Лаодика (митология)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Лаодика.

Лаодика (на старогръцки: Λαοδίκη, Laodike) в гръцката митология е дъщеря на Приам и Хекуба.

Омир я описва като най-хубавата от дъщерите на Приам. Тя е съпруга на Хеликаон, синът на Антенор, чрез когото не е поробена след завладяването на Троя. [1] На други места се казва, че е жена на Телеф, цар на Мизия и син на Херакъл.[2] За него, обаче, се смята още, че е съпруг на Астиоха, сестрата на Приам.[3]

В по-късни разкази [4], като девица тя се влюбва в Акамант, син на Тезей (или в неговия брат Демофонт), който е дошъл с Диомед като пратеник в Троя, заради връщането на Елена, и му ражда син, Мунит (или Муних), който е отгледан от Етра, бабата на Акамант и тогавашна прислужница на Елена, а след падането на Троя е даден на Акамант.

Според други източници[5], при разрушаването на града Лаодика е погълната по време на нейното бягство от отворилата се земя или умира по-късно от мъка за загубата на своя син, който умира от ухапване на змия в Олинт.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Омир, Илиада 3,124; 6,252. Хигин Митограф, Fabulae 90. Библиотека на Аполодор 3,12,5
  2. Хигин Fabulae 101
  3. Scholion zu Homer Odyssee 11,220
  4. Плутарх, Theseus 34
  5. Библиотека на Аполодор E 5,23. Квинт Смирнски Posthomerica 13,544 – 551. Трифиодор Excidium Ilii 660 – 663. Йоан Цец Posthomerica 736; Scholien zu Lycophron 314