Направо към съдържанието

Лазар Герман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лазар Герман
български търговец
Роден
около 1775 г.
Починал
около 1840 г. (65 г.)
Семейство
Подпис

Лазар Тодоров (Теодорович) Герман Голев е български възрожденец, търговец, собственик на търговска кантора във Влашко.[1][2]

Лазар Герман е роден около 1775 година в Банско в семейството на търговеца Тодор Николаев Герман.[3] Брат е на Михаил Герман и Иван Герман и братовчед на Неофит Рилски. Дядо му Никола Герман (около 1730 - ?) търгува с железарски стоки и неколкократно посещава Виена. Баща му Тодор Герман е ктитор на банската гробищна църква „Успение Богородично“ в 1808 година.[4]

С братята си Лазар Герман открива в Букурещ търговската и банкерска къща „Братя Германи“, която има клонове във Виена и Венеция.[1] Постепененно става един от най-богатите търговци[2] и има голямо влияние пред османските власти. Поддържа връзки със Земун, Белград, Пеща, Виена, Париж и Нюрнберг.[5]

Лазар Герман установява контакти с Вук Караджич във Виена и му дава за публикуване няколко песни и друго българско народно творчество от Разлога, които Караджич пуска в Народна сръбска песнопойка от 1815 година и в „Додатък към Санктпетербургските сравнителни речници на всички езици и наречия, с особен оглед към български език“ в 1822 година, чрез които езиковедите по света се запознават с българския език.[1]

Лазар Герман инициира и подпомага строежа на църквата „Света Троица“ в Банско. Поддържа контакти с братовчед си Неофит Рилски и подпомага финансово развитието на българската просвета.[1]

Според местно предание лежи в Неврокопския и Серския затвор.[6] Умира в 1838 или 1839 година в Серския затвор[3] или в края на 1839 - началото на 1840 година[6] или в 1840 година в Банско.[1]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Герман войвода
(I половина на XVIII век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Герман
(около 1730 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Екатерина Бенина
(около 1768 – ?)
 
Петър Бенин
(1772 – 1844)
 
Тодор Герман
(около 1755 – ?)
 
Георги Везьов
 
Пелагия Везьова
(около 1770 – ?)
 
Михаил Герман
(около 1760 – около 1825)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Лазар Герман
(1775 – 1840)
 
Михаил Герман
(1780 – 1840)
 
Иван Герман
(около 1790 – ?)
  1. а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 206.
  2. а б Бояджиева, Екатерина. Банско : Неугасващи имена от Възраждането. Рива - АБС - 90. ISBN 954-8001-05-5. с. 46.
  3. а б Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VIII (от фонд № 601 до фонд № 800). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1995. с. 121.
  4. Бояджиева, Екатерина. Банско : Неугасващи имена от Възраждането. Рива - АБС - 90. ISBN 954-8001-05-5. с. 45.
  5. Бояджиева, Екатерина. Банско : Неугасващи имена от Възраждането. Рива - АБС - 90. ISBN 954-8001-05-5. с. 47.
  6. а б Бояджиева, Екатерина. Банско : Неугасващи имена от Възраждането. Рива - АБС - 90. ISBN 954-8001-05-5. с. 49.