Лангадакия (дем Гревена)
| Лангадакия Λαγκαδάκια | |
| — село — | |
  Лангадакия  Лангадакия  Лангадакия | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Гревена |
| Географска област | Купацохория |
| Надм. височина | 630 m |
Лангадакия или Лочишно (на гръцки: Λαγκαδάκια; до 1927 година: Λουτσίσνο, Луцисно[1]) е бивше село в Република Гърция, в дем Гревена, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селището е разположено на около 15 km североизточно от град Гревена и на 7 km северозападно от Книди (Коприва), от лявата (източната) страна на река Бистрица (Алиакмонас),[2] в западното подножие на планината Профитис Илияс.[3][4] Понякога се смята като махала на отделеченото на около 2 km на юг село Порос (Гостун).
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Лочишно е малко мюсюлманско гръкоезично село в нахия Венци на Кожанската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Лочишно живеят 32 валахади (гръкоезични мюсюлмани).[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лочишно е чисто турско село в Кожанската каза на Серфидженския санджак с 5 къщи.[6]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Луцистинон (Λουτσίστινον), Гревенска каза, живеят 23 гърци елинофони християни.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Лочишно влиза в състава на Кралство Гърция.
Населението на селото е изселено в Турция и по силата на Лозанския договор на негово място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година селището е представено като изцяло бежанско с 23 семейства или 71[8] или 62 жители.[2]
През 1927 година името на селото е сменено на Лангадакия.[2]
Лангадакия при преброяването от 1981 и 1991 година е броено към Книди.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 28[2] | 2[2] | 62[2] | 67[2] | 67[2] | 77[2] | 25[2] |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 121. (на македонска литературна норма)
- ↑ Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 449. (на гръцки)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 280.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 66. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 517. (на гръцки)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
