Лакримоса (група)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лакримоса
Lacrimosa.svg
Lacrimosa: Тило Волф
Lacrimosa: Тило Волф
Информация
От Франкфурт на Майн, Германия
Създаване Шлирен, Швейцария
Стил дарк уейв, готик метъл, симфоничен метъл
Активност от 1989 г.
Уебсайт Официален уебсайт

Членове Тило Волф, Анне Нурми
Лакримоса в Общомедия

Lacrimosa е музикална група от Швейцария, състояща се от 2 души – основателя, композитор и вокалист Тило Волф и вокалистката Анне Нурми, която също свири на клавирните инструменти.

Групата пее предимно на немски език, по-рядко на английски, а също на фински (например, песента „Vankina“ от сингъла „Der Morgen Danach“, първият куплет на „The Turning point“ и встъплението на песента „Schakal“) и латински (фрагменти от песните „Mutatio Spiritus“ и „Sanctus“). В руската версия на песента „I Lost My Star“ припевът е изпълнен на руски, мексиканското издание на албума „Echos“ съдържа версия на трека „Durch Nacht und Flut“ с фрагменти на испански език.

Название[редактиране | редактиране на кода]

Тило така обяснява произхода на названието на своята група:

По-рано е имало меси, които са писани по повод на спечелена война или коронация, меси по повод смърт и т.н. Тези меси имали строги съставни части, които трябва да присъстват винаги. Лакримоса – това в част от реквиема. Името произхожда от латинското „Lacrima“ – сълзи, и „mosa“ – течащи, а прекият превод „течащи сълзи“ означава тъжен, „тягостен“, „страдащ“. Аз обичам да слушам Моцарт, който е написал Реквием, поръчан от анонимен поръчител. Историята разказва, че чувствайки се зле здравословно авторът го е написал за себе си, с което да завърши творческия си път. Вечерта след завършването на Лакримосата провежда една репетиция с оркестъра, след което губи сили и умира.

Lacrimosa е частта, която започва строфата „Lacrimosa dies illa“ – „пълен е със сълзи този ден“.

Музикален стил[редактиране | редактиране на кода]

Tilo Wolff

Lacrimosa започва през 1990-те с музикалния стил дарк уейв. В това направлене са издържани първите три студийни албума на групата: „Angst“, „Einsamkeit“ и „Satura“. С четвъртия албум, „Inferno“ , е извършена замяна на стила с готик метал. За записа на албума „Stille“ Lacrimosa са привлечени и оркестри, във връзка с което са смесени стиловете готик и симфоничен метал. „Schattenspiel“, явявайки се сбор от песни, написани през историята на съществуването на Lacrimosa, съдържа композиции, издържани както в дарк уейв стилистиката, така и в духа на готик метала и симфоник метала.

Самият Тило Волф не е съгласен с определението на неговата музика като готик рок/готик метал:

Тези стилове може би подхождат за някои песни, но това не означава, че това е така по отношение на Lacrimosa като цяло!

Да допуснем, албумът „Revolution“ започва със симфонически рок („Irgendein Arsch ist immer unterwegs“) през електрониката („Refugium“), и ние виждаме рок ен рол („Feuerzug“) и електроник метал („Revolution“). Аз не съм слуга на имиджа! Искам да правя музика, а не да остарея в един и същи стил!

[1].

Състав на групата[редактиране | редактиране на кода]

Yenz Leonhardt 1 октомври 2012 Hirsch, Nürnberg
  • Тило Волф – вокал, клавишни, тромпет (от 1990 г.) (Snakeskin)
  • Aнне Нурми – вокал, клавишни (от 1994 г.) (Two Witchs)
  • Йенц Леонхард – бас китара, бек вокал (от 2006 г.) (Iron Savior, Stormwarrior, Savage Circus)
  • Себастиан Хаусман – китара по време на концерт (1994 г., от 2005 г. насам)
  • Ян Ярлунд – китара по време на концерти (1994 – 1995, от 2005 г. насам)
  • Йоахим Кюстнер – китара по време на концерти (от 1999 г.)
  • Рюдигер „AC“ Дрефейн – барабани на концерти (от 1995 г.)
  • Хенрик Флиман – китара по време на концерт (2012 г.) (Evil Masquerade)
  • Жулиен Шмит – барабани на концерти (2012 г.)
  • Саша Гербиг – китара (2007 г.)
  • Джай П. – бас китара (2007 г.)
  • Артуро Гарциа – барабани на концерти (2007 г.)
  • Милле Петроза – китара (2007 г.) (Kreator)
  • Готфрит Кох – китара (2007 г.)
  • Стефан Швартцман – барабани (2007 г.) (Accept)
  • Манне – барабани (2007 г.) (Lotto King Karl)

Оформление[редактиране | редактиране на кода]

Всички обложки на изданията на групата са издържани в черно-бели тонове и резонират с логото.

