Лактине
| Лактине Лактиње | |
|---|---|
  Лактине | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Дебърца |
| Географска област | Дебърца |
| Надм. височина | 862 m |
| Население | 82 души (2002) |
| Пощенски код | 6346 |
| Лактине в Общомедия | |
Ла̀ктине или Ла̀ктиние (тъй като н е палатализиран, среща се и днес неправилното изписване Лактинье, на македонска литературна норма: Лактиње), е село в община Дебърца на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е в Горна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Лактине е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е от XIX век.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Лактиние (Laktinié) е посочено като село с 40 домакинства със 125 жители българи.[2] Според Васил Кънчов в 90-те години Лактинье има 70 къщи.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Лактинье е населявано от 480 жители, всички българи християни.[4]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Лактине има 560 българи екзархисти и функционира българско училище.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 82 жители – 81 македонци и 1 сърбин.[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 81 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Лактине
Алексо Стоянов, български революционер от ВМОРО, войвода на четата от Лактине през Илинденско-Преображенското въстание[7]- Бимбил Алексов, деец на ВМОРО[8]
Благоя Лактински (1942 - 2006), северномакедонски поет- Божин Стоянов Силянов, български революционер, деец на ВМОРО[9]
- Велян Стоянов Силянов, български революционер, деец на ВМОРО[9]
- Герасим Христов, български революционер, деец на ВМОРО
- Георгия Найдоски (р. 1942), северномакедонски писател
- Деян Димитров (1873 – 1912), български революционер
- Димо Андрев, български революционер, деец на ВМОРО[10]
- Димо Корунов Христов, български революционер, деец на ВМОРО[11]
- Дуко Цветанов, български революционер, деец на ВМОРО[12]
- Здраве Максимов Илиов, български революционер, деец на ВМОРО[13]
- Иван Войнев, български революционер, деец на ВМОРО. Роднина на Смиле Войданов Войнев.[10]
- Илия Христов Ничев, български революционер, деец на ВМОРО[14]
- Йонче Андреев, български революционер, деец на ВМОРО[10]
- Кузман Крстанов Кузманов, български революционер, деец на ВМОРО[15]
- Миладин Танев, български революционер, деец на ВМОРО[9]
- Милош Богданов (1876 - ?), български революционер
- Милош Софрониев Цветков, български революционер, деец на ВМОРО[12]
- Мияйле Василев, български революционер, деец на ВМОРО[10]
- Никола Илиьов, български революционер, деец на ВМОРО[13]
- Петко Христов Велянов, български революционер, деец на ВМОРО[10]
- Смиле Алексов Иванов, български революционер, деец на ВМОРО[13]
- Смиле Войданов (1872 – 1958), български революционер
- Стефан Костев, български революционер, деец на ВМОРО[15]
- Стоян Максимов Илиов, български революционер, деец на ВМОРО[13]
- Търпе Танев Донев, български революционер, деец на ВМОРО[16]
- Христо Тренев Ангелев, български революционер, деец на ВМОРО[10]
- Христо Трайчев Савев, български революционер, деец на ВМОРО[9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка. // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 102 – 103.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162 – 163. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-16
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 159.
- ↑ Борбата в Охридско. Спомени на Смиле Войданов, Деян Димитров и Никола Митрев. Охридски войводи, в: Материали за историята на македонското освободително движение, Издава Македонският научен институт, книга ІІІ, Борбата в Костурско и Охридско (до 1904 г.). По спомени на Иван Попов, Смиле Войданов, Деян Димитров и Никола Митрев, съобщава Л. Милетич, София, 1926, стр. 84.
- ↑ а б в г Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ а б в г д е Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том IV, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ а б в г Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том II, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
| |||||||||||
Портал „