Ласло IV

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ласло IV
крал на Унгария
Миниатюра от Унгарска хроника
Миниатюра от Унгарска хроника

Роден
Починал
10 юли 1290 г. (27 г.)
Управление
Период 1272 – 1290
Коронация 1272 г., Секешфехервар
Предшественик Ищван V
Наследник Андраш III
Други титли крал на Хърватия
Семейство
Род Арпади
Баща Ищван V
Майка Елизабет Куманката
Братя/сестри Анна Арпад
Мария Арпад
Елизабет Арпад
Каталина Унгарска
Съпруга Елизабет Анжуйска (1270 – 10 юли 1290)
Ласло IV в Общомедия

Ласло IV Куманин е крал на Унгария от 1272 до 1290 година. Младият крал се опитва да се справи с феодалната анархия, подчинявайки на кралската власт чрез военна сила полунезависимите магнати и епископи.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1262 г. Син е на унгарския крал Ищван V и Елизабет Куманката, дъщеря е на хан Котян Тертероба.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Ласло IV среща Рудолф фон Хабсбург

Ласло IV играе активна роля в борбата между краля на Бохемия – Отокар II и Рудолф I за императорската корона. Съюзът на унгарския крал с Рудолф е скрепен по време на тяхната среща в Хаймбург през август 1277 г.[1]

В битката при Моравско поле (Дюрнкрут) на 26 август 1278 г. съюзниците разгромяват бохемския крал. През 1282 г. в съседна Австрия се утвърждават Хабсбургите, явяващи се и германски императори.

Убийството на Ласло IV от кумански заговорници, Средновековна миниатюра

През февруари 1285 г. е отблъснато нападението на татарския хан Телебуги.[2]

Папата изпраща свой легат в страната. При временното затихване на вътрешното напрежение, вниманието на папския пратеник се обръща към езичниците-кумани. Макар да е убеждаван на два пъти да се откаже от тях, Ласло избягва това унижение и се обявява на страната на единствената сила, която му остава вярна. Така си спечелва прякора „Куманина“.

През 1287 година Ласло е отлъчен от църквата и дори се обмисля да се изпрати кръстоносен поход срещу него.[3]

На 10 юли 1290 година бездетният крал Ласло IV е убит от своите кумански съюзници.[4] Така, основният клон на династията на Арпадите прекъсва. Неговият племенник Андраш III Венецианец, получавайки информация за смъртта на краля, бяга от Виена и пристига в Естергом, където архиепископ Лодомер го увенчава с короната на Свети Стефан на 23 юли 1290 година.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Контлер, Ласло – „История на Унгария“, изд. „Рива“, 2009 г.,стр.87
  2. История Венгрии, ред Исламов Т.М, Пушкаш А.И.,изд. Москва 1971 г., стр.163
  3. Контлер, Ласло – „История на Унгария“, изд. „Рива“, 2009 г.,стр.87
  4. Контлер, Ласло – „История на Унгария“, изд. „Рива“, 2009 г.,стр.87
Ищван V
Короната на Свети Стефан
Крал на Унгария и Хърватия

(1272 – 1290)

Андраш III