Лактине

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лактине
Лактиње
41.3875° с. ш. 20.7964° и. д.
Лактине
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаДебърца
Географска областДебърца
Надм. височина862 m
Население82 души (2002)
Пощенски код6346
Лактине в Общомедия

Ла̀ктине или Ла̀ктиние (тъй като н е палатализиран, среща се и днес неправилното изписване Лактинье, на македонска литературна норма: Лактиње), е село в община Дебърца на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е в Горна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад.

История[редактиране | редактиране на кода]

Развалините на изгореното в 1903 година Лактине

В XIX век Лактине е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е от XIX век.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Лактиние (Laktinié) е посочено като село с 40 домакинства със 125 жители българи.[2]

Според Васил Кънчов в 90-те години Лактинье има 70 къщи.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Лактинье е населявано от 480 жители, всички българи християни.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лактине е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 60 къщи.[5]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Лактине има 560 българи екзархисти и функционира българско училище.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 82 жители – 81 македонци и 1 сърбин.[7]

Националност Всичко
македонци 81
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Деян Димитров
Реклама на българската бакалница и месарница на Коста Николов от Лактине, емигрант в Сейнт Луис, САЩ
Родени в Лактине
  • Алексо Стоянов, български революционер от ВМОРО, войвода на четата от Лактине през Илинденско-Преображенското въстание[8]
  • Бимбил Алексов, деец на ВМОРО[9]
  • Благоя Лактински (1942 - 2006), северномакедонски поет
  • Божин Стоянов Силянов, български революционер, деец на ВМОРО[10]
  • Велян Стоянов Силянов, български революционер, деец на ВМОРО[10]
  • Герасим Христов, български революционер, деец на ВМОРО
  • Георгия Найдоски (р. 1942), северномакедонски писател
  • Деян Димитров (1873 – 1912), български революционер
  • Димо Андрев, български революционер, деец на ВМОРО[11]
  • Димо Корунов Христов, български революционер, деец на ВМОРО[12]
  • Дуко Цветанов, български революционер, деец на ВМОРО[13]
  • Здраве Максимов Илиов, български революционер, деец на ВМОРО[14]
  • Иван Войнев, български революционер, деец на ВМОРО. Роднина на Смиле Войданов Войнев.[11]
  • Илия Христов Ничев, български революционер, деец на ВМОРО[15]
  • Йонче Андреев, български революционер, деец на ВМОРО[11]
  • Кузман Крстанов Кузманов, български революционер, деец на ВМОРО[16]
  • Миладин Танев, български революционер, деец на ВМОРО[10]
  • Милош Богданов (1876 - ?), български революционер
  • Милош Софрониев Цветков, български революционер, деец на ВМОРО[13]
  • Мияйле Василев, български революционер, деец на ВМОРО[11]
  • Никола Илиьов, български революционер, деец на ВМОРО[14]
  • Петко Христов Велянов, български революционер, деец на ВМОРО[11]
  • Смиле Алексов Иванов, български революционер, деец на ВМОРО[14]
  • Смиле Войданов (1872 – 1958), български революционер
  • Стефан Костев, български революционер, деец на ВМОРО[16]
  • Стоян Максимов Илиов, български революционер, деец на ВМОРО[14]
  • Търпе Танев Донев, български революционер, деец на ВМОРО[17]
  • Христо Тренев Ангелев, български революционер, деец на ВМОРО[11]
  • Христо Трайчев Савев, български революционер, деец на ВМОРО[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 102 – 103.
  3. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 31. (на македонска литературна норма)
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162 – 163. (на френски)
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 16 септември 2007 
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 159.
  9. Борбата в Охридско. Спомени на Смиле Войданов, Деян Димитров и Никола Митрев. Охридски войводи, в: Материали за историята на македонското освободително движение, Издава Македонският научен институт, книга ІІІ, Борбата в Костурско и Охридско (до 1904 г.). По спомени на Иван Попов, Смиле Войданов, Деян Димитров и Никола Митрев, съобщава Л. Милетич, София, 1926, стр. 84.
  10. а б в г Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  11. а б в г д е Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  12. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  13. а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том IV, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  14. а б в г Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том II, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  15. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  16. а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  17. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.