Ланиакея

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карта на Ланиакея и съставляващите го купове.
Карта на свръхкуповете в околната вселена. Ланиакея е в жълто.

Ланиакея (от хавайски: Laniakea – „отворени небеса“ или „големи небеса“; наричана също Местен свръхкуп) е галактичен свръхкуп, в който се намира Млечния път и още около 100 000 близки галактики.[1] Идентифициран е през септември 2014 г., когато група астрономи, сред които Ричард Брент Тъли от Хавайския университет, Елен Куртоа от Лионския университет, Йехуда Хофман от Еврейския университет в Йерусалим и Даниел Помаред от университета Париж-Сакле публикуват нов начин за определяне на свръхкуповете, според относителните скорости на галактиките. Новото определение на местния свръхкуп включва предишния определен местен свръхкуп – свръхкупа Дева.[2][3][4][5]

Последващите изследвания предполагат, че Ланиакея не е гравитационно свързана – тя по-скоро ще се разпръсне, вместо да се поддържа като плътна структура в пространството.[6]

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Свръхкупът Ланиакея обхваща приблизително 100 000 галактики, разпръснати на над 160 Mpc (520 ly). Има маса от около 1017 слънчеви маси или 100 000 пъти масата на нашата галактика, което е сходно на масата на свръхкупа Часовник. Съставена е от четири дяла, които преди това са идентифицирани като отделни свръхкупове:

Най-масивните галактични купове на Ланиакея са: Дева, Хидра, Кентавър, Абел 3565, Абел 3574, Абел 3521, Пещ, Еридан и Норма. Целият свръхкуп е съставен от 300 – 500 познати галактични купове и групи. Реалният брой е възможно да е доста по-голям, тъй като някои от тези купове пресичат Зоната на избягване, което ги прави неоткриваеми, тъй като Млечният път ги закрива.

Свръхкуповете са едни от най-големите структури във вселената и имат граници, които са трудни за определяне, особено отвътре. Екипът използва радиотелескопи за картиране на движенията на голям брой местни галактики. В даден свръхкуп, повечето движения на галактиките биха били насочени навътре към центъра на масите. В случая на Ланиакея, тази гравитационна точка се нарича Голям атрактор и влияе на движението на Местната група галактики, където се намира и Млечния път, както и на всички други в свръхкупа. За разлика от съставящите го купове, Ланиакея не е гравитационно свързан и вероятно ще се разпадне под въздействието на тъмната енергия.[4]

Откриване[редактиране | редактиране на кода]

Новият използван метод за анализиране на движенията на галактиките, целящ да разграничи пекуларната скорост от космическото разширение и работещ добре при добре определена позиционна информация, позволява анализ до 300×106 ly (92 Mpc), като по този начин показва моделите на движение. Смята се, че Ланиакея е поела в посока към свръхкупа Шейпли.[7]

Южноафриканският астроном Антън Фейрал заявява още през 1988 г., че червеното отместване предполага, че свръхкуповете Дева и Хидра-Кентавър вероятно са свързани.[8]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Съседни на Ланиакея са свръхкуповете Шейпли, Херкулес, Косите на Вероника и Персей-Риби. Всички те са част от комплекса от свръхкупове Риби-Кит. По време на откриването на Ланиакея ръбовете на свръхкуповете и самата Ланиакея не са известни с точност.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. The road map to the Universe. // DailyMail UK. 14 март 2015. Посетен на 14 март 2015.
  2. Newly identified galactic supercluster is home to the Milky Way. // National Radio Astronomy Observatory. ScienceDaily, 3 септември 2014.
  3. а б Irene Klotz. New map shows Milky Way lives in Laniakea galaxy complex. // Reuters. Reuters, 3 септември 2014.
  4. а б Elizabeth Gibney. Earth's new address: 'Solar System, Milky Way, Laniakea'. // Nature, 3 септември 2014. DOI:10.1038/nature.2014.15819.
  5. Quenqua, Douglas. Astronomers Give Name to Network of Galaxies. // New York Times. 3 септември 2014. Посетен на 4 септември 2014.
  6. On the definition of superclusters. // Astronomy & Astrophysics 575. 2015. DOI:– 6361/201425591 10.1051/0004 – 6361/201425591. с. L14.
  7. Camille M. Carlisle. Laniakea: Our Home Supercluster. // Sky and Telescope, 3 септември 2014.
  8. Fairall, Anthony Patrick. A redshift map of the Triangulum Australe-Ara region – Further indication that Centaurus and Pavo are one and the same supercluster. // Monthly Notices of the Royal Astronomical Society 230 (1). 1988. DOI:10.1093/mnras/230.1.69. с. 69 – 77.