Лазар Хребелянович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лазар Хребелянович
княз на Моравска Сърбия
Lazar Hrebeljanovic.jpg
Лични данни
Управление 1371 – 1389 г.
Роден
около 1329 г.
Починал
15 юни 1389 г.
Погребан в Раваница
Наследник Стефан Лазаревич
Семейство
Династия Лазаревичи
Баща Прибац Хребелянович
Брак Милица Хребелянович
Потомци Стефан Лазаревич, Вук Лазаревич, Добровой, Мария, Елена, Драгана, Теодора и Оливера Лазаревич
Герб [[File:CoatOfArmsOfLazarPripcevicHrebeljanovic.png|100px|]]
Лазар Хребелянович в Общомедия
Княз Лазар – паметник на героя в Крушевац
Владенията на Лазар в навечерието на Косовската битка

Лазар Храбелянович (на сръбски: Лазар Хребељановић) е княз на Моравска Сърбия, управлявал от 1371 до 1389 година.

Роден е около 1329 година в крепостта Прилепац край Ново бърдо като син на местния феодал Прибац Хребелянович, по-късно логотет в двора на Стефан Душан. Самият Лазар е на служба във владетелския двор, а през 60-те години получава собствено владение, като в началото на 70-те години установява контрол над Поморавието.

През 1387 година основните османски сили, водени от султан Мурад I, се насочват към Моравското княжество, но претърпяват поражение от княз Лазар Хребелянович в битката при Плочник. Моравците си връщат Ниш, а гарнизонът на намиралия се дотогава под българска власт Пирот доброволно преминава на тяхна страна. Мурад се възползва от това и на следващата година завзема доскорошното владение на васала си Иван Шишман. По това време османски части за пръв път достигат Босна, където в съюз с княза на Зета Георги Балшич претърпяват поражение от крал Твърдко I.[1]

През 1389 година Мурад предприема нов поход в Сърбия и среща армиите на Лазар Хребелянович и Твърдко в битката на Косово поле на 15 юни. По време на сражението и султан Мурад, и княз Лазар загиват, поради което двете армии се оттеглят от полесражението.[2]

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Лазар е роден през около 1329 в Прилепац, 13 километра южно от Ново Бърдо, важен миньорски град по онова време. Семейството му е владетел на Прилепац и крепостта Призренац, построена за да защитава мините и селищата около Ново Бърдо.[3] Бащата на Лазар, Прибац, е логотет в двора на Стефан Душан, част от династията на Неманичите.[4] Той управлява Сърбия като цар от 1331 до 1346 и като император от 1346 до смъртта си през 1355. Стефан Душан става владетел на Сърбия след като детронира баща си, Стефан Урош III, a след това награждава благородниците подкрепили го във въстанието. Бащата на Лазар е част от тези благородници и е повишен в ранг на логотет след клетва във вярност на Стефан Душан. Според Мавро Орбини, историк от Дубровник живял през 16 век, фамилното име на Прибац и Лазар е Хребелянович. Макар че Орбин не предоставя свидетелство за твърдението си, то е общоприето в историографията.[5]

Дворянин[редактиране | редактиране на кода]

Прибац е награден от Стефан Душан и по още един начин: синът му Лазар става "ставилац" в царския двор. Титлата "ставилац" (в буквален превод на български "поставител") има церемониална роля на царската трапеза, но може да бъде нагърбена с функции, които нямат общо с дворцовите ритуали. Тя е най-ниската в сръбския царски двор. Въпреки това е много престижна, тъй като притежателят ѝ е много близо до царя. Като ставилац, Лазар се жени за Милица, дъщеря на принц Вратко, пра- правнук на Вукан, син на Стефан Неманя, основател на династията Неманичи, управлявала Сърбия от 1166 до 1371. [5]

Стефан Душан умира внезапно през 1355 на 47 години[6] и е наследен от 20-годишния си син Стефан Урош V.[7] Лазар запазва титлата ставилац в двора на новия цар. Смъртта на Стефан Душан е последвана от разпадането на Сръбската империя на по-малки феодални владения. Епир и Тесалия се отцепват през 1359. Това правят и Браничево и Кучево, управлявани от семейството Растислалич, която приема васалитет на унгарския крал Лайош Велики. Останалите провинции остават верни на младия Урош. Въпреки това, много благороднически семейства действат без съгласието на младия владетел.[8]

Урош е слаб и не може да противостои на сепаратистките настроения, като постепенно губи властта в страната, която той номинално управлява. Той разчита на най-влиятелния сръбски благородник, принц Воислав Воинович от Захумлие. Воислав е започнал като ставлац в двора на Стефан Душан, но до 1363 той вече управлява голяма територия от връх Рудник в централна Сърбия до Конавле на брега на Адриатическо море, и от река Дрина до северно Косово.[8] След него по сила са братята Балшич, Страцимир, Джурадж и Балша. До 1363, те установяват контрол над Зета.[9]