Основен персонаж на всички рисунки е Арлекин. Той е и нашето лого. Този клоун е своеобразен символ на някои комически изображения в нашата музика. Той съединява всичките тези чувства, които са налични и в нашето творчество. С оформлението на всички наши дискове се занимава художника Штелио Диамантопоулос. Неговите черно-бели рисунки винаги са построени с контраст, така като и нашите песни.

Текстове[редактиране | редактиране на кода]

Anne Nurmi

Тило Волф:

Аз съвършено точно зная, какво искам да изразя с нашите текстове. Затова Lacrimosa не е група в обичайния смисъл. Нямам желание да идвам в репетиционната зала с музиканти и да провеждам експерименти. Нямам поставена задачата пред себе си да станем най-добрата група в света. Става дума за това, да имаме възможност колкото се може по-достоверно да изразя своите усещания, и в това никой не може да ми помогне. Разбира се има случаи в студиото, когато музикантите правят нещо оригинално, и ако ми хареса аз го приемам. Но това касае по-скоро аранжимента отколкото композицията. Всички текстове са основани на събития, които са се случили или с мен, или в много близкият ми кръг, в който съм свързан. Не мога да пиша текстове за случилото се с някой друг, дори това да е за някой много близък човек, ако това няма никакво отношение с мен. Аз използвам в моите текстове много образи и иносказания, които, разбира се не трябва да се разбират превратно. Не трябва да зацикляме възприемайки буквално.

Редом с немските текстове на техните дискове има и текстове на английски език.

Анне Нурми:

Многоезичието в моите текстове е често, защото така е по-удобно да изразя своите чувства и мисли.

Тило Волф:

Има определени текстове, които е невъзможно да бъдат изразени на немски език, защото той е много деликатен език. Той е много удобен за двусмислености, дълбока нагледност, и много добър за описване на някои неща. Още повече, това е моят роден език, и за това на него мога да изразя своите мисли. Това донякъде не се получава на другите езици, а понякога изразява други образи. Има обаче определени неща, които е невъзможно да бъдат изразени на немски, и такъв текст, като в песента „Copycat“, тук абсолютно би бил невъзможен на немски език, това няма да се получи. За това е прекрасно, че можеш да ползваш друг език. Въобще не разбирам музиканти, които ползват английски, и утвърждават, че придават по-голямо значение на текста, макар и наполовина да не го владеят. Впечатлението е, че те пишат на английски просто защото това просто звучи по-благозвучно.

Hohelied Der Liebe[редактиране | редактиране на кода]

Benno Jünemann 1924 – 2011

Песен на песните (на немски: Das Hohelied der Liebe) е композирана за смесен хор в четири части от Бено Юнеман през 2004 година, и е включена в албума с аранжимент на Лакримоса „Lichtgestalt“ от 2005, със съпровод на Лондонския симфоничен хор и оркестър.

Бено Юнеман (на немски: Benno Jünemann) [2](1 април 1924 г. В Мерзебург, Саксония-Анхалт; – 21 юли 2011 Люденшелд) е немски композитор, хоров диригент, органист и педагог. Учи немска литература и музика (пиано) в университета в Лайпциг, учител в Илменау, Тюрингия, 1957 г. в Людингаузен в Мюндстерланд, а от 1959 г. в Плетенберг в Зауерланд, Северен Рейн-Вестфалия.

Творчество

  • Автор е и съставя музика по „Песен на любовта“(„Das Hohelied der Liebe“) от ап. Павел: Вяра, Надежда и Любов, 2004
  • Песен за Свети Франциск от Асизи в четири части за смесен хор, орган, сопран и бас соло през 1995 г.
  • Песен по стихотворенията от Теодор Щорм в четири части за смесен хор
  • „Славеят“ от Теодор Щорм в четири части за смесен хор
  • „Не гледайте какво правят другите“ от Кристиан Моргенщерн за смесен хор
  • Песен по Псалм 126

Текст

  1. Коринтяни 13
    1. Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.
    2. И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
    3. И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.
    4. Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,
    5. не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
    6. не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
    7. всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
    8. Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.
    9. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;
    10. но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.
    11. Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.
    12. Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.
    13. И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.

