. 14.1117° и. д.
56.549° с. ш. 12.9478° и. д.
Изворът и устието на река Лаган в Швеция
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение  Швеция
Дължина 244 km
Водосб. басейн 6452 km²
Отток 82 m³/s
Начало
Място ез. Тагешон
Координати 57°40′03″ с. ш. 14°06′42.12″ и. д. / 57.6675° с. ш. 14.1117° и. д.
Надм. височина 224 m
Устие
Място Балтийско море
Координати 56°32′56.4″ с. ш. 12°56′52.08″ и. д. / 56.549° с. ш. 12.9478° и. д.
Надм. височина 0 m
Лаган в Общомедия
Река Лаган в района на град Юнгбю

Лаган (на шведски: Lagan) е река в Южна Швеция (провинции Йоншьопинг, Крунубери и Халанд), вливаща се в протока Категат на Балтийско море. Дължина 244 km, площ на водосборния басейн 6452 km².[1]

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Река Лаган изтича от южната част на малкото езеро Тагешон, разположено на 224 m н.в., в северозападната част на платото Смоланд, на 8 km южно от град Йоншьопинг, лен Йоншьопинг, Южна Швеция. В горното и средно течение има южно направление, а в долното – западно. Тече предимно в широка и плитка долина в отделни участъци с бързеи и прагове и преминава през няколко проточни езера (Екерн, Сандитен, Видьостерн). Влива се в залива Лахолмсбуктен, източната част на протока Категат на Балтийско море, на 7 km северозападно от град Лахолм, лен Халанд.

Водосборният басейн на река Лаган обхваща площ от 6452 km². Речната ѝ мрежа е двустранно развита. На север, изток и юг водосборният басейн на Лаган граничи с водосборните басейни на реките Нисан, Емон, Мьорумсон и други по-малки, вливащи се в Балтийско море. Основни притоци: леви – Херон (68 km, 650 km²), Туфтаон; десни – Булмон (172 km, 2100 km²), Кроко.

Лаган има снежно-дъждовно подхранване с ясно изразено пролетно пълноводие и зимно маловодие. Среден годишен отток в устието 82 m³/s. През зимата замръзва за период от 2 – 3 месеца.

Стопанско значение, селища[редактиране | редактиране на кода]

По течението ѝ са изградени няколко малки ВЕЦ-а. Част от водите ѝ се използват за битово и промишлено водоснабдяване. Долината ѝ е гъсто заселена, като най-големите селища разположени по течението ѝ са градовете: Вагерюд,Шилингарюд, Вернаму, Юнгбю, Маркарюд и Лахолм.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]