Ламия (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за гръцкият град Ламия. За чудовището от древногръцката митология вижте Ламия.

Ламия
Λαμία
Панорамна гледка от град Ламия.
Панорамна гледка от град Ламия.
Greece relief location map.jpg
38.8972° с. ш. 22.4311° и. д.
Ламия
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Гърция
Дем Ламия
Географска област Фтиотида
Надм. височина 60 m
Население (2001) 724 души
Пощенски код 351 00
Телефонен код 22 310
Официален сайт http://www.lamia.gr
Ламия в Общомедия

Ламия (на гръцки: Λαμία) е град в Същинска Гърция, административен център на дем Ламия в област Централна Гърция. Ламия е с население от 58 601 жители (2001) и площ от 413, 50 км². Пощенският му код е 351 00, а телефонният 22310. Едно предположение за името на града е, че идва от митологичната Ламия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Ламия е столица на Фтиотида. Намира се в плодородната долина по река Сперхей. Целият този регион е познат през средновековието и със славянобългарското име Равеница. Южно от града се намират Термопилите и Горгопотамос.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според легендата, Ламия е основана като столица на малийците. Районът ѝ е обитаван непрекъснато още от времето на бронзовата епоха. [1] Местоположението ѝ е също стратегическо в Древна Гърция и въобще за Гърция и гърците, позволявайки през тесните Термопили достъп от и до Атика и Пелопонес, а на север едновременно и към Тесалия, и към Епир. И по тази причина през епохата елинизма избухва ламийска война след която Древна Атина изпада под контрола на Древна Македония.

в периода на късната античност Ламия е епископски център, удостоверително към 431 г. Според Синекдема на Йерокъл Ламия е един от общо 16-те градове на Тесалия към 535 г., което ще рече че според тогавашните географически представи Ламия и Фтиотида са част или по-скоро приспадат към Тесалия. [2][3]

През 7 век Ламия или по-скоро околностите ѝ са заети от склавините, което събитие е отразено в тогавашните хроники и през 869/870 г. Ламия е спомената с името Ζητοῦνιον, което етимологически значи Зърновград - от зърно. [1][2] По време на българо-византийските войни Ламия е с ключово значение за ликвидирането на византийската/гръцка власт над Елада, поради и което в близост и южно от града се състои известната битка при Сперхей. По тази причина император Василий II Българоубиец посещава Ламия отделяйки ѝ специално внимание и отношение в триумфалния си път към Атина след покоряването на Първата българска държава през 1018 г.

През 1165 г. Бенямин Туделски посещава града отбелязвайки пребиваването в него на 50 еврейски семейства и постоянните нападения на власите (куцовласи) обитаващи околните планини. [2] По това време околностите на Ламия и цялата ѝ принадлежаща област е упомената с името Равеника или Равеница.

По време на Четвъртия кръстоносен поход кръстоносен поход градът е превзет от участниците в него и е предаден на тамплиерите които възстановяват крепостта на Ламия. [1][2][4] През 1209/10 г. тамплиерите за прогонени от Ламия и града е предаден от император Анри Фландърски във владение на ломбардските барони от Солунското кралство. Вероятно от това време има и католически епископ на Равеница и Навпакт (Неопатрас). След 1223 г. Равеница и Навпакт за превзети от Епирското деспотство и поставени под властта на Теодор Комнин. [1][2][5] През 1275 г. Навпакт и Равеница са предадени в зестра на дъщерята на Йоан I Дука - Елена Ангелина Комнина и те преминават в патримониума на Атинското херцогство заради династичния ѝ брак за Уилям I де ла Рош, херцог на Атина. Вероятно и от това време Ламия и въобще околността ѝ (известни със славянобългарското име Равеница) не се считат за част от Тесалия. [1][6]

През целия 14 век, т.е. от 1318 до 1391 г. Ламия с т.нар. Равeница са във владение на каталунската компания, след което са отново част от Атинското херцогство. Рицарската крепост на Ламия е разрушена от Баязид I през 1394 г. [3][7] След османския разгром в битката при Ангора, Ламия и Равеница са отново за кратко под византийска власт, докато в годините 1415-1426 са окончателно поставени под османска власт от сина на стария скопски бей - Турахан бей. През 1422 г. Турахан бей оглавява османски наказателен поход срещу византийския управител на Ламия - Кантакузин Страбомитеса. През 1444 г. армията на деспотство Морея ограбва града и околностите му. [8]

Ламия е непрекъснато под османска власт от 1444 г. до 1832 г., когато е присъединена към новообразуваното кралство Гърция, след като сухоземната му граница е установена на линията Арта-Волос. [1]

В Ламия е сформиран елитния Евзонски полк, с който Гърция участва на страната участва в известната интервенция на Антантата в Руската гражданска война. После полка участва във втората гръцка-турска война и в итало-гръцката война. По време на съпротивата, полка е разбит през април 1944 г. в сражение със силите на Гръцката освободителна армия. Предходно по време на ВСВ, южно от Ламия, край село Горгопотамос е осъществена първия саботьорски акт на въоръжената Съпротива в цяла континентална Европа - взривяването на железопътния мост край селото на ж.п. линията Солун-Атина, с което е нарушен подвоза към Германския африкански корпус в Северна Африка.

По време на операция Марита, в битка при Термопилите (1941) южно от града, е решена съдбата на Елада по време на ВСВ и знамето на Райха се развява над Акропола, с което всички англо-американски войски са прогонени от европейския материк.

През април 2003 г. в Ламия е учреден с указ на гръцкото правителство по това време Университет на Централна Гърция (на гръцки: Πανεπιστήμιο Στερεάς Ελλάδας), който набира първия курс студенти от учебната 2003/2004 г. по информатика, а от 2005 г. и по икономика. Университетът има изнесено обучение и в Ливадия (Централна Гърция). В Ламия има още и Висш технически институт.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Ламия
Починали в Ламия

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ODYSSEUS Portal. Hellenic Ministry of Culture. Посетен на 30 май 2016.
  2. а б в г д Koder, Hild, p. 283
  3. а б Kazhdan, 1991, p. 1171
  4. Van Tricht, 2011, p. 169
  5. Van Tricht, 2011, p. 170
  6. Koder, Hild, p. 72
  7. Koder, Hild, p. 284
  8. Koder, Hild, p. 77, 284