Лайпцигски процес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за процеса от 1933 г.. За делото от 1872 г. вижте Лайпцигски процес (1872).

Г. Димитров (отдясно на заден план) изправен пред съда; Х. Гьоринг е отляво на преден план

Лайпцигският процес е съдебен процес (21 септември - 23 декември 1933) в Лайпциг срещу Маринус ван дер Любе, Ернст Торглер, Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев, обвинени в подпалването на сградата на Райхстага - парламента на Германия.

Пожар в Райхстага[редактиране | редактиране на кода]

Пожарът в Райхстага

На 27 февруари 1933 г. избухва пожар в сградата на Райхстага. Потушен е към 22:30 часа. На сградата са нанесени значителни материални щети.

Задържан е нидерландският гражданин Маринус ван дер Любе. Доброволно се предава заместник-председателят на комунистическата група в Райхстага Ернст Торглер. На 9 март в берлинския ресторант „Байернхоф“ са арестувани българските комунисти Георги Димитров, Васил Танев и Благой Попов, които са обвинени за подпалването на Райхстага и са задържани в килиите на затвора „Моабит“ в покрайнините на Берлин на 28 март с.г.[1]

Пожарът е повод за издаването на „Заповед на Райхпрезидента за защита на народа и държавата“ и разправа с политическите опоненти на Адолф Хитлер. Още на 3 март е задържан Ернст Телман - депутат и председател на Комунистическата партия на Германия, който обаче не е съден (заради провала на Лайпцигския процес), а е държан в затвора и е разстрелян в концлагера Бухенвалд на 18 август 1944 г.

Лайпцигски процес[редактиране | редактиране на кода]

Насрочен е съдебен процес. Доказателства по обвинението са събирани в продължение на 6 месеца. Заседанията започват на 21 септември 1933 г. Назначен е служебен защитник на обвиняемите е д-р П. Тайхарт. Тримата българи го отказват и Георги Димитров поема защитата. Съдия е председателят на ІV имперски съд д-р Вилхелм Бюрнер.

Свидетели на обвинението са полицейски служители, Херман Гьоринг и Йозеф Гьобелс. Събитията в Германия, международните протести и енергичната съдебна защита проведена от Георги Димитров превръщат процеса в световна новина.

Лайпцигски процес. Пощенска марка

На 31 декември прокурорът оттегля обвинението срещу обвиняемите Ернст Торглер, Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев. Те са оправдани от германския съд поради липса на доказателства. Българите са екстрадирани в СССР, тъй като в България ги очаква изпълнението на присъдите им по Закона за защита на държавата за участие в Септемврийското въстание от 1923 г.

Маринус ван дер Любе е осъден на смърт и е екзекутиран. След сигнал на берлински адвокат присъдата на Маринус ван дер Любе е отменена през 2008 г. на основание закон от 1998 г., който позволява реабилитиране на лица, осъдени в Нацистка Германия. Смъртната присъда е била издадена въз основа на незаконни препоръки на националсоциалистите[2].

Лондонски контрапроцес[редактиране | редактиране на кода]

Междувременно е организирана силна международна кампания в защита на подсъдимите. В Лондон е подготвен и проведен контрапроцес (14-20 септември 1933). Членове на комисията са нидерландската адвокатка д-р Бетси Бекер Норт, френският депутат и юрист Винсент дьо Моро-Гиафери, белгийският адвокат Пиер Вермейлен, бившият италиански министър-председател Франческо Нити и членът на Швейцарския национален съвет адвокатът Йоханес Хубер. В секретариата на комисията влизат Г. Брантинг, Ромен Ролан и адвокатът Курт Розенфелд. За повече от 5 месеца комисията изслушва над 100 свидетели. Прави анкети в Холандия, за да изследва случая Ван дер Любе.

Изслушани са 30 експерти и свидетели, сред тях политици, писатели, социалдемократи, комунисти. Издадена е „Кафява книга на разкритията по опожаряването на Райхстага и Хитлеровия терор“.

На 20 септември, ден преди да започне процесът на Имперския съд в Лайпциг, международната следствена комисия публикува своята присъда от 30 страници. Подпалването на Райхстага не е извършено само от Маринус ван дер Любе. Има вероятност подпалвачите да са използвали подземния вход, който свързва Райхстага с президентския дворец.

Подсъдимите Георги Димитров, Благой Попов, Васил Танев и Ернст Торглер са оправдани. Още същия ден лондонската присъда е предадена по радиото, а докладът на международната следствена комисия е изпратен на Имперския съд в Лайпциг.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Лайпцигският процес“, omda.bg, 26 ноември 2011 г. ((bg))
  2. „Отмениха присъдата на ван дер Любе за подпалването на Райхстага“, factor-news.net, 11 януари 2008 г. ((bg))
  • Николова В., Куманов М., Кратък исторически справочник т. III България, С., 1983, с. 287-288