Направо към съдържанието

Лангелед (газопровод)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Географско разположение

„Лангелед“ (първоначално „Бритпайп“, Britpipe) е подводен магистрален газопровод в Северно море.

Изграден е за доставка на природен газ от норвежкото газово находище Ормен Ланге в Норвежко море до крайния терминал в Изингтън, Великобритания. Осигурява 20% от потребностите на островната държава от синьото гориво[1].

От момента на откриването му на 16 октомври 2006 г. е и най-дългият подводен газопровод в света със своите 1166 км, докато не е изпреварен от по-късно изградения „Северен поток“.

Находището Ормен Ланге е открито през 1997 г. от норвежката компания Hydro. Нарежда се на 2-ро място (след най-голямото Трол) сред офшорните газови полета на Норвегия. Общият му обем е 397 млрд. кубически метра природен газ, находящи се на 800 – 1000 метра под морското равнище.

Терминалът на полуостров Нихамна, където се обработва природният газ, преди да бъде превозен до Великобритания
Данни
Дължина на газопровода1166 км
Диаметър на тръбата42 – 44 инча
Проектно налягане157 – 250 бара
Общо стоманени тръби850 000 тона
Капацитет на годишния обем на доставките25 млрд. м3
Kапацитет за денонощие69,4 млн. м3
Стойност на газопровода2,5 млрд. евро
Техническо обслужванеStatoil
ОператорGassco
Терминалът в Изингтън, Великобритания

Преди началото на фактическото строителство е построена и използвана специална машина, която да изследва повърхността на дъното, където е предвидено да бъде положен тръбопроводът, достигайки до дълбочини от порядъка на 4,5 км.

Самият газопровод е положен на нестабилен терен. Използван е екскаватор, с помощта на който са изглаждани стръмни наклони и неравности. В допълнение са разрушени около 2,8 млн. тона скали за да се постигне необходимата плоска повърхност. Положени са общо 96 600 отсека от тръбопровода с помощта на 2 плавателни съда, напредващи с 4 км в денонощие, единият от които е и най-големият от своя тип в света.

Газопроводът „Лангелед“ е интегриран с газопреносната система на Норвегия, като при нужда би могъл да обезпечава доставки и за Континентална Европа. Чрез 44-инчова тръба синьото гориво достига до терминал в Изингтън във Великобритания (открит на 1 юни 2006 г.), където се регулират налягането и температурата, преди да бъде подадено към газовия оператор.