Ламя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Не бива да се бърка с животното лàма — мн.ч. лàми.

Ламя
Характеристики
Описаниечудовище в българския фолклор
Полженски
Обитавагора или морско дъно
Враговезмей

Ламя̀та (мн.ч. ламѝ; от гръцки: Λάμια, Ламия) е митологично женско същество от българския фолклор с вид на грамадно влечуго с ципести крила, жълти люспи, остри нокти и зъби и една или няколко (най-често три или девет) кучешки глави на змиевидни вратове. Устата ѝ е толкова широка, че може да глътне цял човек или животно.[1]

Ламята се среща често в народните песни и приказки. Живее на дъното на езера, морета или в пусти гори и има силата да спира водите на кладенци, реки и езера, подобно на самодивите. За да се умилостиви, ламята обикновено изисква да ѝ бъде предаден човек, когото да изяде.[1][2] Въпреки страшния ѝ вид юнаците се борят с нея и я побеждават, като отрязват главите ѝ. Такива юнаци са Крали Марко, Бранко юнак и Храбро юнак.[1] В българския фолклор е особено популярен мотивът за свети Георги и триглавата ламя; след като светецът змееборец я посича, от тялото ѝ потичат три реки: с мляко, вино и пшеница – сюжет, широко отразен в църковната живопис.[2]

Врагове на ламите са змейовете. Образът на ламите често се смесва с този на халите, други зловредни същества, носещи град.[1] Ламите, както и халите, водят битки със змейовете в небесата и тогава се образуват гръмотевици, светкавици, градушки и поройни дъждове.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Вакарелски, Христо. Етнография на България. София, Наука и изкуство, 1977. ISBN 978-954-320-582-0. с. 429 – 430.
  2. а б в Българска митология. Енциклопедичен речник. Състав. Анани Стойнев. София, ИГ 7М+Логис, 1994, с. 202. ISBN 954-8289-03-2.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]