Лазар Томов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лазар Томов
български революционер и общественик
Лазар Томов, 1902-1903 г. Източник: ДА „Архиви“
Лазар Томов, 1902-1903 г. Източник: ДА „Архиви“

Роден
Починал

Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Лазар Томов Крайнов с псевдоним Хораций[1] е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, председател на Серския окръжен комитет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Лазар Томов е роден на 12 ноември 1878 година в разложкото село Годлево, тогава в Османската империя, в семейството на Тома Марков Крайнов и Кипра Томова. Баща му умира след два побоя от турци. Лазар Томов завършва първоначалното българско училище в Годлево, след което българската прогимназия в Банско, където съученици са му Димитър Попиванов, бъдещ музикален деец и Симеон Попконстантинов, негов братовчед и по-късно също активист на ВМОРО.[2] В Банско му преподават революционерите Лука Поптеофилов, Иван Бележков, Никола Бояджиев, Георги Басмаров, Димитър Молеров, Георги Голев, Господин Чучулайн и Костадин Кошоюв.[3] Попиванов, който учи в трети курс в Педагогическото училище в Кюстендил убеждава Томов и Попконстантинов да продължат образованието си там и през август 1892 година те заминават за Кюстендил в Свободна България.[4] В гимназията заедно с други ученици македонски българи организират Младежко македонско дружество.[5][4]

Учител в Мехомия и Банско[редактиране | редактиране на кода]

Ученици от Банско, членове на ВМОРО, участници в първата екскурция по обучаване в стрелба, 1898 г.
Първи ред от ляво надясно: Миле Бизев, Никола Колчагов, Иван Вапцаров, Симеон В Молеров, Иван В. Молеров;
В средата: Лазар Колчагов, Ангел Балев;
Заден ред от ляво надясно: Тасе Фурнаджиев, Йонко Вапцаров, Михаил Решовалиев, Лазар Томов, Никола Попиванов, Костадин Молеров, Димитър Младенов, Милош Колчагов

След завършването си в 1896 година, Томов става учител в българската прогминазия в разложкото градче Мехомия. В Мехомия с него преподават Иван Бележков, директор, Благой Даскалов, Петър Лачинов, Димитър Ш. Тасев, Славчо Манев, Георги Найденски, Благой Икономов от Разложко и учителката Мария Астарджиева от Неврокоп.[6] В Разлога дейци на ВМОРО са Лука Поптеофилов, Иван Бележков, Иван Каназирев, Константин Саев и Димитър Тодев. В 1896/1897 година обаче в Банско от Щип е преместен за учител лидерът на Организацията Гоце Делчев и разложката мрежа на ВМОРО се разширява. През ноември 1896 година Делчев заклева за член на Организацията и Лазар Томов,[7] а след това урежда Мехомийския революционен комитет в състав Иван Бележков, председател, Иван Каназирев, секретар-касиер и Дафе Захов, Лазар Томов и Георги Рачев, членове.[8]

На следната учебна 1897/1898 година Иван Бележков е преместен за главен учител в Неврокоп и училището в Мехомия е оглавено от Томов. Възложено му е да инспектира училищата в цялата околия и така получава възможност да заздрави революционната организация в Разложко и да уреди революционни комитети в някои изостанали села.[8]

Следващите две учебни години 1898/1899 и 1899/1890 година Томов е главен учител в Банско, където заедно с всички останали учители е член на революционния комитет на ВМОРО.[9]

Студент в София[редактиране | редактиране на кода]

По съвет на Димитър Молеров заминава за София и се записва да учи в Историко-филологическия факултет на Висшето училище. В София с Молеров членува и в Разложкото просветно дружество, както и в Македонското студенство дружество.[10]

По време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на чета в Разложко.

Томов като училищен инспектор в Неврокоп

През 1904 година завършва философия и педагогика в Софийския университет, след което се прехвърля в Сяр, където учителства в българското педагогическо училище и става председател на окръжния комитет на ВМОРО. Лазар Томов, макар и член на Сярската група, заедно с другите делегати на комитета Атанас Саев и Владимир Благоев се противопоставя на Яне Сандански и опитите му да разцепи ВМОРО.[11] Делегат е от Серския революционен окръг на Рилски конгрес от 1905 година.[12]

Преследван от властите, бяга в България и е учител в Бургас. След Младотурската революция в 1908 година се връща в Османската империя и е неврокопски училищен инспектор. След закриването на института на училищните инспектори е учител в Сяр[13] и Скопие.

Участва в Първата световна война, а след нея преподава във Втора мъжка гимназия в София. По случай 15-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание, през 1918 година, за заслуги към постигане на българския идеал в Македония, Лазар Томов е награден с орден „Свети Александър“.[14] От 1930 година е подпредседател на Илинденската организация[15], а между 1939-1944 година е неин председател. Участва в дейността на македонските братства. В 1925 година влиза в редакцията на „Илинден“.[16] Издава „Спомени за революционната дейност в Серски окръг“ (1953) и публикува статии в „Илюстрация Илинден“. Участва в подготвянето и издаването на Албум-алманах „Македония“. Член е на Македонския научен институт.

Лазар Томов като млад
Окръжно на Илинденската организация от 14 април 1942 година с подписа на Лазар Томов

На 23 май 1941 година след навлизането на българските войски във Вардарска Македония Томов се завръща в Скопие, където носи знамето на дружеството Вардарски юнак, което е опазил след неговото закриване през 1918 година[17]. Участва във формирането на местния клон на Илинденската организация в Битоля[18]. На 4 май 1943 година произнася пламенна реч на лобното място на Гоце Делчев по повод годишнината от смъртта му, в която се казва:

Драги братя българи, с неизразима радост и с изблик на най-сърдечни чувства идем почти от всички краища на хубавата българска земя да се поклоним пред светлата памет на големия български син Гоце Делчев и на неговите достойни другари Димитър Гущанов, Евстати, Стефчо и Кольо паднали в борба срещу вековния враг... Наред с това ние идем да споделим с Вас големата радост по случай освобождението на Вашия край, както и да се попитаме, кои беха творците на това велико дело, върху костите на които се създаде свободата на скъпата ни родина.[19]

В края на 1951 година югославското правителство внася меморандум в Организацията на обединените нации, в който населението в Пиринска Македония е обявено за „югославско малцинство“, преследвано и тероризирано от властите в София. Видни стари македонски революционери – Георги Попхристов, Андон Кьосето, Димитър Занешев, Лазар Томов, Александра Хаджидимова, съпругата на Васил Чекаларов Олга Чекаларова – се обявяват в специална декларация против югославските претенции.[20]

Лазар Томов умира на 3 март 1961 година в София.[21][22][23] Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.[24]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 100.
  2. Томов, Лазар. Спомени за революционната дейност в Серския окръг. Издателство на националния съвет на Отечествения фронт, 1952. с. 7.
  3. Томов, Лазар. Спомени за революционната дейност в Серския окръг. Издателство на националния съвет на Отечествения фронт, 1952. с. 8.
  4. а б Томов, Лазар. Спомени за революционната дейност в Серския окръг. Издателство на националния съвет на Отечествения фронт, 1952. с. 9.
  5. Попова, Росица К. Симеон Попконстантинов. // Разложки светилници, стр. 4. Инициативен комитет – гр. Разлог, 15 юни 2005. Посетен на 24 януари 2015. Архив на оригинала от 2011-09-11 в Wayback Machine.
  6. Томов, Лазар. Спомени за революционната дейност в Серския окръг. Издателство на националния съвет на Отечествения фронт, 1952. с. 11.
  7. Томов, Лазар. Спомени за революционната дейност в Серския окръг. Издателство на националния съвет на Отечествения фронт, 1952. с. 12.
  8. а б Томов, Лазар. Спомени за революционната дейност в Серския окръг. Издателство на националния съвет на Отечествения фронт, 1952. с. 13.
  9. Томов, Лазар. Спомени за революционната дейност в Серския окръг. Издателство на националния съвет на Отечествения фронт, 1952. с. 14.
  10. Томов, Лазар. Спомени за революционната дейност в Серския окръг. Издателство на националния съвет на Отечествения фронт, 1952. с. 15.
  11. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 490.
  12. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 371.
  13. Дебърски глас, година 1, брой 19, 9 август 1909, стр. 4.
  14. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
  15. Илюстрация Илинден, 1930, бр. 26, стр.16
  16. „Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 371.“, архив на оригинала от 7 март 2016, https://web.archive.org/web/20160307222511/http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0049/files/tom_1.pdf, посетен 7 март 2016 
  17. Македония История и политическа съдба, Том III, Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр. 21
  18. Кочанковски, Jован, Битола и Битолско во Народноослободителната и антифашистичка воjна на Македониjа (1941-1945), том 1: 1941-1943, с. 165
  19. Илюстрация Илинден, 1943, бр.145-146, стр.7
  20. Германов, Стоян. Македонският въпрос 1944 – 1989. Възникване, еволюция, съвременност. София, 2012. с. 134.
  21. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 168.
  22. Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996, стр. 27.
  23. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 469-470.
  24. ДАА, Фонд № 417К, оп.1
     Портал „Македония“         Портал „Македония