Лазар Паяков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лазар Паяков
български политик

Роден
1860 г.
Починал
10 август 1910 г. (50 г.)
Политика
Депутат XIII ОНС   

Лазар Станчев Паяков (Лазар Цонев Ненов) е български учител и политик от Народнолибералната партия. От 1903 до 1908 година е министър на финансите.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Лазар Паяков е роден в Габрово през 1860 година в семейството на учителя Цоню Ненов и Нацка Паякова, сестра на известния габровски търговец Станчо Паяков. Вуйчото вижда способностите на племенника си и го осиновява, за да му даде подходящо образование. Станчо Паяков има още трима сина - Георги, Иван и Цоню, а също и три дъщери - Донка, Ганка и Велика. Всичките му деца получават високо за времето си образование, като Лазар Паяков завършва Роберт колеж в Цариград през 1878 година и Висшето търговско училище (École des hautes études commerciales) в Париж през 1883 година.[1] Георги Паяков учи медицина в Москва и специализира в Париж (известен е като първия български психиатър, ръководил психиатричната болница в Ловеч), Цоню Паяков - технически науки в Санкт Петербург, а Иван Паяков завършва Априловската гимназия и поема работата на баща си в Габрово.

След дипломирането си през 1884 година Лазар Паяков става учител в Солунската българска мъжка гимназия, където остава до 1886 година. Ето какво пише за него Царевна Миладинова, по това време учителка в Солунската българска девическа гимназия:

Лазар Паяков бе от Габрово. Като западноевропейски възпитаник той носеше в себе си значителен финес в обноските с околните. Освен своя финес Паяков притежаваше качеството на роден администратор. Той реорганизира мъжката гимназия. Пресъздаде нейните кабинети, физически и химически. Изписа нова многотомна литература за гимназиалната библиотека. През негово време бидоха уредени съвместни граждански, учителски и ученически излети до Гевгели, до Воден и пр. Специални увеселителни влакове, пълни със солуняни-българи, бяха тържествено и с арки посрещани от ентусиазираните провинциални български градове на македонската провинция.

— Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора[2]

През 1887 година Паяков става учител и директор на основаната малко по-рано от братя Ценови Търговска гимназия в Свищов.[1] Там през 1888 година започва да издава списание „Промишленост“ - първото българско икономическо списание. В Свищов Лазар Паяков среща и съпругата си Райна Константинова, братовчедка на писателят и политик Алеко Константинов. Остава в града до 1893 година, след което се преселва във Варна, където се занимава с търговска дейност, а от 1895 до 1902 година е председател на Варненската търговско-индустриална камара.[1] През този период Паяков ръководи варненския клон на свързаната с Народнолибералната партия банка „Гирдап“. В 1899-1900 година е директор на Солунската гимназия.[3]

Лазар Паяков

През 1903 година става министър на финансите в кабинета на Рачо Петров, а след това и в кабинетите на Димитър Петков, Димитър Станчов и Петър Гудев.[1] През 1907 година за кратко е временно управляващ Министерството на народното просвещение.[1] За времето, през което Паяков е финансов министър са сключени няколко външни държавни заема (през 1903, 1905 и 1907 година), които играят важна роля за стопанския подем в предвоенното десетилетие, а част от тях е използвана за въоръжаване на българската армия. В 1907 година като финансов министър заедно с Никола Генадиев е против закриването на университета след освиркването на княз Фердинанд в Народния театър.[4]

Проведена през 1910 година парламентарна анкета установява, че Лазар Паяков използва пребиваването си в правителството за лично облагодетелстване, като прилага разнообразни корупционни практики. Към август 1903 година търговското дружество „Паяков и Вълов“ има необслужвани задължения към Българска народна банка от 12 хиляди лева, които веднага след това са разсрочени, а до 1908 година са изплатени. Фирмата има и дълг от над 150 хиляди лева към Българска търговска банка, но през 1904-1905 година делът на Паяков е изкупен и опростен, частично от „Гирдап“, частично от самата Търговска банка. С тези и други подобни операции за по-малко от 5 години той изплаща дълг за над 200 хиляди лева при годишна заплата 12 хиляди лева, без да се вземат предвид новопридобитите активи.[5]

Сключените от Лазар Паяков споразумения за външните заеми, най-вече за този от 1907 година, предизвикват силни критики и съмнения в корупция. При преговорите с френската банка Париба, основният партньор на държавата при емисията, той прави редица отстъпки, които облагодетелстват самата банка и френският оръжеен доставчик Шнайдер. Значителна част от заема е оставена по нисколихвени сметки в Париба, като общите загуби за българското правителство се оценяват на 1 милион франка.[6] Анкетната комисия установява и множество нарушения при търгове за държавни доставки, включително добре документиран случай на предназначени за Паяков подкупи по сделка с гербова хартия.[7]

След падането на правителството на Петър Гудев на 16 януари 1908 година Народнолибералната партия остава в опозиция. По време на своя реч в Народното събрание, защитавайки се от обвиненията в корупция, Паяков получава сърдечен удар и умира на 10 август 1910 година. Според пресата от онова време,получава сърдечен удар в сградата на Народното събрание, когато квестора го поканва да се яви пред събранието. Смъртта му е отразена в много европейски вестници от това време.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Паяков, Лазар. История на търговията на всичките народи от най-старо време до днес. 1893.
  • Паяков, Лазар. Държавните финанси и министър Салабашев. 1909.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Ташев 1999, с. 353-354.
  2. Ванчев 1970, с. 109-122.
  3. Ванчев 1970, с. 293.
  4. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 969. ISBN 954321056X
  5. Аврамов 2007, с. 212-217.
  6. Аврамов 2007, с. 237-238.
  7. Аврамов 2007, с. 238-245.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Аврамов, Румен. Комуналният капитализъм: Т.III. София, Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии, 2007. ISBN 978-954-90758-9-2.
  • Ванчев, Йордан (съст. и ред.). Пламъкът на Солунския светилник. София, Народна просвета, 1970.
  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
Антон Манушев министър на финансите (6 септември 1903 – 29 януари 1908) Иван Салабашев
     Портал „Македония“         Портал „Македония