Лазар Томов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лазар Томов
български революционер
Лазар Томов, 1902-1903 г. Източник: ДА „Архиви“
Роден
Починал
3 март 1961 г. (82 г.)
Учил вСофийски университет
Награди„Свети Александър“
Лазар Томов в Общомедия

Лазар Томов Крайнов с псевдоним Хораций[1] е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, председател на Серския окръжен комитет.[2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Лазар Томов е роден на 12 ноември 1878 година в разложкото село Годлево, тогава в Османската империя, в семейството на Тома Марков Крайнов и Кипра Томова. Баща му умира след два побоя от турци. Лазар Томов завършва първоначалното българско училище в Годлево, след което българската прогимназия в Банско, където съученици са му Димитър Попиванов, бъдещ музикален деец и Симеон Попконстантинов, негов братовчед и по-късно също активист на ВМОРО.[4] В Банско му преподават революционерите Лука Поптеофилов, Иван Бележков, Никола Бояджиев, Георги Басмаров, Димитър Молеров, Георги Голев, Господин Чучулайн и Костадин Кошоюв.[5] Попиванов, който учи в трети курс в Педагогическото училище в Кюстендил убеждава Томов и Попконстантинов да продължат образованието си там и през август 1892 година те заминават за Кюстендил в Свободна България.[6] В гимназията заедно с други ученици македонски българи организират Младежко македонско дружество.[7][6]

Учител в Мехомия и Банско[редактиране | редактиране на кода]

Ученици от Банско, членове на ВМОРО, участници в първата екскурзия по обучаване в стрелба, 1898 г.
Първи ред от ляво надясно: Миле Бизев, Никола Колчагов, Иван Вапцаров, Симеон В Молеров, Иван В. Молеров;
В средата: Лазар Колчагов, Ангел Балев;
Заден ред от ляво надясно: Тасе Фурнаджиев, Йонко Вапцаров, Михаил Решовалиев, Лазар Томов, Никола Попиванов, Костадин Молеров, Димитър Младенов, Милош Колчагов

След завършването си в 1896 година, Томов става учител в българската прогминазия в разложкото градче Мехомия. В Мехомия с него преподават Иван Бележков, директор, Благой Даскалов, Петър Лачинов, Димитър Ш. Тасев, Славчо Манев, Георги Найденски, Благой Икономов от Разложко и учителката Мария Астарджиева от Неврокоп.[8] В Разлога дейци на ВМОРО са Лука Поптеофилов, Иван Бележков, Иван Каназирев, Константин Саев и Димитър Тодев. В 1896/1897 година обаче в Банско от Щип е преместен за учител лидерът на Организацията Гоце Делчев и разложката мрежа на ВМОРО се разширява. През ноември 1896 година Делчев заклева за член на Организацията и Лазар Томов,[9] а след това урежда Мехомийския революционен комитет в състав Иван Бележков, председател, Иван Каназирев, секретар-касиер и Дафе Захов, Лазар Томов и Георги Рачев, членове.[10]

На следната учебна 1897/1898 година Иван Бележков е преместен за главен учител в Неврокоп и училището в Мехомия е оглавено от Томов. Възложено му е да инспектира училищата в цялата околия и така получава възможност да заздрави революционната организация в Разложко и да уреди революционни комитети в някои изостанали села.[10]

Следващите две учебни години 1898/1899 и 1899/1890 година Томов е главен учител в Банско, където заедно с всички останали учители е член на революционния комитет на ВМОРО.[11]

Студент в София[редактиране | редактиране на кода]

По съвет на Димитър Молеров заминава за София и се записва да учи в Историко-филологическия факултет на Висшето училище. В София с Молеров членува и в Разложкото просветно дружество, както и в Македонското студенство дружество.[12]

По време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на чета в Разложко.

Томов като училищен инспектор в Неврокоп 
Кочо Молеров, Петър Георгиев и Лазар Томов

През 1904 година завършва философия и педагогика в Софийския университет, след което се прехвърля в Сяр, където учителства в българското педагогическо училище и става председател на окръжния комитет на ВМОРО. Лазар Томов, макар и член на Сярската група, заедно с другите делегати на комитета Атанас Саев и Владимир Благоев се противопоставя на Яне Сандански и опитите му да разцепи ВМОРО.[13] Делегат е от Серския революционен окръг на Рилски конгрес от 1905 година.[14]

Преследван от властите, бяга в България и е учител в Бургас. След Младотурската революция в 1908 година се връща в Османската империя и е неврокопски училищен инспектор. След закриването на института на училищните инспектори е учител в Сяр[15] и Скопие.[16]

Участва в Първата световна война, а след нея преподава във Втора мъжка гимназия в София. По случай 15-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание, през 1918 година, за заслуги към постигане на българския идеал в Македония, Лазар Томов е награден с орден „Свети Александър“.[17]

Участва като делегат от Петровското македонско братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[18]

От 1930 година е подпредседател на Илинденската организация,[19] а между 1939 и 1944 година е неин председател. Участва в дейността на македонските братства. В 1925 година влиза в редакцията на „Илинден“.[20] Издава „Спомени за революционната дейност в Серски окръг“ (1953) и публикува статии в „Илюстрация Илинден“. Участва в подготвянето и издаването на Албум-алманах „Македония“. Член е на Македонския научен институт.

