Лазар Доямов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лазар Доямов
Λάζος Δογιάμας
гръцки андартски капитан

Роден
1878 г.
Починал
24 август 1912 г. (34 г.)
Лазар Доямов в Общомедия

Лазар Доямов (на гръцки: Λάζος Δογιάμας, Лазос Доямас или Λάζος Δογιάμα, Лазос Дояма или Δουγιάμα, Дуяма или Μπαροβίτσαλης, Баровицалис, тоест Баровишки) e гъркомански капитан на гръцка андартска чета в Македония.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Във ВМОРО[редактиране | редактиране на кода]

Четата на Лазар Доямов.

Лазар Доямов е роден в семейството на Христо и Гиля (Ангелики) Доямови в гумендженското село Баровица, което тогава е в Османската империя, днес Кастанери, Гърция. Знае да пише и на български и на гръцки език. Лазо има трима братя - Гоно (Гонос), Димитър (Митрос) и Траян (Траянос), както и сестра Мария. Траян Доямов става нелегален и се включва в българска чета на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, последван по-късно и от Лазар. Турците арестуват Гоно и Димитър, но те успяват да избягат и се присъединяват към другите двама братя.

След създалия се конфликт между Апостол войвода и Иван Карасулийски през 1902 година на ниво вътрешни и върховисти, братя Доямови се отцепват и създават собствена чета[3]

Гръцки войвода[редактиране | редактиране на кода]

След 1903 година Лазар с братята си Димитър и Гоно се присъединява към появилата се Гръцка пропаганда и стават четници на Михаил Мораитис (капитан Кодрос). През декември 1904 година българската чета на Христо Бабянски обесва братовчеда на Лазар Константин Доямов между селата Горгопик и Боймица. На 19 май 1905 четата им се сражава с турците между Баровица и Църна река и е напълно разбита - Мораитис заедно със заместника му лейтенант Спирос Франгопулос са убити, а повечето от четниците им – пленени.

След унищожаването на четата на Кодрос Лазар Доямов става самостоятелен гръцки капитан в Паяк планина, заедно с четата на Христос Карапанос. За пръв път излиза в Ениджевардарското езеро на 3 ноември 1905 година с чета от 7 души и започва сблъсъци с четите на Апостол войвода. През лятото на 1906 година Лазар убива турския бей Кьосе Емин, който има връзки с ВМОРО. Властите арестуват останалия на българска страна негов брат Траян, който е изпратен в София, където е убит в края на годината след разкриването на негова кореспонденция с брат му Лазо.

Лазар, който е заминал за София да помогне на брат си, се връща в Баровица и отново формира гъркоманска чета от роднини и приятели. На 8 януари 1907 година влиза в село Горгопик и кара жителите да отхвърлят Екзархията и да се върнат в лоното на Патриаршията. Първоначно Лазар Доямов среща трудности да убеди гръцкия комитет, че не е на българска страна и се среща в Кулакия с Гоно Йотов и гръцкия консул в Солун Александрос Мазаракис, където през май 1907 година властите за малко не го залавят заедно с Гоно Йотов и Апостолис Матопулос. На 13 юли 1907 година четата на Лазо дава сражение на турците в Баровица, след като е предадена от ятака на Апостол войвода Христо Танче Кехая.

Лазо дава много сражения с български чети – на 15 март 1907 година се сражава с войводата Боре Саракинов, през ноември 1907 година с четата на Апостол войвода в село Крива, като в битката е ранен Димитър Доямов, на 15 май 1908 с войводата Тодор Георгиев, който е ранен, на 15 юни 1908 с Ичко Василевски, а на 22 юни 1908 с Иван Гелев. През пролетта на 1908 година се сражава и с Тодор Груев.[4] Заедно с четата на Лазар действа и четата на брат му Димитър с псевдоним Бика.

