Лапад

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лапад
Rumex X patientia Sturm55.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Caryophyllales
семейство: Polygonaceae Лападови
род: Rumex Лапад
Лапад в Общомедия
Семена на спанаков лапад

Лападът (Rumex) е род многогодишни (рядко едногодишни) тревисти растения от семейство Лападови срещащи се в области с умерен климат. Разпространени са в изобилие по поляните в по-голямата част от Европа. Има около 150-200 вида лапад, в България – около 20 вида. Спанаковият лапад се отглежда като листен зеленчук.[1]

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

Лападът е бил добре познат още от античността. Най-често се приготвя супа от лапад, а също се слага и в баница.

Лападът е наричан от българите от североизточната част на страната лопуш и е един от зеленчуците, с които народът ни се е изхранвал през пролетта, наред с копривата. Съхраняван е за зимата в сол. Особено е популярна баницата с плънка от лапад, наричана лопушник.

Елементът желязо превръща зеленчука в добро помощно средство при анемия. Антрахиноновите съединения оказват благоприятно действие при лениви черва.

Богатото съдържание на хлорофил превръща лапада в универсално средство в борбата с рака.

В народната медицина листният зеленчук намира приложение като лечебно и профилактично средство при диабет, заболявания на черния дроб, жлъчката и при затлъстяване.

Повишава апетита и подобрява храносмилането. Понижава кръвното налягане. Отвара от лапад помага при възпалителни процеси в устаната кухина, но действа добре и при колити. Неговите корени, счукани и наложени върху проблемното място, лекуват обриви, лимфни отоци и циреи.

Видове[редактиране | редактиране на кода]

Видове лапад срещащи се в България:[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ташев, Александър, Коларов, Димитър. Българска енциклопедия. София, Труд, 1999. ISBN 9548104024. с. 576.
  2. Делипавлов, Димитър. Определител на растенията в България. София, Земиздат, 1983.