Лакримоса (група)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лакримоса
Lacrimosa.svg
Lacrimosa: Тило Волф
Lacrimosa: Тило Волф
Информация
Създадена Шлирен, Швейцария
Стил Дарк уейв, Готик метъл, Симфоничен метъл
Активни години
1989 – до наши дни
Уебсайт Официален уебсайт
Членове Тило Волф, Анне Нурми
Лакримоса в Общомедия

Lacrimosa — е музикална група от Швейцария, състояща се от двама души — основателя, композитора и вокалиста Тило Волф, а също така и от и вокалистката Анне Нурми, която свири и партиите на клавирните инструменти.

Групата пее предимно на немски език, по-рядко на английски, а също на фински (например, песента „Vankina“ от сингъла „Der Morgen Danach“, първият куплет на „The Turning point“ и встъплението на песента „Schakal“) и латински (фрагменти от песните „Mutatio Spiritus“ и „Sanctus“). В руската версия на песента „I Lost My Star“ припевът е изпълнен на руски, мексиканското издание на албума „Echos“ съдържа версия на трека „Durch Nacht und Flut“ с фрагменти на испански език.

Название[редактиране | редактиране на кода]

Тило така обяснява произхода на названието на своята група:

По-рано е имало меси, които са писани по повод на спечелена война или коронация, меси по повод смърт и т.н. Тези меси имали строги съставни части, които трябва да присъстват винаги. Лакримоса — това в част от реквиема. Името произхожда от латинското „Lacrima“ — сълзи, и „mosa“ — течащи, а прекият превод „течащи сълзи“ означава тъжен, „тягостен“, „страдащ“. Аз обичам да слушам Моцарт, който е написал Реквием, поръчан от анонимен поръчител. Историята разказва, че чувствайки се зле здравословно авторът го е написал за себе си, с което да завърши творческия си път. Вечерта след завършването на Лакримосата провежда една репетиция с оркестъра, след което губи сили и умира.

Lacrimosa е частта, която започва строфата „Lacrimosa dies illa“ — „пълен е със сълзи този ден“.

Музикален стил[редактиране | редактиране на кода]

Tilo Wolff

Lacrimosa започва през 1990-те с музикалния стил дарк уейв. В това направлене са издържани първите три студийни албума на групата: „Angst“, „Einsamkeit“ и „Satura“. С четвъртият албум, „Inferno“ , е извършена замяна на стила с готик метал. За записа на албума „Stille“ Lacrimosa са привлечени и оркестри, във връзка с което са смесени стиловете готик и симфоничен метал. „Schattenspiel“, явявайки се сбор от песни, написани през историята на съществуването на Lacrimosa, съдържа композиции, издържани както в дарк уейв стилистиката, така и в духа на готик метала и симфоник метала. Самият Тило Волф не е съгласен с определението на неговата музика като готик рок/готик метал:

Тези стилове може би подхождат за някои песни, но това не означава,че това е така по отношение на Lacrimosa като цяло!

Да допуснем, албумът „Revolution“ започва със симфонически рок („Irgendein Arsch ist immer unterwegs“) през електрониката („Refugium“), и ние виждаме рок ен рол („Feuerzug“) и електроник метал („Revolution“). Аз не съм слуга на имиджа! Искам да правя музика, а не да остарея в един и същи стил!

[1].

Състав на групата[редактиране | редактиране на кода]

Yenz Leonhardt 01 октомври 2012 Hirsch, Nürnberg
  • Тило Волф - вокал, клавишни, тромпет (от 1990 г.) (Snakeskin)
  • Aннe Нурми - вокал, клавишни (от 1994 г.) (Two Witchs)
  • Йенц Леонхард - бас китара, бек вокал (от 2006 г.) (Iron Savior, Stormwarrior, Savage Circus)
  • Себастиан Хаусман - китара по време на концерт (1994 г., от 2005 г. насам)
  • Ян Ярлунд - китара по време на концерти (1994-1995, от 2005 г. насам)
  • Йоахим Кюстнер - китара по време на концерти (от 1999 г.)
  • Рюдигер „AC“ Дрефейн - барабани на концерти (от 1995 г.)
  • Хенрик Флиман - китара по време на концерт (2012 г.) (Evil Masquerade)
  • Жулиен Шмит - барабани на концерти (2012 г.)
  • Саша Гербиг - китара (2007 г.)
  • Джай П. - бас китара (2007 г.)
  • Артуро Гарциа - барабани на концерти (2007 г.)
  • Милле Петроза - китара (2007 г.) (Kreator)
  • Готфрит Кох- китара (2007 г.)
  • Стефан Швартцман - барабани (2007 г.) (Accept)
  • Манне - барабани (2007 г.) (Lotto King Karl)