През 1361, принц Воислав започва война с република Дубровник за нейните територии.[10] Дубровничаните се обръщат до сръбската аристокрация с молба да използва влиянието си и спре агресията на Воислав. През 1362 Дубровник се обръща и към Лазар като му подарява три стрели от плат. Макар и скромен подарък, той доказва, че Лазар е смятан за влиятелна личност в двора на Урош. Воислав подписва мир с Дубровник през август 1362. Ставилац Лазар е споменат като свидетел на подписването на документ през юли 1363, с който Урош одобрява размяната на земи между Воислав и челник Муса, мъж на сестрата на Лазар, Драгана от 1355. Титлата челник е с по-висок ранг от ставилац.[5]

Нископоставен регионален владетел[редактиране | редактиране на кода]

Дейността на Лазар в периода между 1363 и 1371 са слабо отразени в историческите извори.[8] Лазар явно напуска двора на Урош през 1363 или 1365.[4] [8] На около 35 години той все още е ставилац. Принц Воислав внезапно умира през септември 1363. Братята Мрнячевич, Вълкашин и Иван Углеша, стават най-влиятелните в Сръбското царство. Те управляват главно земи в областта Македония.[8] През 1365, Урош дава на Вукашин титлата цар, превръщайки Сърбия в дуалистична монархия. Йован Углеша пък получава титлата деспот.[11] Племенникът на Воислав, Никола Алтоманович, добива по-голямата част от владенията на чичо си през 1368. По това време Лазар става независим и се превръща в регионален владетел. Не е ясно коя точно е била земята му, но ядрото ѝ не е било в наследствените владения около Ново Бърдо, които са управлявани от Вукашин.[8]

Книгата Il Regno de gli Slavi (на български: Царството на славяните) от Мавро Орбини, публикувана в Пезаро през 1601, описва събития, в които Лазар е главно действащо лице. Според Орбини, Никола Алтоманович и Лазар убеждават Урош да се присъедини към нападение на земите на братята Мрнячевич. Сблъсъкът между двете групи се случва в Косово поле в 1369. Лазар се оттегля малко след началото на боя. Съюзниците му продължават боя, но са разбити. Алтоманович едва се спасява, а Урош е пленен и скоро след това затворен в тъмница от братята.[4] През 1370, може би в следствие от битката от 1369, Лазар взима града Рудник от Алтоманович.[8] Въпреки това, с помощта на Унгария, Алтоманович бързо се съвзема от поражението.[4] [8]

Княз[редактиране | редактиране на кода]

Не е ясно кога Лазар получава титлата княз,[8] често превеждана в западноевропейски източници като "принц".[12] В дубровнишки документ от 22 април 1371, Лазар е споменат като "Comes Lazarus".[8] [13] Дубровничаните използват Comes като превод на титлата княз.[14] Документът споменава, че Лазар владее Рудник.[13] В средновековна Сърбия титлата княз няма точно значение и ранг в йерархията. През 12 век рангът на титлата е висок, но през 13 и 14 век е снижен. По време на управлението на Урош, когато централната власт отслабва, титлата княз е с висок престиж. Тя е носена от най-влиятелния благородник, Воислав Воинович до смъртта му през 1363.[8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Имбър 2000, с. 58 – 59.
  2. Имбър 2000, с. 52 – 53.
  3. Mihaljčić 1984, стp. 15
  4. а б в г Fine 1994, стp. 374
  5. а б в Mihaljčić 2001, стp. 15–28
  6. Fine 1994, стp. 335
  7. Fine 1994, стp. 345
  8. а б в г д е ж з и к л Mihaljčić 2001, стp. 29–52
  9. Fine 1994, стp. 358–59
  10. Mihaljčić 1975, стp. 43
  11. Fine 1994, стp. 363–64
  12. Fine 1994, стр. 624
  13. а б Jireček 1911, стр. 435–36
  14. Fine 2006, стр. 156

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • ((bg)) Имбър, Колин. Османската империя 1300 – 1481. София, Амисития, 2000. ISBN 954-90556-2-0.
  • Mihaljčić, Rade (2001) [1984]. Лазар Хребељановић: историја, култ, предање. Belgrade: Srpska školska knjiga; Knowledge. ISBN 86-83565-01-7
  • Fine, John Van Antwerp, Jr. (1994). The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Ann Arbor, Michigan: The University of Michigan Press. ISBN 0-472-08260-4.
  • Mihaljčić, Rade (1975). Крај Српског царства. Belgrade: Srpska književna zadruga.
  • Jireček, Konstantin Josef (1911). Geschichte der Serben (in German). 1. Gotha, Germany: Friedriech Andreas Perthes A.-G.
  • Fine, John Van Antwerp, Jr. (2006). When ethnicity did not matter in the Balkans: a study of identity in pre-nationalist Croatia, Dalmatia, and Slavonia in the medieval and early-modern periods. Ann Arbor, Michigan: The University of Michigan Press. ISBN 978-0-472-11414-6.
княз на Моравска Сърбия (1371 – 1389) Стефан Лазаревич