Ландшафтна екология и опазване на природната среда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Катедра ЛЕОПС в ГГФ на Софийския университет

Катедра Ландшафтна екология и опазване на природната среда е една от катедрите по физическа география на Геолого-географски факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Създадена е през 1972 г. като катедра Ландшафтознание, а от 1977 г. е със сегашното си име.

История[редактиране | редактиране на кода]

Развитието на физическата география през 20 век довежда до обособяването на едно от най-перспективните научни направления в нея – ландшафтознанието. През 70-те години на миналия век стават промени в страктурата на ГГФ на СУ, като се създават нови катедри. На мястото на катедра 'Физическа география на България и континентите', през лятото на 1972 се създава катедра 'Ландшафтознание', а след 5 години се добавя и опазване на природната среда по инициатива на първия ѝ ръководител проф. Милан Георгиев. Развитието и функционирането на катедрата след този период са свързани с учебна, научноизследователска и приложна дейност.

Преподавателите от катедррата преподават основни географски дисциплини като 'Физическа (природна) география на България', 'Физическа (природна) география на континентите', 'Ландшафтна екология (Ландшафтознание)', 'Обща биогеография и география на почвите', 'Ландшафтна география на България', 'Антропогенизирани ландшафти на България', 'Карстови ландшафти в България', 'Защитени природни обекти на България', 'Природна география на Балканския полуостров', 'Геоекологични проблеми и защитени територии на избрани региони в света', 'Природни рискове и катастрофи', 'Глобална екология' и др. Сред изявените преподаватели на катедрата са проф. Милан Георгиев, проф. Ангел Велчев, проф. Петър Петров, проф. Румен Пенин, доц. Мимоза Контева, доц. Мартин Гловня, доц. Екатерина Благоева и др.

Научни достижения[редактиране | редактиране на кода]

Празнична торта по случай 40 години катедра ЛОПС, ГГФ

В различни периоди от развитието на катедрата са осъществявани научни връзки и разбаротвани проекти с колеги от Московския, Санктпетербургския, Тбилиския, Варшавския, Минския, Братиславския университет и др. Членовете на катедрата са автори и съавтори на редица университетски учебници и ръководства, както и на десетки учебници, помагала и атласи по география за средното образование.

Честване на 40 години катедра ЛОПС, ГГФ, през 2013 г.

Редица са приносите на катедрата в теорията и методологията на физическата география, ландшафтознанието и ландшафтната екология. Създадени са две типологични и две регионални ландшафтни карти на България. Първата ландшафтна карта на страната е разработена от проф. П. Петров през 1974 в мащаб М 1: 400 000, а през 1992 проф. А. Велчев и колектив, създават ландшафтна карта на България в М 1:500 000. Съставени са и десетки едро- и средномащабни ландшафтни карти, които покриват голяма част от територията на страната. За периода на съществуване на катедрата са публикувани над 650 научни труда в наши и чужди издания.

От 2003 преподавателите от катедрата подготвят студенти в магистърска програма 'Физическа география и ландшафтна екология'.

В катедрата за период над 45 години са подготвени и успешно защитени повече от 300 дипломни работи. Подготвени са редица доктори на науките. Част от кадрите на катедрата се реализират в научните институти – Национален институт по геофизика, геодезия и география на БАН, Научноизследователски интитут по почвознание и агроекология „Никола Пушкаров“, преподавателските звена в ЮЗУ „Неофит Рилски“, Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, в системата на РИОСВ, в екологичните служби към общините, редица фирми свързани с научна и изследователска дейност в областта на екологията и опазването на околната среда.

През 2017 г. магистърската специалност Физическа география и ландшафтна екология се преименува на Ландшафтна екология и природен капитал.

Настоящи членове на катедрата[редактиране | редактиране на кода]

Бивши членове на катедрата[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]