Лазар Герман
| Лазар Герман | |
| български търговец | |
| Роден |
около 1775 г.
|
|---|---|
| Починал | около 1840 г.
|
| Семейство | |
| Подпис | .svg){kind=small} |
Лазар Тодоров (Теодорович) Герман Голев е български възрожденец, търговец, собственик на търговска кантора във Влашко.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Лазар Герман е роден около 1775 година в Банско в семейството на търговеца Тодор Николаев Герман.[3] Брат е на Михаил Герман и Иван Герман и братовчед на Неофит Рилски. Дядо му Никола Герман (около 1730 - ?) търгува с железарски стоки и неколкократно посещава Виена. Баща му Тодор Герман е ктитор на банската гробищна църква „Успение Богородично“ в 1808 година.[4]
С братята си Лазар Герман открива в Букурещ търговската и банкерска къща „Братя Германи“, която има клонове във Виена и Венеция.[1] Постепененно става един от най-богатите търговци[2] и има голямо влияние пред османските власти. Поддържа връзки със Земун, Белград, Пеща, Виена, Париж и Нюрнберг.[5]
Лазар Герман установява контакти с Вук Караджич във Виена и му дава за публикуване няколко песни и друго българско народно творчество от Разлога, които Караджич пуска в Народна сръбска песнопойка от 1815 година и в „Додатък към Санктпетербургските сравнителни речници на всички езици и наречия, с особен оглед към български език“ в 1822 година, чрез които езиковедите по света се запознават с българския език.[1]
Лазар Герман инициира и подпомага строежа на църквата „Света Троица“ в Банско. Поддържа контакти с братовчед си Неофит Рилски и подпомага финансово развитието на българската просвета.[1]
Умира в 1838 или 1839 година в Серския затвор[3] или в 1840 година в Банско.[1]
-
Търговско писмо от Георги Хаджиласков до Лазар Герман, 30 януари 1817 г. -
Разписка от 1827 г. за заем от банската община, подписано от коджабашията Лазар Герман -
ктиторският надпис в „Света Троица“ в Банско с името на Лазар Германович
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Герман войвода (I половина на XVIII век) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Никола Герман (около 1730 – ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Екатерина Бенина (около 1768 – ?) | Петър Бенин (1772 – 1844) | Тодор Герман (около 1755 – ?) | Михаил Герман (около 1760 – около 1825) | Пелагия Везьова (около 1770 – ?) | Георги Везьов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Лазар Герман (1775 – 1840) | Михаил Герман (1780 – 1840) | Иван Герман (около 1790 – ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 206.
- ↑ а б Бояджиева, Екатерина. Банско : Неугасващи имена от Възраждането. Рива - АБС - 90. ISBN 954-8001-05-5. с. 46.
- ↑ а б Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VIII (от фонд № 601 до фонд № 800). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1995. с. 121.
- ↑ Бояджиева, Екатерина. Банско : Неугасващи имена от Възраждането. Рива - АБС - 90. ISBN 954-8001-05-5. с. 45.
- ↑ Бояджиева, Екатерина. Банско : Неугасващи имена от Възраждането. Рива - АБС - 90. ISBN 954-8001-05-5. с. 47.