Уеблинкове

История[редактиране | редактиране на кода]

Clamor, Einsamkeit, Satura (1990 – 1993)[редактиране | редактиране на кода]

Историята на музикалния колектив Lacrimosa започва като солов проект на Тило Волф в стил дарк уейв. След демо записа на „Clamor“ е записан и издаден дебютният албум „Angst“, издържан в стила дарк уейв, а после в 1992 излиза втори албум – „Einsamkeit“. Женският вокал в първия албум принадлежи на Юдит Хрюнинг. Албума „Satura“ е първи релиз на Lacrimosa на който присъстват елементи на готик рока, като цяло обаче е издържан в стил дарк уейв. По заглавната композиция е заснет първия клип на групата.

Inferno (1994 – 1996)[редактиране | редактиране на кода]

Това е четвърти албум на швейцарската готик метал група. Излиза в 1995 година като собствен лейбъл на Тило Волф Hall of Sermon. Албума става преломен в историята на групата, демонстрирайки окончателният преход от дарк уейв към готик рока и готик метала, започнат още в предишните релийзи. С този албум към Тило Волф се присъединява и Анне Нурми.

Stille – Live (1997 – 1998)[редактиране | редактиране на кода]

В 1998 година излиза двойния концертен албум „Stille – Live“. Записът на този материал е от проведеното европейско турне през 1997. Подгряващи в турнето са групите Darkseed, The Gallery и Secret Discovery.

Elodia (1999)[редактиране | редактиране на кода]

Албумът е прието да се счита за първата gothic metal опера и класика в стила sympho gothic metal. В записът взима участие Лондонският симфоничен оркестър, което е безпрецентно в готик метала. Текста разказва за раздялата на двама вюлбени, които озвучават Тило Волф и Анне Нурми.

Тило Волф при представянето на албума „Lichtgestalt“

Fassade (2000 – 2001)[редактиране | редактиране на кода]

Релийза става едновременно на собствения лейбъл на Тило Волф – Hall of Sermon и големия немски лейбъл Nuclear Blast в 2001 година. Композициите са написани от Тило Волф, освен трека „Senses“, автор на който е Анне Нурми.

Echos (2002 – 2003)[редактиране | редактиране на кода]

Релийза е от 27 януари 2003 г. Композициите са написани от Тило Волф, освен трека „Apart“, автор на който е Анне Нурми.

Lichtgestalt (2005 – 2006)[редактиране | редактиране на кода]

Това е деветият албум на швейцарската готик метал група Lacrimosa. Изданието се състои на 2 май 2005 година на лейбъла Hall of Sermon.

Sehnsucht (2008 – 2009)[редактиране | редактиране на кода]

Тило Волф и Анне Нурми на фотосесията към албума „Sehnsucht“

През февруари 2009 на официалния сайт е обявено названието на новия албум, а също и две представяния – 8 май. По-късно, през февруари е показана и обложката. През март 2009 на официалния сайт е публикуван и списък с песните, състоящ се от 10 композиции. През втората половина на март на официалния сайт е публикуван първи триминутен откъс от първия трек на новия албум.

Schattenspiel (2010)[редактиране | редактиране на кода]

На втори март 2010 година на официалния сайт на групата се появява информация за издаването на нов албум във връзка с двадесетгодишнината на колектива. Изданието е на две CD и съдържа 18 композиции, в това число не издавани ранни творби, първите демо записи от 1990 година, а също така и песни, написани специално за релиза. Изданието се състои на 7 май 2010 година[3]. Юбилейното издание е с название „Schattenspiel“. Информация за това и представянето на обложката е на 20 март на официалния сайт на групата.

Първоначално трак листа на албума се състои от 17 композиции, обаче на 8 април става известно за добавянето в листа на не издавана версия на трека на „Copycat“[3][4].

Revolution (2012)[редактиране | редактиране на кода]

На 31 май 2012 година чрез официалният на сайт Lacrimosa Тило Вольф съобщава това че, названието на поредния студиен албум на групата ще бъде „Revolution“. Дискът е пуснат на 7 септември 2012 година.[5].

Hoffnung (2015)[редактиране | редактиране на кода]

Работата по албума започва през януари 2015 г. В записа участва оркестър от 60 музиканти. Дискът е издаден на 6 ноември 2015 г. и е насрочен за 25-годишнината на групата.[6].Албумът съдържа най-дългата песен в историята на групата, която надминава песента „Die Strasse der Zeit“ от албума Stille.[7][8][9].

