Лазар Бицанов
| Лазар Бицанов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1927 г.
|
Лазар Димитров Бицанов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в леринското село Зелениче, тогава в Османската империя, днес Склитро, Гърция. Влиза във ВМОРО. В 1899 година става председател на революционния комитет в Зелениче заедно със Стоянето. Влиза в група за доставки на оръжие заедно с Пандил Шишков, Дине Абдураманов и Стефан Настев,[1] а по-късно на околийския революционен комитет в Лерин.[2]
През лятото на 1902 година участва в похода на полковник Янков в Костурско и опита на ВМОК за вдигане на въстание.[3][4]
В 1905 година е осъден на 15 години затвор. Амнистиран е след Младотурската революция в 1908 година.[2]
В 1912 година, при избухването на Балканската война, е доброволец в Македоно-одринското опълчение. Служи в четата на Пандо Сидов, част от Костурската съединена чета.[5]
Участва в Първата световна война. На 25 декември 1916 година е зачислен като младши подофицер в Партизанската рота на Никола Лефтеров.[6]
Съучредител е на Леринското благотворително братство през август 1919 година.[7] Участва като делегат от Леринското благотворително братство на обединителния конгрес на македонската емиграция в България през януари 1923 година.[8]
Деец е на Илинденската организация и в 1927 година е избран в ръководството ѝ.[9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Попхристов, Георги. Революционната борба в Битолския окръг. Спомени на Георги Попхристов. София, Издава Библиотека Струмски Илинденска организация, 2014. ISBN 978-619-7212-08-2. с. 22.
- 1 2 Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 18.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 170.
- ↑ Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 249.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 188.
- ↑ Лефтеров, Живко. Съ Бога напред... за Македония. Капитан Никола Лефтеров в борбите на българите за национално обединение. София, МНИ, 2021. с. 237.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 577.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 432.
