Лангелед (газопровод)
„Лангелед“ (първоначално „Бритпайп“, Britpipe) е подводен магистрален газопровод в Северно море.
Изграден е за доставка на природен газ от норвежкото газово находище Ормен Ланге в Норвежко море до крайния терминал в Изингтън, Великобритания. Осигурява 20% от потребностите на островната държава от синьото гориво[1].
От момента на откриването му на 16 октомври 2006 г. е и най-дългият подводен газопровод в света със своите 1166 км, докато не е изпреварен от по-късно изградения „Северен поток“.
История[редактиране | редактиране на кода]
Находището Ормен Ланге е открито през 1997 г. от норвежката компания Hydro. Нарежда се на 2-ро място (след най-голямото Трол) сред офшорните газови полета на Норвегия. Общият му обем е 397 млрд. кубически метра природен газ, находящи се на 800 – 1000 метра под морското равнище.
Характеристики[редактиране | редактиране на кода]
| Данни | |
|---|---|
| Дължина на газопровода | 1166 км |
| Диаметър на тръбата | 42 – 44 инча |
| Проектно налягане | 157 – 250 бара |
| Общо стоманени тръби | 850 000 тона |
| Капацитет на годишния обем на доставките | 25 млрд. м3 |
| Kапацитет за денонощие | 69,4 млн. м3 |
| Стойност на газопровода | 2,5 млрд. евро |
| Техническо обслужване | Statoil |
| Оператор | Gassco |
Строителство[редактиране | редактиране на кода]
Преди началото на фактическото строителство е построена и използвана специална машина, която да изследва повърхността на дъното, където е предвидено да бъде положен тръбопроводът, достигайки до дълбочини от порядъка на 4,5 км.
Самият газопровод е положен на нестабилен терен. Използван е екскаватор, с помощта на който са изглаждани стръмни наклони и неравности. В допълнение са разрушени около 2,8 млн. тона скали за да се постигне необходимата плоска повърхност. Положени са общо 96 600 отсека от тръбопровода с помощта на 2 плавателни съда, напредващи с 4 км в денонощие, единият от които е и най-големият от своя тип в света.
Газопроводът „Лангелед“ е интегриран с газопреносната система на Норвегия, като при нужда би могъл да обезпечава доставки и за Континентална Европа. Чрез 44-инчова тръба синьото гориво достига до терминал в Изингтън във Великобритания (открит на 1 юни 2006 г.), където се регулират налягането и температурата, преди да бъде подадено към газовия оператор.