На 18 и 19 септември 2015 г. в Оберхаузен и Дрезден се състояват юбилейните концерти на Lacrimosa, на които са представени песните „Keiner Schatten mehr“ и „Kaleidoskop“.[7][10]Турнето в подкрепа на албума, наречено Unterwelt tour, групата започва с изпълнение в Минск на 13 ноември[11] и продължи с концерти в Русия, Китай, Тайван, Япония, Мексико, Бразилия, Германия, Белгия и редица от други страни... [12]

Testimonium (2017)[редактиране | редактиране на кода]

Групата обявява своя тринадесети студиен албум на 10 февруари 2017 г. на официалния си уеб сайт и н[13]а страниците в социалните мрежи. Към момента на обявяването албумът е наполовина записан и излизането му е насрочено за лятото на същата година.

Дискът се казва Testimonium и представлява реквием от четири части за Дейвид Боуи, Принс и Леонард Коен – музиканти, починали през 2016 г., които са повлияли значително върху творчеството на Тило Улф. [14]Пускането се състоява на 25 август 2017 г.

Zeitreise (2019—2020)[редактиране | редактиране на кода]

На 22 март 2019 г., по време на световното турне Time Travel, насрочено да съвпадне с 30-ата годишнина на групата, Lacrimosa издава двойна компилация Zeitreise (на немски – „Time Travel“). Той съдържа песни от всички години на съществуване на проекта, песента „Lass die Nacht nicht über mich fallen – Reprise“, чиято оригинална версия е включена в албума Testimonium, както и две нови композиции: „Drei Sekunden“ и „В Schatten der Sonne“. Последният дава първата представа за предстоящия четиринадесети студиен албум на Lacrimosa. Включването в колекцията от песни както от миналите, така и от предстоящите албуми на групата отразява идеята за пътуване във времето.[15]

Leidenschaft (2021)[редактиране | редактиране на кода]

Етапи в пътя[редактиране | редактиране на кода]

  • 1990: Тило Волф издава запис с „Clamor“, използвайки Lacrimosa като название на групата.
  • 1991: Тило Волф създава звукозаписната компания Hall of Sermon, като независим лейбъл, за да издава музиката на групата.
  • 1993: Анне Нурми се присъединява към групата като изпълнител на клавирните инструменти, а не след дълго време и като пълноправен член напускайки финландската готик група Two Witches.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Демозаписи[редактиране | редактиране на кода]

Албуми[редактиране | редактиране на кода]

  • 1991 – „Angst“ (на немски: Страх)
  • 1992 – „Einsamkeit“ (на немски: Самота)
  • 1993 – „Satura“ (на латински: Сатира)
  • 1995 – „Inferno“ (на немски: Преисподня, ад)
  • 1997 – „Stille“ (на немски: Тишина)
  • 1999 – „Elodia“ („Елодия“)
  • 2001 – „Fassad“e (на немски: Фасада)
  • 2003 – „Echos“ (на немски: Ехо)
  • 2005 – „Lichtgestalt“ (на немски: Светъл образ)
  • 2009 – „Sehnsucht“ (на немски: Тъга)
  • 2010 – „Schattenspiel“ (на немски: Игра на сенки)
  • 2012 – „Revolution“ на немски: Революция)
  • 2015 – „Hoffnung“ („Хофнунг“)
  • 2017 – „Testimonium“
  • 2021 – „Leidenschaft“

Концертни албуми и сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • 1998 – Live (2 CD)
  • 2002 – Vintage Classix LPs
  • 2007 – Lichtjahre (2 CD) (Live)
  • 2010 – Schattenspiel (на немски: Театър на сенките)
  • 2014 – Live in Mexico City (2 CD)

Сингли и Ел Пи[редактиране | редактиране на кода]

  • 1993 – „Alles Lüge“ – CDS (на немски: Всичко е лъжа)
  • 1994 – „Schakal“ – CDS (на немски: Чакал)
  • 1996 – „Stolzes Herz“ – CDS (на немски: Гордо сърце)
  • 1999 – „Alleine zu zweit“ – CDS (на немски: Самотни заедно)
  • 2001 – „Der Morgen Danach“– CDS (на немски: Утрото след…)
  • 2002 – „Durch Nacht und Flut“ – CDS (на немски: През нощ и потоп)
  • 2005 – „The Party Is Over“ – CDS (на английски: Празника свърши)
  • 2005 – „Lichtgestalten“ – LP (на немски: Светли образи)
  • 2009 – „I Lost My Star“ – LP (на английски: Аз загубих моята звезда)[16]
  • 2009 – „Feuer“ – CDS (на немски: Огън)
  • 2010 – „Sellador“ – LP (на испански: Уплътнител)
  • 2010 - „Gift“ - LP (на английски: Отрова)
  • 2013 – „Heute Nacht“ – LP (на немски: Tази нощ)

