Лариса Гениюш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лариса Гениюш
беларуска поетеса, писателка
Genijusz Praga.jpg
Родена
Починала
Зелве, СССР
Погребана Беларус

Националност Флаг на Беларус Беларус
Лариса Гениюш в Общомедия

Лариса Антоновна Гениюш (на беларуски: Лары́са Анто́наўна Ге́ніюш) (баща Миклашевич) (9 август 1910 – 7 април 1983) е беларуска поетеса, писателка и обществен деец.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Детство и юношество[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 9 август 1910 г.[1] на именито Жлобовц Волински, община Гродненски окръг в голямо семейство на заможни селяни. Учи в полско училище, като през 1928 г. се дипломира във Волковиската полска гимназия. По това време се запознава със световната литература – полската, скандинавската и английската класика. Започва да пише стихове.

Живот в Прага[редактиране | редактиране на кода]

На 3 февруари 1935 г. се омъжва за студента по медицина Иван Гениюша, който е учил в Карлов университет в Прага. През 1937 г., след раждането на сина ѝ Юрий, отиват до съпруга си в Прага. Там съсед на Иван Гениюш е Александраър Косач-Шимановска – сестра на Леся Украинка – автор, чието творчество оказва най-голямо влияние върху Лариса. Първите си стихове поетеса, Лариса публикува през 1939 г. в берлинския вестник за руски емигранти-националисти „Раніца“.

Лариса Гениюш – гимназистка

Когато Червената армия през 1939 г. вляза на територията на Западна Белорусия, бащата на Лариса Антон Миклашевич е застрелян, а майка и двете сестри депортирани в Казахстан. През март 1943 г., според волята на президента на Беларуската Народна Република Василий Захарко, Лариса Гениюш е назначава като Генерални Секретар на Правителството на БНР в емиграция. Тя запазва и урежда архив на БНР, помага на белоруските емигранти, политически бежанци и военнопленници. Най-ценната част от архива тя изпраща на недостъпно за органите на НКВД и МГБ място. По-късно съветските правоохранителни органи разпитват поетесата, за да получат информация за този архива.

Арест и присъда[редактиране | редактиране на кода]

След освобождението на Чехословакия от нацистките нашественици, Лариса, съпруга ѝ си и сина ѝ живеят близо до Прага, в град Вимперк. На 5 март 1948 г. органите на МГБ арестуват Лариса и Янку. И двете се намират в затворите на Чехословакия, Лвов, а от октомври 1948 г. в затвора в Минск. Там Лариса е разпитвана от самия министър на държавна сигурност БССР Лорънс Цанава.

На 7 февруари 1949 г. Лариса и Иван Гениюшей са осъдени на 25 години лишаване от свобода в изправително-трудови лагери. Поетесата излежава наказанието си в лагери Инта и Абез (Коми АССР), както и в Молдовска АССР. Комисията на Президиума на Върховния Съвет на СССР от 30.05.1956 г. признава обвинение за основателно, но присъдата е намалена на 8 години. Гениюшеви излезат на свобода през 1956 година.

Години Зелве[редактиране | редактиране на кода]

След освобождението си Лариса се установява в дома на мъжа си в село Зелва, Гродненска област. До края на живота си Гениюшеви отказват да приемат съветско гражданство. След 27 години, прекарани в Зелве, преминава под надзора на КГБ. На Янке Гениюшу е позволено да си потърси работа в местната клиника. През 1979 г., след смъртта на съпруга си, на Лариса е начислена оскъдна пенсия. На поетесата също така не ѝ е позволено да пътува до сина си.

Последните години и смърт[редактиране | редактиране на кода]

Лариса Гениюш умира през 1983 г. в Зелве и е погребана до съпруга си. Внукът на поетеса продава къща, в която тя е живяла.

През 1999 година Белоруския Хелзински комитет се обръща към Прокуратурата на Република Беларус с предложение за отмяна на присъдата наЛариса и Иван Гениюшей. Прокуратурата препредава предложението към Върховния Съд, откъде пристига отказ.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Подобни текстове[редактиране | редактиране на кода]

„Ад родных ніў“ (1942)

„Невадам зь Нёмана“ (1967)
„На чабары настоена“ (1982)
„Dzieviać vieršaŭ“ (1987)
„Белы сон“ (1990)
„Вершы: рукапісны зборнік з 1945 – 47 гг.“ (1992)
„Выбраныя вершы“ (1997)
„Гасціна“ (2000)
„Выбраныя творы“ (стихи, поэмы, проза, письма, 2000)
Сборник сочинений в 2-х томах, 2010)

Литература за деца[редактиране | редактиране на кода]

  • „Казкі для Міхаські“ (1972)
  • „Добрай раніцы, Алесь“ (1976)

Други произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • „Споведзь“ (воспоминания), 1990)
  • „Маці і сын“ (в одном издании – сборники Ларисы Гениюш „Сэрца“ и Юрия Гениюша „Да свету“, 1992)
  • „Каб вы ведалі: з эпісталярнай спадчыны“ (2005)

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1996 – Птици без гнезда (реж. Виталий Дудин), Беларусьфильм. Сюжетът на филма се основава на мемоари на Лариса Гениюш.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Гениюш, Лариса Антоновна“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.