Оформление[редактиране | редактиране на кода]

Всички обложки на изданията на групата са издържани в черно-бели тонове и резонират с логото.

Основен персонаж на всички рисунки е Арлекин. Той е и нашето лого. Този клоун е своеобразен символ на някои комически изображения в нашата музика. Той съединява всичките тези чувства, които са налични и в нашето творчество.С оформлението на всички наши дискове се занимава художника Штелио Диамантопоулос. Неговите черно-бели рисунки винаги са построени с контраст, така като и нашите песни.

Текстове[редактиране | редактиране на кода]

Anne Nurmi

Тило Волф:

Аз съвършено точно зная, какво искам да изразя с нашите текстове. Затова Lacrimosa не се явява група в обичайният смисъл. Нямам желание да идвам в репетиционната зала с музиканти и да провеждам експерименти. Нямам поставена задачата пред себе си да станем най-добрата група в света. Става дума за това, да имаме възможност колкото се може по-достоверно да изразя своите усещания, и в това никой не може да ми помогне. Разбира се има случаи в студиото, когато музикантите правят нещо оригинално, и ако ми хареса аз го приемам. Но това касае по-скоро аранжимента отколкото композицията. Всички текстове са основани на събития, които са се случили или с мен, или в много близкият ми кръг, в който съм свързан. Не мога да пиша текстове за случилото се с някой друг, дори това да е за някой много близък човек, ако това няма никакво отношение с мен. Аз използвам в моите текстове много образи и иносказания, които, разбира се не трябва да се разбират превратно. Не трябва да зацикляме възприемайки буквално.

Редом с немските текстове на техните дискове има и текстове на английски език.

Анне Нурми:

— Многоезичието в моите текстове е често, защото така е по-удобно да изразя своите чувства и мисли.

Тило Волф:

Има определени текстове,които е невъзможно да бъдат изразени на немски език, защото той е много деликатен език. Той е много удобен за двусмислености, дълбока нагледност, и много добър за описване на някои неща. Още повече, това е моят роден език, и за това на него мога да изразя своите мисли. Това донякъде не се получава на другите езици, а понякога изразява други образи. Има обаче определени неща, които е невъзможно да бъдат изразени на немски, и такъв текст, като в песента „Copycat“, тук абсолютно би бил невъзможен на немски език, това няма да се получи. За това е прекрасно, че можеш да ползваш друг език. Въобще не разбирам музиканти, които ползват английски, и утвърждават, че придават по-голямо значение на текста, макар и наполовина да не го владеят. Впечатлението е, че те пишат на английски просто защото това просто звучи по-благозвучно.

Hohelied Der Liebe[редактиране | редактиране на кода]

Benno Jünemann 1924 - 2011

Песен на песните (Немски: Das Hohelied der Liebe) е композирана за смесен хор в четири части от Бено Юнеман през 2004 година, и e включена в албума с аранжимент на Лакримоса „Lichtgestalt“ от 2005, със съпровод на Лондонският симфоничен хор и оркестър.

Бено Юнеман [2]( 01 април 1924 г. В Мерсебург, Саксония-Анхалт; - 21 юли 2011 Люденшелд) е немски композитор, хоров диригент, органист и педагог. Учи немска литература и музика (пиано) в университета в Лайпциг, учител в Илменау, Тюрингия, 1957 г. в Людиенгшаузен в Мюндстерланд, а от 1959 г. в Плетенберг в Сауерланд, Северен Рейн-Вестфалия.

