Ламбертова еквивалентна азимутна проекция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карта на света в Ламбертова еквивалентна азимутна проекция. Координатна мрежа 15°.

Ламбертовата еквивалентна азимутна проекция е равноплощна картографска проекция. Проектира земния елипсоид в кръг, поради което е често използвана за изобразяване на цели континенти или земно полукълбо.

Аспекти[редактиране | редактиране на кода]

Известни са три аспекта (изгледа) на тази проекция:

  • полярен аспект. Центърът на координатната система е един от географските полюси на Земята
  • екваториален аспект. Центърът на координатната система е точка от екватора
  • наклонен аспект. Центърът на координатната система е точка, която не лежи на екватора и не съвпада с двата земни полюса[1]

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

  • азимутна
  • равноплощна
  • не е перспективна проекция
  • външният меридиан на хемисфера в екваториален аспект (за сфера) и паралелите в полярен аспект (за сфера или елипсоид), са окръжности
  • всички други меридиани и паралели са сложни криви
  • мащабът намалява радиално при отдалечаване от фокалната точка – единствената точка без изкривявания
  • мащабът нараства перпендикулярно на радиусите при отдалечаване от фокалната точка
  • азимутната проекция с най-малка вариация на мащаба при отдалечаване от фокалната точка
  • посоките от центъра са верни за сфера и за елипсоид в полярен аспект
  • точката-антипод на фокалната точка е изобразена като окръжност, която обгражда картата (за сфера)
  • използвана за картиране на континенти и хемисфери [1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Предложена е за пръв път през 1772 г. – шеста поред[2] от седемте неименувани проекции в труда Anmerkungen und Zusätze zur Entwerfung der Land- und Himmelscharten[3] на швейцарския математик Йохан Ламберт. В нея Ламберт описва полярния и екваториалния аспекти на проекцията.

През 1789 г. Антонио Лорня независимо от Ламберт, предлага математическо описание на полярния аспект на тази проекция. Ернст Хамер през 1892 г. разработва вариант на проекцията, известен като проекция на Хамер-Аитов или проекция на Хамер. Гинзбург през 1949 г. предлага две модификации на проекцията с цел намаляване на деформациите на ъглите за сметка на увеличаване на деформациите на площите.

Деформации[редактиране | редактиране на кода]

Минимално деформиране на формата на обектите. В радиус на 15° от фокалната точка деформацията е до 2%; извън тези граници ъгловите изкривявания стават съществени. Малките форми се компресират радиално от центъра, а перпендикулярно се удължават. [4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Snyder, John. Map Projections:A Working Manual (USGS Professional Paper: 1395). // USGS, 1987.
  2. Snyder, John P.. Flattening the Earth: Two Thousand Years of Map Projections. University of Chicago Press, 1993. ISBN 0-226-76747-7.
  3. Lambert, Johann Heinrich. Anmerkungen und Zusätze zur Entwerfung der Land- und Himmelscharten. Von J. H. Lambert (1772.) Hrsg. von A. Wangerin. Mit 21 Textfiguren. (pdf). // W. Engelmann, reprint 1894, 1772.
  4. ESRI. ArcGIS 9 Understanding Map Projections. // USGS, 2004.