Лариса Шепитко
| Лариса Шепитко | |
| съветска режисьорка и сценаристка | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Погребана | Гробище Кунцево, Русия |
| Учила в | Национален институт по кинематография „С. А. Герасимов“ |
| Награди | Държавна награда на СССР Златна мечка (1977) |
| Режисура | |
| Активност | от 1956 г. до 1979 г. |
| Семейство | |
| Съпруг | Елем Климов |
| Уебсайт | |
Лариса Ефимовна Шепитко (на руски: Лариса Ефимовна Шепитько; на украински: Лариса Юхимівна Шепітько; * 6 януари 1938 г. в Артьомовск, Донецка област; † 2 юли 1979 г. близо до Редкино, Калининска област) е съветска филмова режисьорка и сценаристка.
Живот и работа
[редактиране | редактиране на кода]Шепитко е роден през 1938 г. в източноукраинския град Артьомовск. През 1955 г. започва да учи кино в Института по кинематография „Герасимов“, първо при Александър Довженко, а след смъртта му при Михаил Чиаурели.[1] Нейни състуденти са Андрей Тарковски и Кира Муратова.[2] Първият късометражен филм на Шепитко е заснет през 1956 г., докато тя е още студентка. През 1963 г. тя се дипломира с дипломния филм Schwüle, разказващ за конфликт между идеалистичен млад селски работник и строгия лидер на неговия колектив в киргизката степ. До ранната си смърт тя завършва още пет игрални филма между 1966 и 1977 г. След падането на Никита Хрушчов и края на Размразяването, няколко нейни филма са цензурирани от съветските власти: Крила първоначално е показван в няколко кина и по-късно забранен; филмът Началото на един непознат век, в който тя режисира роля, не е показан до двадесет години след производството му; Вие и аз са редактирани от властите, за да може филмът да бъде показан на Международния филмов фестивал във Венеция.[3] Последният ѝ филм, Издигнете се, обаче е пуснат без никакви оплаквания, въпреки многократния тормоз по време на продукцията, защото Пьотр Машеров – който, подобно на героите на филма, се е бил като партизанин в Беларус – е дълбоко развълнуван от филма и подчертава важността му за цензурата.[3] Творбите ѝ се отличават с необичайна творческа поетичност и философска дълбочина.[4]
Последният ѝ завършен филм, Възкачване, печели Златна мечка на Международния филмов фестивал в Берлин през 1977 г., което я прави втората жена, получила наградата. Тя също посмъртно получава Държавната награда на СССР за филма.[1] В анкета на Би Би Си анкетираните експерти гласуват филма за 11-ти сред най-добрите филми, режисирани от жени през 2018 г.; В проучването за 2022 г., проведено от британското филмово списание Sight & Sound, анкетираните 480 режисьори го класират на 72-ро място от 100-те най-добри филма.[5] Освен работата си като режисьор, Шепитко се изявява и като актриса в киното и театъра в Киев.
От 1965 г. Лариса Шепитко е омъжена за режисьора Елем Климов. През 1979 г., на 41-годишна възраст, тя загива в автомобилна катастрофа, докато снима филма си Сбогом на Матьора. Филмът е окончателно завършен от Елем Климов през 1982 г. Още през 1980 г. Климов посвещава филмов портрет на починалата си съпруга с документалния филм „Лариса“.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Лариса Шепитко // kino-teatr.ru. Посетен на 27 март 2025.
- ↑ Ross, Alex. The Drenching Richness of Andrei Tarkovsky // newyorker.com. Посетен на 27 март 2025.
- ↑ а б Сорокина, Анастасия. The Lady Vanishes: Soviet Censorship, Socialist Realism, and the Disappearance of Larisa Shepitko // fms.wustl.edu. Посетен на 27 март 2025.
- ↑ Weniger, Kay. Das große Personenlexikon des Films. Die Schauspieler, Regisseure, Kameraleute, Produzenten, Komponisten, Drehbuchautoren, Filmarchitekten, Ausstatter, Kostümbildner, Cutter, Tontechniker, Maskenbildner und Special Effects Designer des 20. Jahrhunderts. Берлин, Schwarzkopf und Schwarzkopf, 2001. ISBN 3-89602-340-3. S. 99. (на немски)
- ↑ Directors’ 100 Greatest Films of All Time // bfi.org.uk. Посетен на 27 март 2025.
|
