Лангобардите в Италия: места на властта (568–774)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лангобардите в Италия: места на властта
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
Cividale, tempietto longobardo 01.JPG
В регистъра Longobards in Italy. Places of the Power (568 – 774 A.D.)
Регион Европа и Северна Америка
Местоположение  Италия
Тип Културно
Критерии ii, iii, vi
Вписване 2011  (35-а сесия)
Площ 14,08 ha
Буферна зона 306,22 ha
Лангобардите в Италия: места на властта в Общомедия

Лангобардите в Италия: места на властта (568 – 774) (на италиански: Longobardi in Italia: i luoghi del potere) са 7 групи от исторически постройки, които отразяват постиженията на германското племе лангобарди, установили се в Италия през 6 век и създали Лангобардското кралство, просъществувало до 774 г. сл. н.е.

Групите включват манастири, църковни сгради и крепости. През юни 2011 г. се превръща в обект на ЮНЕСКО за световното културно и природно наследство, тъй като свидетелстват за „главната роля на лангобардите в духовното и културно развитие на средновековното европейско християнство“.[1]

Район Гасталдага и Епископски комплекс в Чивидале[редактиране | редактиране на кода]

Районът Гасталдага (Gastaldaga) и Епископският комплекс в Чивидале дел Фриули (Провинция Удине) включват:[2]

  • Район Гасталдага с Малкия лангобардски храм. Малкият храм, който в момента е ораторий „Санта Мария ин Вале“, е най-важното и най-добре запазеното архитектурно свидетелство от лангобардската епоха. Той е особено важен, тъй като отбелязва съвместното съществуване на чисто лангобардски мотиви и представлява възраждане на класическите модели, създавайки нещо като непрекъснато продължение между класическото изкуство, лангобардското изкуство и каролинското и отонското изкуство.
  • Епископски комплекс, който включва останките от Патриаршеския дворец в долното ниво на Националния археологически музей на Чивидале дел Фриули. Епископският комплекс на патриарх Калист е основният религиозен комплекс в силната столица на Фриулското херцогство и включва базиликата, баптистерия „Свети Йоан Кръстител“ и Патриаршеския дворец. Археологическите разкопки показват само няколко следи от архитектурни дейности, но позволяват възстановяването на някои от най-изисканите лангобардски артефакти и скулптури като Кръщелния купел на патриарх Калист и Олтарът на херцог Ратчис.

Монументална зона с монашески комплекс „Сан Салваторе-Санта Джулия“ в Бреша[редактиране | редактиране на кода]

Монументалната зона с монашеския комплекс „Сан Салваторе-Санта Джулия“ в Бреша включва манастира „Санта Джулия“, базиликата „Сан Салваторе“ и археологическата зона на Римския форум. [3]

Основана през 753 г. като църква за манастира от Дезидерий – херцог на Бреша и бъдещ крал на лангобардите и съпругата му Анса, манастирът „Сан Салваторе“, характеризиращ се със съвременното използване на лангобардски стил и класически и богато украсени декоративни мотиви, е един от най-добрите примери за ранносредновековна религиозна архитектура. През вековете той е модифициран многократно и става част от новия монашескин комплекс, чиято църква, посветена на Света Юлия, е завършена през 1599 г.

На запад от монашеския комплекс се намира монументалната зона, състояща се от Капитолия, Републиканското светилище и Римския театър, тясно свързана с историите за Светия Спасител и Света Юлия. Най-старата религиозна сграда на римския форум датира от края на 1 век пр.н.е.. Изключителното ниво на съхранение на архитектурните и декоративни аспекти прави този археологически район уникален пример в Северна Италия.

Каструм с кула Торба и църква извън стените (Санта Мария foris portas) в Кастелсеприо[редактиране | редактиране на кода]

Каструмът с кулата Торба и църквата извън стените в Кастелсеприо (провинция Варезе) включва манастира Торба, църквата „Санта Мария foris portas“ с нейните стенописи и руините на базиликата „Свети Йоан Кръстител“.[4] Лангобардите превръщат Каструм Кастелсеприо, който преди това е бил римски военен аванпост и остроготски отбранителна бастион, първоначално в място за търговия, а след това в манастир (8 век).