Участие в други проекти[редактиране | редактиране на кода]

  • Артист Кристиан Дерге; Албум „Lycia“ – 1993
    • „Mystische Rosenmadonna“
    • „Der Satyr“
    • „Weltschmerz“
    • „Kriegsvögel“
  • Група Illuminate; Албум „Verfall“ – 1996
    • „Love Never Dies“
  • Група Atrocity; Албум „Non Plus Ultra“ – 1999
    • „Siehst du Mich im Licht“
  • Група Kreator; Албум „Endorama“ – 1999
    • „Endorama“
  • Група Dreams of Sanity; Албум „Masquerade“ – 1999
    • „The Phantom of the Opera“
  • Група Witt; Албум „Bayreuth“ 3 – 2006
    • „Abendrot“
  • Група Kartagon; Албум „In The Clinic“ – 2013
    • „Messiah“

Видеография[редактиране | редактиране на кода]

VHS[редактиране | редактиране на кода]

  • 1995 – The Clips 1993 – 1995 (Клипове 1993 – 1995)
  • 1997 – The Silent Clips (Тихи Клипове)

DVD[редактиране | редактиране на кода]

  • 2000 – „The Live History“ (Жива (концертна) история)
  • 2005 – „Musikkurzfilme“ (Сборник видеоклипове на групата)
  • 2007 – „Lichtjahre“ (История на турнето Lichtgestalt 2005 – 2006 години)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Lacrimosa interview by Conor Fynes. // progarchives.com. Посетен на 3 ноември 2012. (на английски)
  2. www.plettenberg-lexikon.de Посетен на 1 декември 2014
  3. а б New double album. // [1] Official Homepage of Lacrimosa. Архивиран от оригинала на 5 февруари 2012. Посетен на 13 юни 2010. (на английски)
  4. Why did we take this picture?. // [2] Official Blog. Архивиран от оригинала на 5 февруари 2012. Посетен на 13 юни 2010. (на английски) Архив на оригинала от 2012-02-05 в WebCite
  5. News 2012. // [3] Lacrimosa – the official website. Архивиран от оригинала на 25 юни 2012. (на английски)
  6. LACRIMOSA: Neues Album zum Geburtstag!. // [4] Orkus, 2015-08-20. Архивиран от оригинала на 19 септември 2015. Посетен на 20 септември 2015. (на немски)
  7. а б mumago1. Lacrimosa - Keiner Schatten mehr (New Song 2015, live, 25th anniversary concert, Oberhausen, HD). // [5] YouTube, 18 септември 2015. Архивиран от оригинала на 19 септември 2015. Посетен на 20 септември 2015. (на английски)
  8. Фото Хроники — LacrimosaOfficial. // [6] Facebook, 8 септември 2015. Архивиран от оригинала на 19 септември 2015. Посетен на 20 септември 2015. (на английски)
  9. Фото Хроники — LacrimosaOfficial. // [7] Facebook, 10 август 2015. Архивиран от оригинала на 11 август 2015. Посетен на 20 септември 2015. (на английски)
  10. mumago1. Lacrimosa - Kaleidoskop (New Song 2015, live debut, 25th Anniversary Concert, Oberhausen 18/9/15 HD). // [8] YouTube, 18 септември 2015. Архивиран от оригинала на 19 септември 2015. Посетен на 20 септември 2015. (на английски)
  11. LACRIMOSA — the official website. // [9] lacrimosa.ch. Архивиран от оригинала на 11 август 2015. Посетен на 20 септември 2015. (на немски)
  12. Tourdaten. // [10] lacrimosa.ch. Архивиран от оригинала на 2015-10-02. Посетен на 10 март 2015. (на немски)
  13. NEW STUDIO-ALBUM. // [11] lacrimosa.ch, 10 февруари 2017. Архивиран от оригинала на 2017-02-10. Посетен на 2017-02-10. (на английски)
  14. LACRIMOSA обявиха заглавието и датата на издаване на новия си албум. // [12] WeRock.bg, 2017-06-23. Архивиран от оригинала на 2017-06-23. Посетен на 23 юли 2017. (на български)
  15. Here come the announced news
  16. Эксклюзивный сингл Lacrimosa для России

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Lacrimosa“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.