Лазаровден

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лазаровден
Лазарки от село Габра, Софийска област
ВидНароден
ТържестваМомите обикалят къщите на селото, пеят обредни лазарски песни и благославят
Лазаровден в Общомедия

Лазаровден е християнски празник, който носи името на Свети Лазар. Името Лазар е символ на здраве и дълголетие. Лазар е бил приятел на Исус Христос. Когато умира, четири дни след неговата смърт той е възкресен. Исус Христос казва „Лазаре, стани!“, и съживява Лазар, който излиза от гробницата си.

Лазаровден се празнува на първата събота преди празника Цветница. Поради това, че Цветница се празнува на първата неделя преди Великден. На Лазаровден се изпълнява обичаят Лазаруване. Младите жени, наречени „лазарки“, берат цветя за венците, които ще оплетат за Цветница. Момите са пременени в традиционни фолклорни носии. Те обикалят къщите на селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, пари, плодове и дребни подаръци. В миналото на Лазаровден момците от селото са поискали ръката на своята избраница.

Венец на лазарка, хвърлен в реката

Основните песни на Лазаровден са благослов за здраве, плодородие и благополучие на дома. Но и тук, в къща, където има ерген или мома за женене, в песните се вмъкват и любовно-женитбени мотиви:

Тук сме чули, разбрали, Лазаре,

че има ерген и мома, Лазаре,

я ергена женете, Лазаре,

я момата годете, Лазаре…

Празникът носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение както от участничките, така и от жителите и гостите на селата и градовете. Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]