Лазар Томов като млад
Окръжно на Илинденската организация от 14 април 1942 година с подписа на Лазар Томов

На 23 май 1941 година след навлизането на българските войски във Вардарска Македония Томов се завръща в Скопие, където носи знамето на дружеството Вардарски юнак, което е опазил след неговото закриване през 1918 година[21]. Участва във формирането на местния клон на Илинденската организация в Битоля[22]. На 4 май 1943 година произнася пламенна реч на лобното място на Гоце Делчев по повод годишнината от смъртта му, в която се казва:

„ Драги братя българи, с неизразима радост и с изблик на най-сърдечни чувства идем почти от всички краища на хубавата българска земя да се поклоним пред светлата памет на големия български син Гоце Делчев и на неговите достойни другари Димитър Гущанов, Евстати, Стефчо и Кольо паднали в борба срещу вековния враг... Наред с това ние идем да споделим с Вас големата радост по случай освобождението на Вашия край, както и да се попитаме, кои беха творците на това велико дело, върху костите на които се създаде свободата на скъпата ни родина.[23] “

В края на 1951 година югославското правителство внася меморандум в Организацията на обединените нации, в който населението в Пиринска Македония е обявено за „югославско малцинство“, преследвано и тероризирано от властите в София. Видни стари македонски революционери – Георги Попхристов, Андон Кьосето, Димитър Занешев, Лазар Томов, Александра Хаджидимова, съпругата на Васил Чекаларов Олга Чекаларова – се обявяват в специална декларация против югославските претенции.[24]

Лазар Томов умира на 3 март 1961 година в София.[25][26][27][28] Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.[29]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 100.
  2. ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. V (от фонд № 290 до фонд № 380). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 25 - 27.
  3. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 334.
  4. ↑ Томов, Лазар. Спомени за революционната дейност в Серския окръг. Издателство на националния съвет на Отечествения фронт, 1952. с. 7.
  5. ↑ Томов, Лазар. Спомени за революционната дейност в Серския окръг. Издателство на националния съвет на Отечествения фронт, 1952. с. 8.
  6. ↑ а б Томов, Лазар. Спомени за революционната дейност в Серския окръг. Издателство на националния съвет на Отечествения фронт, 1952. с. 9.
  7. ↑ Попова, Росица К. Симеон Попконстантинов // Разложки светилници, стр. 4. Инициативен комитет – гр. Разлог, 15 юни 2005. Архивиран от оригинала на 2011-09-11. Посетен на 24 януари 2015.
  8. ↑ Томов, Лазар. Спомени за революционната дейност в Серския окръг. Издателство на националния съвет на Отечествения фронт, 1952. с. 11.
  9. ↑ Томов, Лазар. Спомени за революционната дейност в Серския окръг. Издателство на националния съвет на Отечествения фронт, 1952. с. 12.
  10. ↑ а б Томов, Лазар. Спомени за революционната дейност в Серския окръг. Издателство на националния съвет на Отечествения фронт, 1952. с. 13.
  11. ↑ Томов, Лазар. Спомени за революционната дейност в Серския окръг. Издателство на националния съвет на Отечествения фронт, 1952. с. 14.
  12. ↑ Томов, Лазар. Спомени за революционната дейност в Серския окръг. Издателство на националния съвет на Отечествения фронт, 1952. с. 15.
  13. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 490.
  14. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 371.
  15. ↑ Дебърски глас, година 1, брой 19, 9 август 1909, стр. 4.
  16. ↑ Янкуловъ, Ев. Бивши учители в Сѣръ // Илюстрация Илиндень 5-6 (145-146). Илинденска организация, май-юний 1943. с. 21.
  17. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
  18. ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
  19. ↑ Въ предвечерието на илинденското въстание презъ 1903 година // Илюстрация Илиндень 6 (26). Илинденска организация, Май 1930. с. 16.
  20. ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 371.
  21. ↑ Македония История и политическа съдба, Том III, Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр. 21
  22. ↑ Кочанковски, Jован, Битола и Битолско во Народноослободителната и антифашистичка воjна на Македониjа (1941-1945), том 1: 1941-1943, с. 165
  23. ↑ Томовъ, Лазаръ. 40 години от героичната кончина на апостола на македонската революция // Илюстрация Илиндень 5-6 (145-146). Илинденска организация, май-юний 1943. с. 7.
  24. ↑ Германов, Стоян. Македонският въпрос 1944 – 1989. Възникване, еволюция, съвременност. София, 2012. с. 134.
  25. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 168.
  26. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 360.
  27. ↑ Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996, стр. 27.
  28. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 469-470.
  29. ↑ ДАА, Фонд № 417К, оп.1
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лазар_Томов&oldid=12190855“.