Лада Галина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лада Галина
българска писателка
Родена
Ганка Славова Габровска
Починала
31 март 2015 г. (81 г.)

Националност  България
Учил в Софийски университет
Работила в редактор, драматург
Литература
Жанрове роман, разказ, пиеса, пътепис, сценарий, приказка
Семейство
Съпруг Ефрем Каранфилов
Деца Ефрем Ефремов

Ла̀да Га̀лина е литературен псевдоним на българската писателка Ганка Славова Габровска-Каранфилова. Съпруга на писателя Ефрем Каранфилов.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 8 февруари 1934 г. в Бургас. Учи в родния си град и в Димитровград. През 1958 г. завършва специалност Славянска филология на Софийския държавен университет.

Започва да печата през 1950 г. във в. „Народна младеж“ и „Литературен фронт“.[1]

Работи в „Димитровградска правда“ по време на строителството на Химкомбината. в Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина. Редактор е във вестник „Септемврийче“, списание „Пламък“ и вестник „Литературен фронт“.[1] Драматург в Държавния сатиричен театър. Работи и в литературната редакция на Българското национално радио. Издава над 40 книги и е сценарист на два игрални филма.[2]

Пиесата ѝ „Топлите камъни“ е играна в Театъра на въоръжените сили.[1]

През 1987 г. взима участие в Международната писателска програма на Университета на Айова.[3]

През последните години от живота си живее в САЩ. За Съединените щати заминава през 1996 г. Работи в книжарница от веригата „Барнс енд Нобъл“ в Бирмингам. През 2002 г. Лада Галина е поканена от Боян Кулов, Теодора Гълъбова и Юлия Димитрова да стане съосновател на българско училище във Вашингтон – Българския учебен и културен център „Св. Климент Охридски“.[2] Преподава в училището повече от десет години.[1]

През 2002 г. се акредитира като български журналист в Белия дом, кореспондент на вестник „Дневник“.[1]

През 2012 г. е удостоена с годишната награда на Центъра на българската общност във Вашингтон за значим принос за запазване на българския език и култура сред българската общност.[4]

Умира след усложнения от инсулт на 81-годишна възраст през 2015 г. в болница във Вашингтон.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Романи
  • „Цветът на изворите“ (1966)
  • „Кристали“ (1973)
  • „Пръстенът“ (1977)
  • „Искам да ти разкажа“ (1981)
  • „Митологии“ (1995)
Сборници с разкази и новели
  • „Момчето пораснало“ (1958)
  • „Другият бряг на залива“ (1963)
  • „Аерогара“ (1966)
  • „Майска сесия“ (1968)
  • „Шосето не е космос“ (1971)
  • „Есен в дъбовите гори“ (1979)
  • „Огънят гори“ (1979)
Публицистика
  • „Най-хубавият миг“. Очерци [за строителите на Димитровград] (1957)
  • „Лиля“. Биографичен разказ за Лиляна Димитрова. За средна училищна възраст (1961)
  • „Лиляна“. Художествено-документална повест за Лиляна Димитрова (1972, 1984)
  • „Мечтата не е простреляна. Чилийски дневник - 73“. Социогр. очерк (1974)
  • „Какво хубаво време за труд“. Публицистика (1982)
  • „От Балкана до Сиера Невада. Срещи с Испания“. Публицистика (1986)
  • „Американски писатели“ (1992)
Пътеписи
  • „Ехо от Андите. Пътеписи за Перу, Еквадор и Колумбия“ (1977)
  • „Високите звезди на Киргизия“ [Пътепис за Киргизката ССР] (1978)
Пиеси
  • „Топлите камъни. Кристали. Сантяго - хотел „Карера“ (1974)

Филмография (сценарист)[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Родена Лада Галина (1934 – 2015). // Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе.
  2. а б В САЩ почина Лада Галина, Eurochicago.com, 5 април 2015
  3. Lada Galina. // International Writing Program. University of Iowa.
  4. Почина писателката Лада Галина (1934-2015). // Литературен свят.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]