Лазар Димитров (Дренок)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Лазар Димитров.

Лазар Димитров
български революционер и просветен деец

Роден
Починал
1945 г. (75 г.)

Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Подпис Signature of Lazar Dimitrov.svg
Лазар Димитров в Общомедия
Декларация на Лазар Димитров за постъпване в Илинденската организация, 1936 г.

Лазар Димитров, наричан Арнаутина, Бозаджията, Витанов,[1][2] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, председател на Одринския и Серския окръжен революционен комитет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Лазар Димитров е роден на 6 април 1869 година в дебърското село Дренок,[3] тогава в Османската империя. По думи на самия Лазар брат му Гюра Димитров е:

инициатор и отявлен ратник за отварянето на българското училище в махалата Пиргите и за съграждането на новата черква „Свети Георги“ в същата махала.[4]

Започва образованието си в родното село, а през 1889 година завършва с четвъртия випуск на Солунската българска мъжка гимназия.[5] Учителства две години в Дебър (1889 – 1891), Солун и през 1894/1895 година е учител в Гумендже заедно с Христо Колев, Благой Попиванов Бончев и Димитър Динков. Заради клевети от сръбската и гръцката пропаганда е арестуван неколкократно и интерниран в Дебър през 1895 година, а същата година пише статията „Преследване на българската интелигенция от турската власт“ за софийския вестник „Право“. Същата година е заклет в Солун от Даме Груев и Гоце Делчев за целите на ВМОРО. Инспектира училища в околността на Енидже Вардар, след което работи в семинарията на Българската екзархия в Цариград.[6]

Започва да преподава български език в Одринската българска мъжка гимназия и през 1896 година е избран за председател на Одринския окръжен революционен комитет на ВМОРО. Там наследява като организатор Христо Коцев, който заминава за Солун, и заедно с Антон Арнаудов развива активна революционна дейност и заклева за целите на организацията Димитър Даков и други дейци.[7] Ученикът му от Одринската гимназия Дамян Калфов пише за него:

Той беше особено строг човек, суров и дори понякога жесток - един инстински арнаутин от Дебър с тая валчеста глава и с това заострено лице. С руси или по-скоро червеникави коси, съвсем оредели на темето, с тънички редки мустаци и скипрени устни, той много рядко се усмихваше и ние дори и при добре заучен урок по български винаги треперехме пред него... Но... ако е вярно, че не обичахме много учителя си Лазар Димитров, така наречения Кьосето, поради строгостта и суровостта му, вярно е и другото, че дълбоко го уважавахме, че гледахме на него като на някакъв особено народен човек. А то бе, защото кой знае как бяхме подочули, че той се занимавал с тайни, революционни реботи. И когато веднъж, както си преподаваше в клас, се смъкна от ревера отвътре на сакото му и се показа ножницата на една грамадна кама, ние изтръпнахме и оттогава вече му прощавахме всичко, всичко - той беше станал за нас голям, много голям българин, истински герой.[8]
Учители и ученици от Солунската гимназия през 1888 – 1889 учебна година. Лазар Димитров е пети отзад от ляво надясно.

През 1901 за кратко следва славянска филология в Софийския университет, но прекъсва. През 1902 – 1903 година учителства в българското педагогическо училище Сяр и е председател на Серския окръжен революционен комитет, секретар е Ангел Атанасов, с членове Христо Вълканов, Стоян Божов и нелегален член Димитър Гощанов. Като серски делегат участва на Солунския конгрес на ВМОРО през януари 1903 година. Дава описание на революционните комитети в Сярско по следния начин:

Почти целото българско население в окръга беше посветено в революционното дело. Ако имаше то некъде непосветени още българи в организацията, те се посвещаваха от четите.[9]

Първоначално се противопоставя на идеята за вдигане на въоръжено въстание, но после подписва решението. През Илинденско-Преображенското въстание е член на член на Охридското горско началство, районен началник в Дебърско и секретар на четата на Марко Павлов.[2] След неуспешния край на въстанието заедно с други ръководители на ВМОРО като Лука Групчев, Антон Кецкаров и други се оттегля през Албания и Черна гора в България.[10]

През 1909 година е председател на Дебърската просветителна дружба в София.[11] По време на Първата световна война е училищен инспектор в Прищински учебен окръг.[12]

След 1918 година се преселва в България, където работи като учител и окръжен училищен инспектор. От 1936 година е член на Илинденската организация. Умира в Пловдив в 1945 година.[13][14]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 10, 18, 23.
  2. а б Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 400.
  3. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 135.
  4. Димитровъ, Лазаръ. Моето участие въ революц. движение въ Македония. // „Илюстрация Илиндень“ XIV (9 (139). София, ноемврий 1942. с. 6.
  5. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 89.
  6. Димитровъ, Лазаръ. Учителствуването ми въ Гумендже и интернирането ми въ родното село. // „Илюстрация Илиндень“ XV (4 (144). София, априлъ 1942. с. 12 - 15.
  7. Браянов, Тодор, Илия Славков, „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968 г., стр. 312
  8. Спомени на Дамян Калфов, в: Борбите в Македония и Одринско. 1878 - 1912. Спомени, Български писател, София, 1981, стр. 59.
  9. Димитровъ, Лазаръ. Моето участие въ революц. движение въ Македония. // „Илюстрация Илиндень“ XIV (9 (139). София, ноемврий 1942. с. 2.
  10. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 55-58.
  11. Дебърски глас, година 1, брой 10, 7 юни 1909, с. 4.
  12. Цокова Полина и Йордан Симов. Българското образование в Македония 1915–1918 г. – (не)преодоляната криза, Кюстендилски четения 2009. Кризите в историята, София 2011, с. 155.
  13. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 48.
  14. Кратка биография на Лазар Димитров
     Портал „Македония“         Портал „Македония