Манастирът включва кулата, построена от остроготите и преработена за монашески цели от лангобардите, както и малката църква „Св. Дева Мария“. От голямата базилика на Кастелсеприо са останали само руините, три кораба с централна апсида и абсидиум, но „Санта Мария foris portas“ е непокътната, включително големи части от нейните абсидални стенописи, които са едни от най-големите стенописи, намерени през цялото Ранно средновековие.

Базилика „Сан Салваторе“ в Сполето[редактиране | редактиране на кода]

Базиликата „Сан Салваторе“ в Сполето (провинция Перуджа) е раннохристиянска базилика от 4 – 5 век, върху която лангобардите извършват обширни ремонти през 8 век.[5] Базиликата е построена с три кораба: и презвитериумът е тристранен и е покрит от свод с осмоъгълна основа. Апсидата е полукръгла и е затворена от външната страна с права стена. От двете страни на фланга са разположени две апсидни зони с оребрен свод. Интериорът е загубил оригиналните си декорации от мазилки и картини, но е запазил богат антаблеман с дорийски фриз, поставен върху дорийски и коринтски колони. На оригиналната фасада от 8 век, маркирана с пиластри и разделена на две секции от единия ъгъл, са запазени само ъглите на прозорците и трите портала, изваяни с класически мотиви.

Малък храм „Клитуно“ в Кампело сул Клитуно[редактиране | редактиране на кода]

Малък храм „Клитуно“ в Кампело сул Клитуно (Провинция Перуджа) е малка църква, посветена на Светия Спасител, под формата на коринтски храм в древногръцки стил.[6] Конструкторите са вероятно са използвали повторно останки от древен езически сацелум (малък храм), както и материал от сполии. Повечето скулптурни орнаменти обаче са оригинални творения и не са били направени от повторно използвани материали от римската епоха. На архитрава има квадратни римски квадратни капители, изписани от северната, южната и западната страна – рядък пример за монументална ранносредновековна епиграфика. Интериорът се състои от голямо помещение, покрито с цилиндричен свод и с едикула, която оформя долната апсида. Има и стенописи от 7 век.

Комплекс „Санта София“ в Беневенто[редактиране | редактиране на кода]

Комплексът „Санта София“ в Беневенто (Кампания) е разположен около църквата „Санта София", която преди това е била дом на най-важния лангобардски херцог на Мала Лангобардия и е основана от херцог Аричис II около 760 г.[7] Той се основава на модела на палатинския параклис на Лиутпранд в Павия; централният план се основава на този на едноименната църква в Константинопол, но в центъра има шест колони, които поддържат купола, разположени във всеки от ъглите на шестоъгълник и свързани с арки. След това вътрешният шестоъгълник е заобиколен от десетоъгълен пръстен с осем пиластъра от бял варовик и две колони от двете страни на входа, всеки разположена успоредно на съответната стена. От двете странични апсиди остават фрагменти от оригинални стенописи, които по-рано са покривали цялата вътрешност на църквата.

Манастирът също е част от комплекса, въпреки че е запазен, след като е бил преустроен през 13 век, заменяйки оригиналната лангобадска сграда с друга по-късна добавка на четириъгълна обител.

Светилище „Сан Микеле“ в Монте Сант Анджело[редактиране | редактиране на кода]

Светилището „Сан Микеле“ в Монте Сант'Анджело (провинция Фоджа) се намира в Херцогство Беневенто и е основано преди пристигането на лангобардите, но е прието от тях като национално светилище като завладяват Гаргано през 7 век.[8] Светилището – свидетелство за почитането на Свети Михаил е било обект на монументалното покровителство на двамата херцози на Беневенто, които се заселват в Павия, и е подобрено с множество ремонти, за да се улесни достъпът до пещерата на първото видение и за настаняване на поклонниците. „Свети Архангел Михаил“ става в една от основните дестинации за поклонение на християните – това е етап на един от вариантите на Виа Франчиджена, който води до Светите земи.

Светилището е основно реконструирано, особено по-високите му части; през лангобардската епоха само криптите осигуряват достъп до пещерата, където според традицията се е явил архангел Михаил.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Longobards in Italy: Places of Power (568 – 774 A.D.)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „Италия“         Портал „Италия          Портал „История“         Портал „История