Направо към съдържанието

Лаген

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лаген
Τριανταφυλλιά
— село —
Църквата „Света Петка“ в Лаген
Църквата „Света Петка“ в Лаген
Гърция
40.6975° с. ш. 21.3981° и. д.
Лаген
Западна Македония
40.6975° с. ш. 21.3981° и. д.
Лаген
Леринско
40.6975° с. ш. 21.3981° и. д.
Лаген
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЛерин
Географска областНередска планина
Надм. височина1140 m
Население64 души (2011 г.)
Лаген в Общомедия
Писмо от Илия Гулабчев до екзарх Йосиф I, с което му препоръчва Наум Бойков, бивш учител в Лаген, 12 май 1914 година
Писмо от Илия Гулабчев до екзарх Йосиф I, с което му препоръчва Наум Бойков, бивш учител в Лаген, 12 май 1914 година

Лàген или Лàгино (на гръцки: Τριανταφυλλιά, Триандафилия, до 1927 година Λάγενη, Лагени[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 1140 m надморска височина,[2] на 12 km югозападно от Кучковени и на 13 километра южно от демовия Лерин (Флорина), високо в Нередската планина.[3]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Във втората половина на XV век селото е дервентджийско.[4] В края на XIX век Каляни е гръцко християнско село в югозападната част на Кожанската каза на Османската империя. На „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, селото е отбелязано като Лагин (Laghin).[5]

Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Лаген е показано два пъти – веднъж като Лайени (Layéni), село в Леринска каза с 80 домакинства и 200 жители българи и втори път като Лаген (Laguene), село в Костурска каза с 30 домакинства и 110 жители българи.[6] Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Лагени има църква и население от 200 жители християни.[7]

В началото на XX век Лаген е чисто българско село в Леринска каза в Османската империя. Има около 115 – 120 къщи с население около 450 души.[8] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 520 жители българи християни.[9]

Според рапорт на българския търговски агент в Битоля Андрей Тошев цялото село (65 къщи) е изказало желание за признаване на върховенството на Българската екзархия на 25 декември 1902 година.[10]

Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия,[11] но по данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лаген (Laghen) има 504 българи патриаршисти гъркомани.[12]

В 1905 година селото пострадва от андартски нападения.[13]

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Лагени (Λαγένι), село в Леринската каза на Битолския санджак, има 300 „православни гърци под българския тероризъм от 1904 година“.[14]

Между 1900 и 1935 година селото постепенно се измества на ново място, поради лошия климат.[15]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Учителят Наум Бойков е заточен от гръцките власти на остров Крит и остава там до първите месеци на 1914 година.[16]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Лаген (Лагjен) има 100 къщи славяни християни.[17] След 1924 година много от жителите на селото мигрират към България.[18]

Според статистика от 1945 година в Лаген има 450 жители, всички славофони. От тях 350 не са с гръцко съзнание, 50 са с неустановено и 50 са с гръцко.[19]

През март 1946 година съдът в Лерин съди 50 души от Лаген за участие в българската паравоенна организация Охрана.[20]

Селото празнува на 2 май Свети Атанасий и на 26 юли, когато е празникът на храма „Света Петка“.[15]

Прекръстени с официален указ местности в община Лаген на 6 август 1969 година
ИмеИмеНово имеНово имеОписание
Капалискето[3][21][22]ΚαπαλισκέτοДасоменоΔασωμένο[23]местност[21][22] и връх във Вич на ЮИ от Лаген (1581 m)[3]
МадемоΜάδεμοЛатомионΛατομεΐον[23]
Глабока ниваΓκλαπόκα ΝίβαДлабока НиваΛακώματα[23]
Арзено[3] или Арзена[21][22]ΆρζεναКсофлимениΞωφλημένη[23]връх във Вич на ЮИ от Лаген (1647 m)[3]

Преброявания

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1913 – 742 жители
  • 1920 – 466 жители
  • 1928 – 492 жители
  • 1940 – 468 жители
  • 1951 – 210 жители
  • 1961 – 188 жители
  • 1971 – 85 жители
  • 1981 – 81 жители
  • 1981 – 101 жители
  • 2001 – 83 жители
  • 2011 – 64 жители

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Атанас Димитров, емигрант в Каламазу, САЩ
Родени в Лаген
  • Анастас Стефанов, български емигрантски деец в САЩ и Канада, съосновател на МПО и неин пръв президент
  • Павле Ставриди (1915 – 1937), гръцки комунист; учи в родното си село и в Леринското педагогическо училище, което завършва в 1934 година, където става член на ОКНЕ; става учител в Клабучища, но е местен от село в село, заради комунистическа дейност; арестуван е след установяването на диктатурата на Метаксас и е екзекутиран в Акронавплия на 30 август 1937 година[24]
  • Ристо Алтин (1917 – 2008), деец на македонистката емиграция в Австралия
  • Йоан Поптрендафилов (Ιωάννης Παπατριανταφύλλου, Йоанис Папатриантафилу), боец на гръцката борба в Македония.
Починали в Лаген
  • Васил Котев (1860 – 1903), български революционер, войвода на ВМОРО
Други
  • Трифон Митев (р. 1955), български политик и редактор на старозагорското издателство „Лаген“, по произход от Лаген

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Εκκλησίες και μονές // Δήμος Φλώρινας. Посетен на 19 септември 2025 г. (на гръцки)
  3. 1 2 3 4 5 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
  4. ↑ Соколоски, Методија. Лерин и Леринско во XV и XVI век // Годишен зборник на Филозофскиот факултет (30). Скопје, Философски Факултет на Универзитетот, 1978. ISSN 0350-1892. с. 227. (на македонска литературна норма)
  5. ↑ Aravandinos, P. Etnographische karte von Epirus. Berlin, D. Reimer, [1878]. (на немски)
  6. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 84 – 85, 110 – 111.
  7. ↑ Νικόλαος Σχινάς, Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας / Συνταχθείσαι υπό Νικολάου Θ. Σχινά ταγματάρχου του μηχανικού, Αθήναι, τόμοι 3, 1886-87. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας
  8. ↑ Giamov, Yana. Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis. 2013. с. 104. Посетен на 24 декември 2015.
  9. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
  10. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX – началото на XX век. Нови документи. София, Македонски научен институт, 1995. ISBN 9548187132. с. 26.
  11. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
  12. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
  13. ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 64.
  14. ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 91. (на гръцки)
  15. 1 2 Официален сайт на бившия дем Кучковени[неработеща препратка]
  16. ↑ ДАА-ЦДА, ф. 246К, оп. 1, а.е.705, л. 117
  17. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 20. (на сръбски)
  18. ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος. Σλαβόφωνοι μετανάστες και πρόσφυγες από τη Μακεδονία και τη Δυτική Θράκη (1912 – 1930), διδακτορική διατριβή, Θεσσαλονίκη 1996. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας
  19. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας, архив на оригинала от 4 септември 2012, https://archive.is/20120904032928/www.freewebs.com/onoma/lagen.htm, посетен на 4 септември 2012
  20. ↑ Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  21. 1 2 3 Flórina GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944. Архив на оригинала от 2023-03-15 в Wayback Machine.
  22. 1 2 3 Topografska Karta JNA 1:100 000.
  23. 1 2 3 4 Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1080. (на гръцки)
  24. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 281 – 283. (на английски)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лаген&oldid=12834232“.