Творчество

  • Автор е и съставя музика по „Песен на любовта“(„Das Hohelied der Liebe“) от ап. Павел: Вяра, Надежда и Любов, 2004
  • Песен за Свети Франциск от Асизи в четири части за смесен хор, орган, сопран и бас соло през 1995 г.
  • Песен по стихотворенията от Теодор Щорм в четири части за смесен хор
  • „Славеят“ от Теодор Щорм в четири части за смесен хор
  • „Не гледайте какво правят другите“ от Кристиан Моргенщерн за смесен хор
  • Песен по Псалм 126

Текст

1. Коринтяни 13


1. Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.

2. И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

3. И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.

4. Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,

5. не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,

6. не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,

7. всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

8. Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.

9. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;

10. но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.

11. Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.

12. Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.

13. И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.

Уеблинкове

История[редактиране | редактиране на кода]

Clamor, Einsamkeit, Satura (1990—1993)[редактиране | редактиране на кода]

Историята на музикалния колектив Lacrimosa започва като солов проект на Тило Волф в стил дарк уейв. След демо записа на „Clamor“ е записан и издаден дебютният албум „Angst“, издържан в стила дарк уейв, а после в 1992 излиза втори албум - „Einsamkeit“. Женският вокал в първия албум принадлежи на Юдит Хрюнинг. Албума „Satura“ се явява първи релиз на Lacrimosa на който присъстват елементи на готик рока, като цяло обаче е издържан в стил дарк уейв. По заглавната композиция е заснет първия клип на групата.

Inferno (1994—1996)[редактиране | редактиране на кода]

Това се явява четвърти албум на швейцарската готик метал група. Излиза в 1995 година като собствен лейбъл на Тило Волф Hall of Sermon. Албума става преломен в историята на групата, демонстрирайки окончателният преход от дарк уейв към готик рока и готик метала, започнат още в предишните релийзи. С този албум към Тило Волф се присъединява и Анне Нурми.

Stille — Live (1997—1998)[редактиране | редактиране на кода]

В 1998 година излиза двойния концертен албум „Stille — Live“ . Записът на този материал е от проведеното европейско турне през 1997 . Подгряващи в турнето са групите Darkseed, The Gallery и Secret Discovery.

Elodia (1999)[редактиране | редактиране на кода]

Албумът е прието да се счита за първата gothic metal опера и класика в стила sympho gothic metal. В записът взима участие Лондонският симфоничен оркестър, което е безпрецентно в готик метала. Текста разказва за раздялата на двама вюлбени, които озвучават Тило Волф и Анне Нурми.

Тило Волф при представянето на албума „Lichtgestalt“

Fassade (2000—2001)[редактиране | редактиране на кода]

Релийза става едновременно на собственият лейбъл на Тило Волф - Hall of Sermon и големия немски лейбъл Nuclear Blast в 2001 година. Композициите са написани от Тило Волф, освен трека „Senses“, автор на който е Анне Нурми.

Echos (2002—2003)[редактиране | редактиране на кода]

Релийза е от 27 януари 2003 год. Композициите са написани от Тило Волф, освен трека „Apart“, автор на който е Анне Нурми.

Lichtgestalt (2005—2006)[редактиране | редактиране на кода]

Това е деветият албум на швейцарската готик метал група Lacrimosa. Изданието се състои на 02 май 2005 година на лейбъла Hall of Sermon.

Sehnsucht (2008—2009)[редактиране | редактиране на кода]

Тило Волф и Анне Нурми на фотосесията към албума „Sehnsucht“

През февруари 2009 на официалния сайт е обявено названието на новия албум, а също и две представяния — 8 май. По-късно, през февруари е показана и обложката. През март 2009 на официалния сайт е публикуван и списък с песните, състоящ се от 10 композиции. През втората половина на март на официалния сайт е публикуван първи 3-и минутен откъс от първия трек на новия албум.

Schattenspiel (2010)[редактиране | редактиране на кода]

На втори март 2010 година на на официалният сайт на групата се появява информация за издаването на нов албум във връзка с двадесетгодишнината на колектива. Изданието е на две CD и съдържа 18 композиции, в това число не издавани ранни творби, първите демо записи от 1990 година, а също така и песни, написани специално за релиза. Изданието се състои на 7 май 2010 година[3]. Юбилейното издание е с название „Schattenspiel“ . Информация за това и представянето на обложката е на 20 март на официалния сайт на групата.

