Лазар Хребелянович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лазар
моравски княз
Lazar Hrebeljanovic.jpg
Лични данни
Управление 1371-1389
Роден
около 1329
Починал
15 юни 1389 г.
Погребан в Раваница
Предшественик няма
Наследник Стефан Лазаревич
Семейство
Династия Лазаревичи
Баща Прибач
Майка неизвестна
Брак Милица
Потомци Стефан, Вук, Добровой, Мария, Елена, Драгана, Теодора и Оливера Стефан Лазаревич
Лазар в Общомедия
Княз Лазар - паметник на героя в Крушевац
Владенията на Лазар в навечерието на Косовската битка

Княз Лазар, известен също и като Лазар Храбелянович е Душанов властел, а след смъртта на цар Стефан Урош V и самостоятелен владетел на земите на Поморавието, Рашка и част от средновековните сръбски земи - земята на Войновичи (през втората половина на 14 век).[източник? (Поискан преди 9 дни)]

Второто му име е въведено в историографията от труда "Царството на славяните" на Мавро Орбини. Обособява самостоятелно владение с център Крушевац в Поморавието (крепостта Аладжа хисар /Шарения град/), след края на Душановото царство през 1371 г.[източник? (Поискан преди 9 дни)]

Титла[редактиране | редактиране на кода]

Титлата на Лазар е княз. По негово време е имало трима съседни крале - унгарския, на Прилепското кралство и на прогласеното на 26 октомври 1377 г. (Димитровден), над гроба над свети Сава в Милешево от Твъртко I Кралство Босна. Твъртко оженен за Доротея Българска се имал за наследник на Неманичите и общосръбски владетел. Няма данни Лазар, въпреки ниския си титул, да е бил под сюзеренитета на някой от кралете, даже унгарския. До битката на Косово поле, Лазар е независим щото се е изключвало да признава властта на Крали Марко който бил от Чирменската битка и смъртта на цар Стефан Урош в края на 1371 г., османски васал, плащащ харадж на султана. Лазар имал също и властелски претенции в западна посока, предвид на това, че през 1373 г. участва в тройната коалиция с мачванския и босненския бан и под унгарска егида за завземане на земите на Никола Алтоманович (племенник на Вук Бранкович). По този начин, Лазар овладял земите на днешна Западна Сърбия като и главната крепост на Ужице останала в негово владение.[източник? (Поискан преди 9 дни)]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Лазар има и трима сина (Стефан, Вук и Добровой), най-големия от които го и наследява - Стефан Лазаревич.[1]

През 1387 година основните османски сили, водени от султан Мурад I, се насочват към Моравското княжество, но претърпяват поражение от княз Лазар Хребелянович в битката при Плочник. Моравците си връщат Ниш, а гарнизонът на намиралия се дотогава под българска власт Пирот доброволно преминава на тяхна страна. Мурад се възползва от това и на следващата година завзема доскорошното владение на васала си Иван Шишман. По това време османски части за пръв път достигат Босна, където в съюз с княза на Зета Георги Балшич претърпяват поражение от крал Твърдко.[1]

През 1389 година Мурад предприема нов поход в Сърбия и среща армиите на Лазар Хребелянович и Твърдко в битката на Косово поле на 15 юни. По време на сражението и султан Мурад, и княз Лазар загиват, поради което двете армии се оттеглят от полесражението.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((bg)) Имбър, Колин. Османската империя 1300-1481. София, Амисития, 2000. ISBN 954-90556-2-0. с. 58-59.
  2. Имбър 2000, с. 52-53.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Урош V Моравски княз (ок. 1329  – 1389) Стефан Лазаревич