След Младотурската революция[редактиране | редактиране на кода]

„Македонското убежище“ в Атина

След Младотурската революция в 1908 година Лазар Доямов заедно с Гоно Йотов са оттеглени от гръцкия комитет в Атина и се настанява в поддържаното от гръцкия комитет „Македонско убежище“. През септември 1910 година двамата избягват и се връщат в Македония, където и гръцкият македонски комитет, и ВМОРО възобновяват дейността си. Дояма с чета от 8 души се установява в родното си Гумендженско. Междувременно на 2 и на 9 май български чети правят два неуспешни опита да убият Гоно Доямов, като при втория той е спасен от появата на гръцка милиция от Гумендже и четата на брат му Димитър.

След смъртта на Гоно Йотов в сражение с турци през февруари 1911 година, през март Лазар Доямов отново е оттеглен в Атина от гръцкото консулство в Солун, но през май отново успява да избяга и се връща в Македония. Продължава да се занимава с разбойничество. На 24 август (или 14 септември) 1912 Лазар Доямов е убит при среща с войводата на ВМОРО Ичко Димитров, към когото вече се е присъединил доскорошния андартски капитан Тано Кудев[5][6]. Според версията на гръцката историография Лазар Доямов с двама свои четници се среща между селата Баровица и Църна река с Ичко Димитров, съселянин на Лазар от Баровица, и четника Данко (или Видов), за да уговори условия за примирие, които обаче му поставят засада и го убиват заедно с един от другарите му - Атанасиос Бецос от Гумендже. Според Христо Шалдев Лазар Доямов пленява Димитър Гоцев от Гумендже и иска за него откуп от богатия му баща. Ичко Димитров се среща с него да преговаря, след което го увещава да се присъеди към ВМОРО и да остави разбойничеството. Лазар Доямов отказва и тогава е убит от четника Иван Казака[7]. Възможно е и да е убит при опожаряването на Крива седмица преди началото на Балканската война, когато гъркомани издават четата на Ичко Димитров в селото[8]. След това Лазар Доямов е погребан в родното си село Баровица.

Четата на Лазар Доямов.

Димитър Доямов – Биката действа с голяма андартска чета през Балканската война и издевателства над българското население в района на Баровица. На 20 януари 1913 година напада българското училище в селото, унищожава учебните пособия и прогонва българската учителка. На помощ и идват Димитър Робков с четниците Търтев и Готев, но са пленени и затворени. Друг четник И. Търповски изчезва безследно след като е хванат от Димитър Доямов.[9].

Лазар е женен за Екатерина Крецовали, учителка от Гевгели, която след окупацията на града от сърбите в 1912 година се установява в Солун. Братовчед на Лазар Христо Доямов е убит от българска чета в 1916 година. В 1967 година на централния площад в Гумендже са издигнати статуи на Гоно Доямов и Лазар Доямов.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ένας αιώνας από τη λήξη του Μακεδονικού Αγώνα
  2. Δογιάμας, Κωνσταντίνος. Οι Μακεδονομάχοι αδελφοί Δογιάμα, University Studio Press, Αθήνα, 2009, ISBN 978-960-12-1859-5
  3. Dakin, Douglas. The Greek Struggle in Macedonia 1897-1913, Society of Macedonian studies, Thessaloniki, 1993, стр. 238.
  4. Имената на неидентифицираните българските войводи в гръцкия източник са Бори Саракинов, Теодору Гругиев, Василевски Ициу, Иван Гелев и Тодор Груев (Μπόρη Σαρακίνωφ, Θεόδωρου Γκρούγιεφ, Βασιλέφσκυ Ίτσιου, Ιβάν Γκέλεφ, Τοντόρ Γκρούεφ).
  5. Илюстрация Илинден, 1929, бр. 29, стр.12-13
  6. Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 63.
  7. Илюстрация Илинден, 1929, бр. 28, стр.5-7
  8. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.634
  9. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.176
     Портал „Македония“         Портал „Македония