Първоначално трак листа на албума се състои от 17 композиции, обаче на 8 април става известно за добавянето в листа на не издавана версия на трека на „Copycat“[3][4].

Revolution (2012)[редактиране | редактиране на кода]

На 31 май 2012 година через официалният на сайт Lacrimosa Тило Вольф съобщава това че, названието на поредния студиен албум на групата ще бъде „Revolution“. Дискът е пуснат на 7 септември 2012 година.[5].

Hoffnung (2015)[редактиране | редактиране на кода]

Етапи в пътя[редактиране | редактиране на кода]

  • 1990: Тило Волф издава запис с „Clamor“, използувайки Lacrimosa като название на групата..
  • 1991: Тило Волф създава звукозаписната компания Hall of Sermon, като независим лейбъл, за да издава музиката на групата.
  • 1993: Анне Нурми се присъединява към групата като изпълнител на клавирните инструменти, а не след дълго време и като пълноправен член напускайки финландската готик група Two Witches.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Демозаписи[редактиране | редактиране на кода]

Албуми[редактиране | редактиране на кода]

Концертни албуми и сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • 1998 — Live (2 CD)
  • 2002 — Vintage Classix LPs
  • 2007 — Lichtjahre (2 CD) (Live)
  • 2010 — Schattenspiel (на немски: Театър на сенките)
  • 2014 — Live in Mexico City (2 CD)

Сингли и EП[редактиране | редактиране на кода]

  • 1993 — Alles Lüge CDS (на немски: Всичко е лъжа)
  • 1994 — Schakal CDS (на немски: Чакал)
  • 1996 — Stolzes Herz CDS (на немски: Гордо сърце)
  • 1999 — Alleine zu zweit CDS (на немски: Самотни заедно)
  • 2001 — Der Morgen Danach CDS (на немски: Утрото след…)
  • 2002 — Durch Nacht und Flut CDS (на немски: През нощ и потоп)
  • 2005 — The Party Is Over CDS (на английски: Празника свърши)
  • 2005 — Lichtgestalten EП (на немски: Светли образи)
  • 2009 — I Lost My Star EП (на английски: Аз загубих моята звезда)[6]
  • 2009 — Feuer CDS (на немски: Огън)
  • 2010 — Sellador
  • 2013 — Heute Nacht EП

Участие в други проекти[редактиране | редактиране на кода]

  • Артист Кристиан Дерге; Албум Lycia — 1993
    • „Mystische Rosenmadonna“
    • „Der Satyr“
    • „Weltschmerz“
    • „Kriegsvögel“
  • Група Illuminate; Албум Verfall — 1996
    • „Love Never Dies“
  • Група Atrocity; Албум Non Plus Ultra — 1999
    • „Siehst du Mich im Licht“
  • Група Kreator; Албум Endorama — 1999
    • „Endorama“
  • Група Dreams of Sanity; Албум Masquerade — 1999
    • „The Phantom of the Opera“
  • Група Witt; Албум Bayreuth 3 — 2006
    • „Abendrot“
  • Група Kartagon; Албум In The Clinic - 2013
    • „Messiah“

Видеография[редактиране | редактиране на кода]

VHS[редактиране | редактиране на кода]

  • 1995 — The Clips 1993-1995 (Клипове 1993—1995)
  • 1997 — The Silent Clips (Тихи Клипове)

DVD[редактиране | редактиране на кода]

  • 2000 — The Live History (Жива (концертна) история)
  • 2005 — Musikkurzfilme (Сборник видеоклипове на групата)
  • 2007 — Lichtjahre (История на турнето Lichtgestalt 2005—2006 години)

Препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Lacrimosa interview by Conor Fynes. // progarchives.com. Посетен на 2012-11-03.
  2. www.plettenberg-lexikon.de Посетен на 01 декември 2014
  3. а б ((en))  New double album. // Official Homepage of Lacrimosa. Архив на оригинала от 2012-02-05. Посетен на 2010-06-13.
  4. ((en))  Why did we take this picture?. // Official Blog. Архив на оригинала от 2012-02-05. Посетен на 2010-06-13.
  5. ((en))  News 2012. // Lacrimosa — the official website. Архив на оригинала от 2012-06-25.
  6. Эксклюзивный сингл Lacrimosa для России