Лаура Мартиноци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лаура Мартиноци

Лаура Мартиноци (на италиански: Laura Martinozzi, * 27 май 1639 във Фано, † 19 юли 1687 в Рим) от рода на Мазарините (фр. Mazarinettes) е чрез женитба херцогиня на Модена и Реджо. Тя е от 1662 до 1674 г. регентка на херцогството за син ѝ Франческо II д’Есте.

Тя е дъщеря на Геронимо Мартиноци, маркграф на Фано, и съпругата му Лаура Маргерита Мазарини, сестра на кардинал Мазарини. Нейният чичо, могъщият първи министър на Франция, я взема във Франция през 1653 г. заедно с нейните братовчедки Хортензия и Мария Манчини. В Екс ан Прованс тя учи първо френски и етикеция След това тя отива в Париж във френския двор.

Херцогът на Модена, Франческо I д’Есте, иска при Мазарини за своя 21-годишен син Алфонсо IV д’Есте ръката на тогава 15-годишната Лаура, понеже има нужда от френска помощ, за да има упехи пред Испания.

На 27 май 1655 г. Лаура Мартиноци се омъжва чрез представителство (per procurationem) в дворец Компиен за Алфонсо IV д’Есте. Годеникът е представен от Евгений Мориц Савойски-Каринян, бащата на прочутия принц Евгений Савойски.

След само две години престой във Франция Лаура отива при съпруга си и така обратно в Италия. През 1658 г. след внезапната смърт на баща му той получава трона в Модена. Алфонсо IV д’Есте умира на 16 юли 1662 г., вдовицата Лаура Мартиноци поема регентството от 1662 до 1674 г. за двегодишния си син, престолонаследника Франческо II д’Есте.

Когато нейният приятел от детските години, Луи XIV, започва кампания в Кандия, тя му дава хиляда войници от Модена. Затова Луи ѝ намира нейния зет, тогавашният херцог на Йорк, който по-късно като Джеймс II става последният английски крал от Стюартите.

Когато нейният син става на 14 години, Лаура се отказва от регентството. Умствено и телесно слабият Франческо II попада под влиянието на братовчед му Чезаре Игнацио д'Есте (1653–1713), маркиз на Монтекьо, и Лаура се мести в Рим при майка си. Тя отказва да се върне в Модена. Лаура прави поклонение в Лорето, за да се моли нейната дъщеря да роди син. Малко след това Лаура умира в разширения от нея Урсула манастир на Виа Витория в Рим. Нейният гроб се намира в църквата Сан Винченцо в Модена.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Лаура Мартиноци и Алфонсо IV д’Есте (1634–1662) имат три деца:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Camillo Brunetti: Donna Laura Martinozzi d’Este. Duchessa di Modena. In: Rivista Araldica. Rivista del Collegio Araldico. (PDF; 20 KB).
  • Sonia Cavicchioli (Hrsg.): Laura Martinozzi d’Este, fille de France, dux Mutinae. Studi intorno a Laura Martinozzi reggente del ducato di Modena (1662 – 1674). Il Bulino, Modena 2009, ISBN 978-88-86251-82-2.
  • Alessandro Cont: “Sono nato principe libero, tale voglio conservarmi”. Francesco II d’Este (1660-1694) (= Memorie Scientifiche, Giuridiche, Letterarie. Folge 8, Band 12, Fasc. 2). Accademia Nazionale di Scienze Lettere e Arti di Modena, 2009, ISSN 1124-2493, S. 407–459 (online).
  • Otto Flake: Große Damen des Barock. Historische Porträts. Fischer, Berlin 1981, ISBN 3-596-22273-7, S. 33–36.
  • Roberta Iotti: Fiori d’arancio nell’orto delle alleanze. Finalità della politica matrimoniale estense nell’orbita italica ed europea. In: Il Ducato di Modena & Reggio 1598-1859. Lo Stato, la Corte, le Arti. Artioli, Modena 2007.
  • Amédée Renée: Die Nichten Mazarin’s. Studien der Sitten und Charaktere im 17. Jahrhundert. 3. Auflage. Rudolf Kuntze, Dresden 1858, S. 116–127 (online).
  • Guy Jean Raoul Eugène Charles Emmanuel de Savoie-Carignan: The seven richest heiresses of France. J. Long, London 1911, S. 102–108 (online).
  • Giovanni Maria Claudi, Liana Catri: Dizionario storico-biografico dei Marchigiani. Band 2. Il Lavoro, Ancona 1993, ISBN 88-7663-131-3, S. 658.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]