Лактине

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лактине
Лактиње
Остатъци от изгореното в 1903 г. Лактине
Остатъци от изгореното в 1903 г. Лактине
North Macedonia relief location map.jpg
41.3875° с. ш. 20.7964° и. д.
Лактине
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Дебърца
Географска област Дебърца
Надм. височина 862 m
Население 82 души (2002)
Пощенски код 6344
Лактине в Общомедия

Ла̀ктине или Ла̀ктиние (тъй като н е палатализиран, среща се и днес неправилното изписване Лактинье, на македонска литературна норма: Лактиње), е село в община Дебърца на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е в Горна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Лактине е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е от XIX век.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Лактиние (Laktinié) е посочено като село с 40 домакинства със 125 жители българи.[2] Според Васил Кънчов в 90-те години Лактинье има 70 къщи.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Лактинье е населявано от 480 жители, всички българи християни.[4]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Лактине има 560 българи екзархисти и функционира българско училище.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 82 жители – 81 македонци и 1 сърбин.[6]

Националност Всичко
македонци 81
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Деян Димитров
Родени в Лактине

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка. // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.
  2. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 102 – 103.
  3. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
  4. Васил Кънчов. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 253.
  5. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Avec deux cartes ethnographiques, Paris, 1905, pp. 162 – 163.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 159.
  8. Борбата в Охридско. Спомени на Смиле Войданов, Деян Димитров и Никола Митрев. Охридски войводи, в: Материали за историята на македонското освободително движение, Издава Македонският научен институт, книга ІІІ, Борбата в Костурско и Охридско (до 1904 г.). По спомени на Иван Попов, Смиле Войданов, Деян Димитров и Никола Митрев, съобщава Л. Милетич, София, 1926, стр. 84.
     Портал „Македония“         Портал „Македония