Ларс Кристенсен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Ларс Кристенсен
Lars Christensen
норвежки китоловен магнат

Роден
Починал
10 декември 1965 г. (81 г.)
Националност Флаг на Норвегия Норвегия
Семейство
Съпруга Ингрид Кристенсен

Ларс Кристенсен (на норвежки: Lars Christensen) е норвежки корабособственик, китоловен магнат, изследовател на Антарктида.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 април 1884 г. в Сандар в богато семейство. През 1906, след смъртта на баща си наследява собствена китоловна флотилия и през 1909 се впуска в китоловния бизнес като основава няколко нови компании.

Освен от китоловен бизнес Кристенсен живо се интересува и от географски открития и изследвания в Антарктика. Много от неговите капитани на китоловни кораби допринасят за уточняването на крайбрежиета на Антарктида по време на китоловните кампании. В периода 1927-1937 финансира няколко полярни експедиции, а в някои от тях участва лично.

През лятото (декември-март) на 1933-1934 на кораба „Торсхавън“ възглавява експедиция в Антарктика и на 17 януари 1934 открива Бряга Леополд и Астрид (80 - 88º и.д.).

През лятото на 1934-1935 организира нова експедиция на "Торсхавън", водена от капитан Клариос Микелсон, по време на която през февруари 1935 г. са открити залива Ранвик (69°04′ ю. ш. 77°45′ и. д. / 69.066667° ю. ш. 77.75° и. д.), "оазиса" Вестфол (68°35′ ю. ш. 78°13′ и. д. / 68.583333° ю. ш. 78.216667° и. д.), Бряг Ингрид Кристенсен (73 - 80º и.д.), залива Прюдс (68°39′ ю. ш. 78°36′ и. д. / 68.65° ю. ш. 78.6° и. д.) и п-ов Лангнесет (68°20′ ю. ш. 78°14′ и. д. / 68.333333° ю. ш. 78.233333° и. д.). По време на плаването на борда на "Торсхавън" се намира и съпругата му Каролина Микелсон, която става първата жена стъпила на Антарктида.

През 1936-1937 ръководи ново плаване на "Торсхавън", като открива залива Холмвик (67°30′ ю. ш. 62°30′ и. д. / 67.5° ю. ш. 62.5° и. д., края на януари 1937), и Бряг Принц Харалд (33º 30` - 38º 30` и.д., началото на февруари 1937) и картира залива Стефансън (67°20′ ю. ш. 59°08′ и. д. / 67.333333° ю. ш. 59.133333° и. д.) и залива Едуард VIII (66°50′ ю. ш. 57°15′ и. д. / 66.833333° ю. ш. 57.25° и. д.). Открива западното крайбрежие на залива Лютцов-Холм, залива Весвик (69°15′ ю. ш. 32°45′ и. д. / 69.25° ю. ш. 32.75° и. д.), залива Брейдвиг (70°15′ ю. ш. 24°15′ и. д. / 70.25° ю. ш. 24.25° и. д.) и планината Сьор Ронан (72º ю.ш., 23 - 28º и.д.).

За първи път използва хидросамолет в изследването на Антарктида и прави над 2200 аерофотоснимки на част от крайбрежието, които обхващат 6250 км2.

В последната му експедиция участва и жена му Ингрид Кристенсен, която става първата жена летяла със самолет над континента.

През 1917 основава в Сандефиорд първия и единствен китоловен музей в света.

През 1935 Кристенсен закупува и възстановява легендарния кораб "Фрам", на който са плавали Фритьоф Нансен и Роалд Амундсен и го прави на открит музей, който съществува и до днес в Осло.

По време на Втората световна война Кристенсен е съветник по финансите в посолството на Норвегия в САЩ.

Умира на 10 декември 1965 г. в Ню Йорк.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • Such is the Antarctic (1935).
  • Meine letzte Expedition in die Antarktis, 1936-37 (1938).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г. Т. 5 Новейшие географические открытия и исследования (1917 – 1985), М., 1986 г., стр. 15-16.
  • Трешников, А. Ф., История открытия и изследования Антарктиды, М., 1963., стр. 146, 149-151.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Lars Christensen“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.