Лаген

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лаген
Τριανταφυλλιά
— село —
Църквата „Света Петка“ в Лаген
Църквата „Света Петка“ в Лаген
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Нередска планина
Надм. височина 1267 m
Население 64 души (2011 г.)
Лаген в Общомедия

Лàген или Лàгино (на гръцки: Τριανταφυλλιά, Триандафилия, до 1927 година Λάγενη, Лагени[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 12 километра югозападно от Кучковени и на 13 километра южно от демовия Лерин (Флорина), високо в Нередската планина.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Лаген е показано два пъти - веднъж като Лайени (Layéni), село в Леринска каза с 80 домакинства и 200 жители българи и втори път като Лаген (Laguene), село в Костурска каза с 30 домакинства и 110 жители българи.[2] Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Лагени има църква и население от 200 жители християни.[3]

В началото на XX век Лаген е чисто българско село в Леринска каза в Османската империя. Има около 115 - 120 къщи с население около 450 души.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 520 жители българи християни.[5]

Според рапорт на българския търговски агент в Битоля Андрей Тошев цялото село (65 къщи) е изказало желание за признаване на върховенството на Българската екзархия на 25 декември 1902 година.[6]

Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия,[7] но по данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лаген (Laghen) има 504 българи патриаршисти гъркомани.[8]

В 1905 година селото пострадва от андартски нападения.[9]

Между 1900 и 1935 година селото постепенно се измества на ново място, поради лошия климат.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Лаген (Лагjен) има 100 къщи славяни християни.[11] След 1924 година много от жителите на селото мигрират към България.[12]

Според статистика от 1945 година в Лаген има 450 жители, всички славофони. От тях 350 не са с гръцко съзнание, 50 са с неустановено и 50 са с гръцко.[13]

През март 1946 година съдът в Лерин съди 50 души от Лаген за участие в българската паравоенна организация Охрана.[14]

Селото празнува на 2 май Свети Атанасий и на 26 юли, когато е празникът на храма „Света Петка“.[10]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – 742 жители
  • 1920 – 466 жители
  • 1928 – 492 жители
  • 1940 – 468 жители
  • 1951 – 210 жители
  • 1961 – 188 жители
  • 1971 – 85 жители
  • 1981 – 81 жители
  • 1981 – 101 жители
  • 2001 – 83 жители
  • 2011 – 64 жители

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Атанас Димитров, емигрант в Каламазу, САЩ
Родени в Лаген
  • Flag of Bulgaria.svg Анастас Стефанов, български емигрантски деец в САЩ и Канада, съосновател на МПО и неин пръв президент
  • Flag of Greece.svg Павле Ставриди (1915 – 1937), гръцки комунист[15]
  • Flag of Australia (converted).svg Flag of North Macedonia.svg Ристо Алтин (1917 – 2008), деец на македонистката емиграция в Австралия
  • Flag of Greece.svg Йоан Поптрендафилов (Ιωάννης Παπατριανταφύλλου, Йоанис Папатриантафилу), боец на гръцката борба в Македония.
Починали в Лаген
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Котев (? – 1903), български революционер, войвода на ВМОРО
Други
  • Flag of Bulgaria.svg Трифон Митев (р. 1955), български политик и редактор на старозагорското издателство „Лаген“, по произход от Лаген

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 84-85, 110-111.
  3. Νικόλαος Σχινάς, Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας / Συνταχθείσαι υπό Νικολάου Θ. Σχινά ταγματάρχου του μηχανικού, Αθήναι, τόμοι 3, 1886-87. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας
  4. Giamov, Yana. Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis. 2013. с. 104. Посетен на 24 декември 2015.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
  6. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX – началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 26.
  7. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 125.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
  9. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 64.
  10. а б Официален сайт на бившия дем Кучковени[неработеща препратка]
  11. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 20. (на сръбски)
  12. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος. Σλαβόφωνοι μετανάστες και πρόσφυγες από τη Μακεδονία και τη Δυτική Θράκη (1912 – 1930), διδακτορική διατριβή, Θεσσαλονίκη 1996. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας
  13. „Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας“, архив на оригинала от 4 септември 2012, https://archive.is/20120904032928/www.freewebs.com/onoma/lagen.htm, посетен 4 септември 2012 
  14. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  15. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония