Лазар Томов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Лазар Томов
български революционер и общественик
Лазар Томов, 1902-1903 г. Източник: ДА „Архиви“
Лазар Томов, 1902-1903 г. Източник: ДА „Архиви“

Роден
Починал
3 март 1961 г. (82 г.)

Лазар Томов Крайнов с псевдоним Хораций[1] е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, председател на Серския окръжен комитет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Лазар Томов е роден на 12 ноември 1878 година в разложкото село Годлево, тогава в Османската империя. През 1896 година завършва педагогическо училище в Кюстендил, където учи заедно със съселяните си Димитър Попиванов, бъдещ музикален деец и Симеон Попконстантинов, който му е братовчед и също активист на ВМОРО. В гимназията организират младежко македонско дружество.[2] След завършването си учителства в Мехомия и става член на първия революционен комитет на ВМОРО в града. След това преподава и в Банско и Мехомия, а по време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на чета в Разложко.

Ученици от Банско, членове на ВМОРО, участници в първата екскурция по обучаване в стрелба, 1893 г.
Първи ред от ляво надясно: Миле Бизев, Никола Колчагов, Иван Вапцаров, Симеон Молеров, Иван В. Молеров;
В средата: Лазар Колчагов, Ангел Балев;
Заден ред от ляво надясно: Тале Фурнаджиев, Йонко Вапцаров, Михаил Решовалиев, Лазар Томов, Никола Попиванов, Костадин Молеров, Димитър Младенов, Милош Колчагов
Томов като училищен инспектор в Неврокоп.

През 1904 година завършва философия и педагогика в Софийския университет, след което се прехвърля в Сяр, където учителства в българското педагогическо училище и става председател на окръжния комитет на ВМОРО. Лазар Томов, макар и член на Серската група, заедно с другите делегати на комитета Атанас Саев и Владимир Благоев се противопоставя на Яне Сандански и опитите му да разцепи ВМОРО.[3] Делегат е от Серския революционен окръг на Рилски конгрес от 1905 година.[4]

Преследван от властите, бяга в България и е учител в Бургас. След Младотурската революция в 1908 година се връща в Османската империя и е неврокопски училищен инспектор. След закриването на института на училищните инспектори е учител в Сяр[5] и Скопие.

Участва в Първата световна война, а след нея преподава във Втора мъжка гимназия в София. За заслуги към постигане на българския идеал в Македония през 1918 година, Лазар Томов е награден с орден „Свети Александър“.[6] От 1930 година е подпредседател на Илинденската организация[7], а между 1939-1944 година е неин председател. Участва в дейността на македонските братства. В 1925 година влиза в редакцията на „Илинден“.[8] Издава „Спомени за революционната дейност в Серски окръг“ (1953) и публикува статии в Илюстрация Илинден. Участва в подготвянето и издаването на Албум-алманах „Македония“. Член е на Македонския научен институт.

Лазар Томов като млад
Окръжно на Илинденската организация от 14 април 1942 година с подписа на Лазар Томов

На 23 май 1941 година след навлизането на българските войски във Вардарска Македония Томов се завръща в Скопие, където носи знамето на дружеството Вардарски юнак, което е опазил след неговото закриване през 1918 година[9]. Участва във формирането на местния клон на Илинденската организация в Битоля[10]. На 4 май 1943 година произнася пламенна реч на лобното място на Гоце Делчев по повод годишнината от смъртта му, в която се казва:

Драги братя българи, с неизразима радост и с изблик на най-сърдечни чувства идем почти от всички краища на хубавата българска земя да се поклоним пред светлата памет на големия български син Гоце Делчев и на неговите достойни другари Димитър Гущанов, Евстати, Стефчо и Кольо паднали в борба срещу вековния враг... Наред с това ние идем да споделим с Вас големата радост по случай освобождението на Вашия край, както и да се попитаме, кои беха творците на това велико дело, върху костите на които се създаде свободата на скъпата ни родина.[11]

В края на 1951 година югославското правителство внася меморандум в ООН, в който населението в Пиринска Македония е обявено за „югославско малцинство“, преследвано и тероризирано от властите в София. Видни стари македонски революционери - Георги Попхристов, Андон Кьосето, Димитър Занешев, Лазар Томов, Александра Хаджидимова, съпругата на Васил Чекаларов Олга Чекаларова - се обявяват в специална декларация против югославските претенции.[12]

Лазар Томов умира на 3 март 1961 година в София.[13][14]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.100
  2. Попова, Росица К. Симеон Попконстантинов. // Разложки светилници, стр. 4. Инициативен комитет - гр. Разлог, 2005-06-15. Посетен на 2015-01-24.
  3. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1943, стр. 490.
  4. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1943, стр. 371.
  5. Дебърски глас, година 1, брой 19, 9 август 1909, стр. 4.
  6. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
  7. Илюстрация Илинден, 1930, бр. 26, стр.16
  8. Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 371.
  9. Македония История и политическа съдба, Том III, Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр. 21
  10. Кочанковски, Jован,Битола и Битолско во Народноослободителната и антифашистичка воjна на Македониjа (1941-1945), том 1: 1941-1943, с. 165
  11. Илюстрация Илинден, 1943, бр.145-146, стр.7
  12. Германов, Стоян, Македонският въпрос 1944 - 1989. Възникване, еволюция, съвременност. София, 2012, стр. 134.
  13. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 168.
  14. Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996, стр. 27.
     Портал „Македония“         Портал „Македония