Ласкарево
| Ласкарево | |
  Ласкарево  Ласкарево | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 148 души[1] (31 декември 2025 г.) 15,8 души/km² |
| Землище | 9,38 km² |
| Надм. височина | 258 m |
| Пощ. код | 2811 |
| Тел. код | 07435 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 43150 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Сандански Атанас Стоянов (безпартиен; 2019) |
Ла̀скарево е село в Югозападна България, община Сандански, област Благоевград.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Ласкарево се намира на около 56 km юг-югоизточно от областния център Благоевград и около 5 km изток-югоизточно от общинския център град Сандански. Разположено е в прехода на югозападните поли на планината Пирин към най-североизточната част на Санданско-Петричката котловина, по долинните склонове (предимно по западния) на течащата през него откъм съседното от юг село Склаве Склавска река, ляв приток на река Струма.[2] Надморската височина при реката е в северния край около 270 m, а в южния – около 255 m; в западния и в източния край на селото нараства до около 300 m.
Климатът в района е континентално-средиземноморски.[2]
Общински пътища свързват Ласкарево:
- на север през село Ладарево със село Любовка;
- на изток със село Горна Сушица;
- на юг през селата Склаве и Ново Делчево с автомагистрала „Струма“;
- на запад през селата Джигурово и Поленица с град Сандански.
Землището на село Ласкарево граничи със землищата на: село Ладарево на север; село Горна Сушица на север и изток; село Лозеница на югоизток; село Склаве на югозапад; село Джигурово на запад.[3]
В землището на Ласкарево има три малки язовира.[4]
Етническият състав на населението на село Ласкарево по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:[5]
| Етнически групи | Численост | Дял (в %) |
| Общо | 205 | 100 |
| Българи | 198 | 96,58 |
| Турци | 0 | 0 |
| Цигани | ... | ... |
| Други | ... | ... |
| Не се самоопределят | ... | ... |
| Не отговорили | 5 | 2,44 |
Числеността на населението на село Ласкарево по данните от преброяванията от 1934 г. насам се променя както следва:[6]
|  |
История
[редактиране | редактиране на кода]След Руско-турската война, по Берлинския договор 1878 г. селото остава в Османската империя; освободено е по време на Първата Балканска война 1912 – 1913 г., върнато е на България по Букурещкия мирен договор от 1913 г.[7]
До 1934 година името на селото е Долни Орман, но Ласкарево е паралелно име на селото.[8] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Долне Ормане Ласкарево (Dolné Ormané Laskarévo) е посочено като село с 42 домакинства и 140 българи.[9]
В 1891 година Георги Стрезов споменава селото, което по това време е махала на село Орман:
| „ | Орман, на СЗ от Мелник 1 1/2 час път. Сградено в едно хълмисто място на присой. Разказват, че това място било някога непроходим лес; оттук си получило названието селото; и сега под селото се виждат остатъци от тази гора. Къщите са разпръснати на разстояние от 1/2 час и се разделят на няколко махали. Главните са Горни Орман или Ласкарево и Долни Орман или Ладарево. Местно едно предание разправя, че тия села и Склавие се заселили от трима братя: Ладар, Ласкар и Славко, от дето са получили и имената. Сеят сусам, памук, анасон и жита; занимават се и с лозарство. За двете махали има една църква „Св. Марина“; четат смесено; училище няма. В селото се виждат остатъци от две още църкви: „Св. Спас“ и „Св. Атанас“. В Ладарево 60 къщи, в Ласкарево 30, всичките български.[10] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото е 160 души, всички българи-християни.[11]
За училище „Христо Ботев“ в Ласкарево (начално, впоследствие основно) е съхранена архивна документация, обхващаща периода 1925 – 1973 г.[12]
В селото е действало читалище, носило името на Веселин Бабалеев, загинал във Втората световна война 1939 – 1945 г.; има библиотека.
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Село Ласкарево към 2025 г. е център на кметство Ласкарево.[13]
В землището на село Ласкарево към 2025 г. има православна църква (или параклис) (с кадастрален идентификатор 43150.4.9901.1) – на ниското възвишение на около 300 m западно извън селото (за която в Едромащабната топографска карта (ЕТК) с актуалност вероятно към 1970-те – 1980-те години е споменато името „Свети Спас“).[14]
Църквата Света Марина се намира на 500 – 600 m североизточно от Ласкарево, в землището на село Ладарево, в ползваното от двете села гробище.
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Землището на село Ласкарево попада в обхвата на:
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Всяка година в селото се провежда събор по случай Спасовден и в храма „Свети Спас“ се провежда литургия.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Долни Орман
Костадин Ласкарев, деец на ВМОРО, на 8 февруари 1903 година в неговата къща 8-членната чета на Яне Сандански води сражение с 460 души турска войска, което първото сражение между чета на ВМОРО и османски части в Мелнишко[18]- Марко Бабалеев (1871 – ?), български просветен деец, завършил с шестия випуск Солунската българска мъжка гимназия през 1891 година.[19] и в 1895 година филология в Софийския университет[20]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Пирин. Географска карта.
- Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-34-095-2 Актуалност 1982 г., издадена 1986 г.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- 1 2 Българска академия на науките. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“, том 10, стр. 4048, Склаве. Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
- ↑ Кадастрална и специализирани карти > Към карта > Търсене на обекти. Подробно търсене (област, община, населено място). Търсене, мащабиране (с мишката, например).
- ↑ Държавна агенция за метрологичен и технически надзор. Община Сандански, село Ласкарево, язовири „Ширината“, „Камено“ и „Ръждавец (Ладарево-7)“. Справка към 09.11.2025 г.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Архивиран от оригинала на 22 ноември 2021. Посетен на 9 ноември 2025. (на английски)
- ↑ Национален регистър на населените места. Справка за населението на с.Ласкарево, общ. Сандански, обл. Благоевград. Справка към 09.11.2025.
- ↑ Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. ЛАСКАРЕВО (Долни Орман) (Справка към 10.11.2025.)
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 140 – 141.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 27.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 189.
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Благоевград – 14, фонд 1007 „Народно основно училище "Христо Ботев" - с. Ласкарево, Благоевградско (1944 - 1973)“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя. Списък с описи.
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Благоевград, кметство Ласкарево.
- ↑ Кадастрална и специализирани карти > Към карта > Търсене на обекти. Ключови думи: вписване на кадастралния идентификатор → Търсене → визуализира се търсеният обект (сграда) → щраква се бутон „Базова карта“ → щраква се „ЕТК“ → отваря се Едромащабната топографска карта (ЕТК). Отворен бутон се затваря чрез повторно щракване върху него.
- ↑ Регистър на защитените територии и защитените зони в България. Мелнишки пирамиди (Код в регистъра: BG0002072). Категория: ЗЗ по директивата за птиците. Село Ласкарево. Архив на оригинала от 2025-12-11 в Wayback Machine. Справка към 10.11.2025 г.
- ↑ ДИРЕКТИВА 92/43/ЕИО НА СЪВЕТА от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7)
- ↑ Регистър на защитените територии и защитените зони в България. Среден Пирин - Алиботуш (Код в регистъра: BG0001028). Категория: ЗЗ по директивата за местообитанията. Село Ласкарево. Архив на оригинала от 2025-08-08 в Wayback Machine. Справка към 10.11.2025 г.
- ↑ Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство. Биография на Яне Сандански. София, Наука и изкуство, 1987. с. 115.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 101.
- ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929.
