Лазар Киселинчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лазар Киселинчев
български революционер

Роден
Починал
18 декември 1946 г. (72 г.)
Лазар Киселинчев в Общомедия

Лазар Търпов Киселинчев, с псевдоними Аврам Киселец, Атински[1] и наричан от албанците Скендер бей, е български революционер, костурски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, а също и масон.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Лазар Киселинчев

Лазар Киселинчев е роден през 1874 година в голямото костурско село Косинец в семейството на известния строител Търпо Киселинчев. Брат е на скулптора Пандо Киселинчев и на архитекта Георги Киселинчев. Лазар Киселинчев завършва пети клас в гръцка гимназия в Атина.

Лазар Киселинчев поставя основите на български Македонски комитет в Атина. Оттам заедно с Атанас Кършаков, Васил Чекаларов и Дельо Марковски организира канали за внос на оръжие от Албания и Гърция към Югозападна Македония. Преди Илинденско-Преображенското въстание е в родния си край и подпомага преминаването на местните църковни общини към Българската екзархия. По време на въстанието е определен за заместник на близкия си приятел Васил Чекаларов [3] като член на Костурското горско началство.[4]

Лазар и Кръстана Киселинчеви с децата им Ламбро, Славчо, Васил и Митра.

След разгрома на въстанието с Пандо Кляшев и Васил Чакаларов се оттегля през Албания, Фиуме и Унгария в България. Тук взимат участие в изграждането на мавзолея „Свети Георги“ в Плевен.[5]

Установява се в Америка (най-късно през 1911 година) и взима участие в организирането на бежанците в Македоно-български братства. При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение. Началник е на секцията патронаши.[6] На 23 април 1913 година, в навечерието на Междусъюзническата война, заедно с още 13 души от тези околии подписва „Мемоар от костурско-леринско-кайлярската емиграция в София“, в който се твърди, че Македония е българска област и се настоява за пръсъединяване на Костурско, Леринско и Кайлярско към България. В „Мемоара“ се казва:

Ако Крит с цената на своите епически борби, си извоюва отдавна правото да бъде неразделна част от гръцкото отечество и Гърция никога и за нищо не би се отрекла от него, то нашият роден край е запачетал своето единство с България чрез страданията и сълзите на едно измъчено население, члез кръвта на хиляди, пролята в името на българската национална идея. И днес, когато българското племе даде нови, скъпи жертви за съкрушение на вековния общ враг на балканските народи, България има повелителен дълг да събере всички български земи, да се пожертвува нито един кът от тях, толкоз повече от ония, които през толкоз изпитания високо са държали знамето на народния идеал.[7]

През 1928 година влиза в управителния съвет на Македонската народна банка.[8] Киселинчев заедно с Васил Стумбов е делегат на Общокостурския граждански комитет в София.[9]

Лазар Киселинчев умира през 1946 година.

Реклама на архитектурното бюро на Георги Апостолов и на фирмата на Братя Киселинчеви

Лазар Киселинчев е женен за Кръстана Бурдашева, с която имат 5 деца. Дъщерята им Митра се омъжва за дееца на ВМОРО Андон Юруков.[10][11] Синът им Славчо Киселинчев (1904 - октомври 1924) е касиер на Македонския младежки съюз и на негово име Лазар Киселинчев основава благотворителен фонд за награждаване на художествени и музикални произведения със сюжети от македонския народен бит, освободителна борба и други.[12]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.6, 12, 88
  2. Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.
  3. „Брат на войвода вдига Банята и Халите“, вестник Стандарт, Неделя, 3 Август 2003
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 77.
  5. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 232.
  6. Дървингов, Петър. История на Македоно-одринското опълчение, том 1, София, 1919, стр. 74.
  7. Мемоаръ отъ Костурско-Леринско-Кайлярската емиграция въ София. До Господина Прѣдседателя на Министерския Съвѣтъ на Царство България. София, Царска придворна печатница, 23 април 1913 г. с. 8. Посетен на 22 април 2015.
  8. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр. 225.
  9. Даскалов, Георги. Участта на българите в Егейска Македония, 1936 – 1946: политическа и военна история, 1999, стр. 431.
  10. „Журналисти и дизайнери са потомците (на Лазар Киселинчев)“, вестник Стандарт, Неделя, 3 Август 2003
  11. Тзавелла, Христофор, „Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев“, Македония прес, София, 2003.
  12. Македонски народен неприкосновен капитал. // Енциклопедия „Дарителство“. Посетен на 5 февруари 2019.
     Портал „Македония“         Портал „Македония