Лазар Аргиров
| Лазар Аргиров | |
| български иконописец | |
| Роден | |
|---|---|
| Лазар Аргиров в Общомедия | |
Лазар Аргиров е български иконописец, един от най-видните представители на Мелнишкото художествено средище през XIX век.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Лазар Аргиров е роден в Мелник. Активно работи във втората половина на XIX век, като за разлика от предходниците си подписва част от творбите си. Първият му известен подпис е от Мелник, на иконата на „Възнесение Илиево“ в храма „Св. св. Петър и Павел“, чийто гръцки надпис гласи: „Δια συνδρομης τὤ δουλων του Θεου Αναστασιου Μαριαι Κωνσταντινου Ηλία καί των αδελφων εις μνημοσινον αυτον διά χειρος Λαζαρου Αργυρος 1862 εν Μελν οκτοβριου“ (превод: „Чрез спомоществуванието на рабите Божи Анастасиос, Мария, Константинос, Илияс и братятата му за упоменание тяхно; чрез ръката на Лазарос Аргирос, 1862 в месец октомври“).[3][4]
Рисува в църквите „Свети Николай Чудотворец“, „Свети Йоан Предтеча“ и „Свети Антоний“ в родния му Мелник, „Свети Димитър“ в Малки Цалим, „Свети Пророк Илия“ в Голем Цалим, „Свети Атанасий“ в Хърсово, „Свето Успение Богородично“ в Бождово. Работи и в църквата „Св. св. Козма и Дамян“ в Свети Врач.[5] В средата на 60-те години твори в Струмишко, където участва в рисуването на иконостасите в църквите „Възнесение Господне“ в Робово (1865) и „Свети Илия“ в Попчево.[6]
Лазар Аргиров е автор на царски двери от 1869 година от църквата „Свети Атанасий“ в Сенгелово (Ангистро), както най-вероятно и на стенописите в храма от 1859 г.[7] В светилището има плъзгаща се врата, изобразяваща Христос със Светия Граал. На нея има надпис от Лазар Аргиров:
| „ | + Δια δαπάνη τον δούλων του Θεού Αθανάσι Αλεξίου από Τζοφλίκι εις μνημόσινον αυτόν εν έτει Σωτηρίω 1869 Μαΐου 9. χείρ Λαζάρου |
“ |
В Сенгелово Аргиров се показва като зограф напълно верен на поствизантийските традиции в иконописта от средата на XIX век.[9]
В Мелник изписва стените на малката църква „Свети Антоний“ и оставя надпис на гръцки език, който в превод гласи „Настоящият свети храм на името на светия отец наш Антоний Велики бе изграден из основи и бе изографисан с иждивението на господата Йоанис Алексиу Чиери и Панайотис Караджа и на христолюбиви люде, чрез грижата на препочтения господин Зисос Трифонос, в 1881 г., 10 януари, чрез ръката на Ласарос Аргирос“.[3][10] В „Свети Антоний“ Аргиров разчупва канона в иконописта и включва светски мотиви, като заменя традиционни религиозни сюжети с изображения на цветя и драперии.[3]
Аргиров поддържа контакти със Стефан Веркович в Сяр. В писмо до него от 12 ноември 1869 година се подписва като Лазаръ Иконописецъ Блъгаринъ.[11] Негов син е Георги Иконописов, роден в 1873 година в Мелник, завършил през 1896 година химия в Берлин.[12]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 30.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 275.
- ↑ а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 276.
- ↑ Gerov, Georgi. Icons from Melnik and the Melnik Region, Bulgaria. Pensoft Publisers & ARS Millenniums MMM, 2007. ISBN 9789546422859.
- ↑ Стотици санданчани се стекоха на празничната литургия в най-стария сандански храм - „Св. св. Козма и Дамян“ // Българско национално радио. Радио Благоевград, 11 декември 2012. Архивиран от оригинала на 2014-11-11. Посетен на 2014-11-11.
- ↑ Николовски, Антоние. Сликарството на XIX век во Струмичкиот краj. – В: Зборник на трудови. Струмица, 1989, стр. 155-156.
- ↑ Ζήκος, Θωμάς Ε. Ο ναός του Αγίου Αθανασίου στο Άγκιστρο του Νομού Σερρών // Σερραϊκά Σύμμικτα. ISSN: 1792 – 5045. σ. 105.
- ↑ Ζήκος, Θωμάς Ε. Ο ναός του Αγίου Αθανασίου στο Άγκιστρο του Νομού Σερρών // Σερραϊκά Σύμμικτα. ISSN: 1792 – 5045. σ. 102.
- ↑ Ζήκος, Θωμάς Ε. Ο ναός του Αγίου Αθανασίου στο Άγκιστρο του Νομού Σερρών // Σερραϊκά Σύμμικτα. ISSN: 1792 – 5045. σ. 106.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 451.
- ↑ „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“, София, 1969, Издателство на Българската академия на науките, стр. 403.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
