Ласло IV
| Ласло IV | |
| крал на Унгария | |
.jpg) Миниатюра от Унгарска хроника | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Управление | |
| Период | 1272 – 1290 |
| Коронация | 1272 г., Секешфехервар |
| Наследява | Ищван V |
| Наследник | Андраш III |
| Други титли | крал на Хърватия |
| Герб | |
.svg) | |
| Семейство | |
| Род | Арпади |
| Баща | Ищван V |
| Майка | Елизабет Куманката |
| Братя/сестри | Анна Арпад Мария Арпад Елизабет Арпад Каталина Унгарска |
| Съпруга | Елизабет Анжуйска (1270 – 10 юли 1290) |
| Ласло IV в Общомедия | |
Ласло IV Куманин е крал на Унгария от 1272 до 1290 година. Младият крал се опитва да се справи с феодалната анархия, подчинявайки на кралската власт чрез военна сила полунезависимите магнати и епископи.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1262 г. Син е на унгарския крал Ищван V и Елизабет Куманката, дъщеря е на хан Котян Тертероба.
Управление
[редактиране | редактиране на кода]
Ласло IV играе активна роля в борбата между краля на Бохемия – Отокар II и Рудолф I за императорската корона. Съюзът на унгарския крал с Рудолф е скрепен по време на тяхната среща в Хаймбург през август 1277 г.[1]
В битката при Моравско поле (Дюрнкрут) на 26 август 1278 г. съюзниците разгромяват бохемския крал. През 1282 г. в съседна Австрия се утвърждават Хабсбургите, явяващи се и германски императори.
През февруари 1285 г. е отблъснато нападението на татарския хан Телебуги.[2]
Папата изпраща свой легат в страната. При временното затихване на вътрешното напрежение, вниманието на папския пратеник се обръща към езичниците-кумани. Макар да е убеждаван на два пъти да се откаже от тях, Ласло избягва това унижение и се обявява на страната на единствената сила, която му остава вярна. Така си спечелва прякора „Куманина“.
През 1287 година Ласло е отлъчен от църквата и дори се обмисля да се изпрати кръстоносен поход срещу него.[3]
На 10 юли 1290 година бездетният крал Ласло IV е убит от своите кумански съюзници.[4] Така, основният клон на династията на Арпадите прекъсва. Неговият племенник Андраш III Венецианец, получавайки информация за смъртта на краля, бяга от Виена и пристига в Естергом, където архиепископ Лодомер го увенчава с короната на Свети Стефан на 23 юли 1290 година.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Венгрия. Арпады. Потомки Алмоса
- Всемирная история. Венгрия. Конец династии Арпадов
- Онлайн энциклопедия: Ласло IV Кун
| Ищван V | → |  |
→ | Андраш III |
| |||||||||||||||||||||||||||||