Ласло IV

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ласло IV
крал на Унгария
Ladislaus IV (Chronica Hungarorum).jpg
миниатюра от Унгарска хроника
Управление 1272 – 1290
Коронация 1272, Секешфехервар
Наследил Ищван V
Наследник Андраш III
Лични данни
Роден
Починал
10 юли 1290 г. (27 г.)
Други титли Крал на Хърватия
Семейство
Династия Арпади
Баща Ищван V
Майка Елизабет Куманката
Брак Елизабет Анжуйска
Герб Coa Hungary Country History Ladislaus IV (1262-1290).svg
Ласло IV в Общомедия

Ласло IV Куманин е крал на Унгария от 1272 до 1290 година. Младият крал се опитва да се справи с феодалната анархия, подчинявайки на кралската власт чрез военна сила полунезависимите магнати и епископи.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Ласло IV среща Рудолф фон Хабсбург

Ласло IV играе активна роля в борбата между краля на Бохемия - Отокар II и Рудолф I за императорската корона. Съюзът на унгарския крал с Рудолф е скрепен по време на тяхната среща в Хайнбург през август 1277 г.[1]

В битката при Моравско поле (Дюренкрут) на 26 август 1278 г. съюзниците разгромяват бохемския крал. През 1282 г. в съседна Австрия се утвърждават Хабсбургите, явяващи се и германски императори.

През февруари 1285 г. е отблъснато нападението на татарския хан Телебуги [2].

Папата изпраща свой легат в страната. При временното затихване на вътрешното напрежение, вниманието на папския пратеник се обръща към езичниците-кумани. Макар да е убеждаван на два пъти да се откаже от тях, Ласло избягва това унижение и се обявява на страната на единствената сила, която му остава вярна. Така си спечелва прякора „Куманина“. През 1287 година Ласло е отлъчен от църквата и дори се обмисля да се изпрати кръстоносен поход срещу него.[3]

Убийството на Ласло IV от кумански заговорници, Средновековна миниатюра

Смърт и наследник[редактиране | редактиране на кода]

На 10 юли 1290 година бездетният крал Ласло IV е убит от своите кумански съюзници.[4] Така, основният клон на династията на Арпадите прекъсва. Неговият племенник Андраш III Венецианец, получавайки информация за смъртта на краля, бяга от Виена и пристига в Естергом, където архиепископ Лодомер го увенчава с короната на Свети Стефан на 23 юли 1290 година.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Контлер, Ласло – „История на Унгария“, изд. „Рива“, 2009 г.,стр.87
  2. История Венгрии,ред Исламов Т.М,Пушкаш А.И.,изд. Москва 1971 г., стр.163
  3. Контлер, Ласло – „История на Унгария“, изд. „Рива“, 2009 г.,стр.87
  4. Контлер, Ласло – „История на Унгария“, изд. „Рива“, 2009 г.,стр.87
Ищван V
Короната на Свети Стефан
Крал на Унгария и Хърватия

(1272 – 1290)

Андраш III