Ласгуш Порадеци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ласгуш Порадеци
Lasgush Poradeci
албански писател
Порадеци на албанска марка от 1999 г.
Порадеци на албанска марка от 1999 г.

Роден
Починал
12 ноември 1987 г. (87 г.)
Подпис Lasgush Poradeci (nënshkrim).svg
Ласгуш Порадеци в Общомедия

Лазар Сотир Гушо (на албански: Llazar Sotir Gusho), известен като Ласгуш Порадеци (Lasgush Poradeci),[1] е виден албански писател. Порадеци е известен с късите си разкази, в които успява да постигне „по-високо ниво на литературна изтънченост“ от съвременниците си.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в македонското албанско градче Поградец на 27 декември 1899 г. Учи в Битолския румънски лицей от 1909 до 1916 година. В разгара на Първата световна война баща му го изпраща да продължи образованието си в Гърция с условието да не учи на гръцки език и Лазар се записва в Лицея на Малките братя на Мария в Атина, където остава до 1920 година. Поради лошото му здраве обаче последните две години в Атина прекарва в санаториум, издържан от София Шлиман. Хванат да флиртува със сестра, Гушо е изхвърлен от санаториума и той заминава при брат си в Букурещ. Успява да се запише в Академията за изящни изкуства, въпреки рестрикциите, наложени от румънското правителство на чужденците. В Букурещ се запознава и сприятелява с поета романтик Александър Ставре Дренова, когото замества като секретар на албанската колония в 1922 година, с Митруш Кутели и много румънски писатели и поети. Започва да публикува стихове в различни албански издания - „Шкипъри е ре“ (Нова Албания), илюстровано списание, излизащо в Кюстенджа и бостънското „Диели“. Стиховете му издават влияние от румънския лирик Михай Еминеску.[2]

В 1924 година правителството на Фан Ноли му осигурява стипендия и Гушо заминава за Берлин, за да учи при австрийския албанист Норберт Йокъл, но не успява и се записва във Факултета по романска и германска филология в Грацкия университет. Прекарва десет години в Грац, където в 1933 година защитава дисертацията „Неоцененият Еминеску и неговата родна народна идеология“ (Der verkannte Eminescu und seine volkstümlich-heimatliche Ideologie). На следната година заминава за Албания, където преподава изкуство в средно училище в Тирана. Остава в столицата по време на войната. От 1944 до 1947 година е безработен и семейството ву живее от учителската заплата на жена му. За кратко работи в Научния институт, а след това започва да превежда за държавната издателска къща „Наим Фрашъри“ до пенсионирането си през 1974 година. Последните си години прекарва в Поградец. Умира в пълна мизерия в Тирана на 12 ноември 1987 година.[2]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Статуя на Ласгуш Порадеци в Поградец

Порадеци заема важно място в албанската литература и стои встрани от съвременните му големи автори – романтичния поет Асдрени, политическия Фан Ноли и месианистичния Мигени. Той оставя две изключителни стихосбирки - „Танцът на звездите“ (Vallja e yjve) и „Звездата на сърцето“ (Ylli i zemrës), публикувани в Румъния през 1933 и 1937 година, които според албаниста Робърт Елси са „революционни в албанската поезиця“. „Танцът на звездите“ е публикувана в Кюстенджа, в печатница Албания със средства събрани от Асдрени и албански студенти в Букурещ. „Звездата на сърцето“ е публикувана със съдействието на приятеля на Порадеци Митруш Кутели и съдържа по-късни произведения, както и нови версии на старите стихотворения. Тя според Елси е най-доброто лирическо произведение на Порадеци и съдържа „едни от най-мелодичните и метрично изящни стихове, писани някога на албански“. Порадеци внася в албанската литература елементи на пантеистичен мистицизъм, наречен от него метафизика на креативната хармония. Основно място в поезията на Порадеци заемат водите на Охридското езеро. Освен стиховете за природата, пише и любовни стихове, както и някои на национални теми, всичко около 100 стихотворения. В изказа си предпочита архаизми и неологизми, с които създава необичайни ефекти. Езикът му еповлиян от тоската устна поезия.[2]

Порадеци публикува и стихове в литературни списания в края на 30-те и 40-те години – като например в културния месечник „Пърпекя шкиптаре“ (Албанско усилие) на Бранко Мерджани. С установяването на сталинисткия режим в страната, Порадеци престава да пише, тъй като не се ползва с одобрението на новите власти. Порадеци заявява, че по-скоро ще счупи перото си, отколкото да пише поезията, която властта иска. Някои негови творби, цензурирани от властите, се публикуват в литературните списания „Дрита“ (Светилината) и „Нънтори“ (Ноември), но основно той се занимава с преводи.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ласгуш е акроним от Лазар Сотир Гушо, а Порадеци е изкривена форма на Поградеци прилагателното от Поградец, тоест Поградешки.
  2. а б в г д Elsie, Robert. Lasgush Poradeci. // Albanian Literature in Translation. Посетен на 11 август 2015.
     Портал „Македония“         Портал „Македония