Лаутаро Мартинес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лаутаро Мартинес
Лична информация
ПрякорЕл Торо
Роден
Лаутаро Хавиер Мартинес
22 август 1997 г. (26 г.)
Ръст174 см
Постнападател
Настоящ отбор
Отбор Интер
Номер10
Договор до30 юни 2026 г.
Юношески отбори
2013–2014
2014–2015		 Линиерс
Расинг Клуб
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
2015–2018
2018–		 Расинг Клуб
Интер		48
200		(22)
(102)
Национален отбор²
2017
2018–		 Аржентина до 20 г.
Аржентина		11
56		(7)
(22)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства  и е актуална към 20 декември 2022.
2. Информацията е актуална към 20 декември 2022.
Лаутаро Мартинес в Общомедия

Лаутаро Хавиер Мартинес (на испански: Lautaro Javier Martínez) е аржентински футболист, нападател, капитан на италианският гранд Интер. Считан за един от най-добрите в света на позицията си, добре познат с позиционирането си в наказателното поле, комбинативният му стил на игра и завършващ удар.


Мартинес започва футболната си кариера в родната Аржентина, дебютирайки като професионалист през 2015 г. в Расинг Клуб. Там прекарва 4 сезона, като вкарва 27 гола в 60 мача. През лятото на 2018 г. е трансфериран в италианският Интер, началото му при "нерадзурите" е трудно, но с течение на времето се отвърждава като важна и неизменна част от състава. През 2021 г. става Шампион на Италия, като това е първа титла за Интер след 11-годишна пауза.

На международно равнище кариерата му минава през различни юношески формации на Аржентина, представлява страната си по време на световното първенство до 20 г. през 2017 г. Дебютът си за първият тим на "Албиселесте" прави през 2018 г. при срамната загуба с 6:1 срещу Испания. По-късно е включен в разширеният състав за Мондиал 2018, но в крайна сметка отпада от селекцията.

Играе на Световното първенство в Катар през 2022, като е титуляр при първите две срещи, едната от които сензационна загуба от Саудитска Арабия. Поради слабото му представяне е изваден от стартовият състав на "гаучосите" до краят на Мондиала за сметка на изгряващата звезда Хулиан Алварес. По време на четвъртфинала срещу Нидерландия, Лаутаро вкарва решителната дузпа за 4:3 и праща аржентинците на полуфинал, където отстраняват вицешампиона Хърватия. На 18 декември, влиза като резерва в 102-та минута на финала срещу Франция, като тимът му печели с драматичното 4:2. Аржентинският национален отбор е коронясан за трети път като световен шампион.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Роден в Бая Бланка, Мартинес следва стъпките на баща си, за да стане професионален футболист, като се присъединява към местната школа на Линиерс, с които играе до ниво U17.[1] През 2013 г. той вкарва 13 гола в шампионата U17.[2][3]

Расинг Клуб[редактиране | редактиране на кода]

Формата на Мартинес на юношеско ниво привлича вниманието на временния треньор на Расинг Клуб Фабио Радаели, който впоследствие го привлича през януари 2014 г. Скоро след като се присъединява към клуба, Мартинес започва да изпитва носталгия към дома си и иска да се върне в родния си град. Той в крайна сметка е убеден от съотборника си Браян Мансила да остане, като вкартва 53 гола в 64 мача за резервния отбор на клуба. През 2015 г. се сключва сделка между Расинг Клуб и Реал Мадрид за трансфер на Мартинес, но той решава да остане в Аржентина. Бащата на Мартинес, Марио по-късно разкрива, че е избрал да остане с Расинг по това време, тъй като той не е готов да напусне.[4] Неговият дебют в първенството е на 1 ноември 2015 г., когато той влиза като резерва на Диего Милито при победата с 3:0 над Крусеро дел Норте.[5] На 17 април 2016 г. той е изгонен за първи път в кариерата си, след като получава два жълти картона в рамките на 5 минути при 2:2 с Архентинос Хуниорс. Той отбелязва първия си гол по-късно тази година, като вкарва при 1:1 с Клуб Атлетико Уракан през ноември.

След контузия на титулярния нападател Лисандро Лопес, Мартинес получава по-голяма роля за сезон 2016/17, отбелязвайки 9 гола в 23 поредни мача за кампанията.[1][6] Той продължава да е титуляр през първата половина на следващия сезон, а през декември 2017 г. преминава медицински прегледи с Атлетико Мадрид в Ла Лига. Последват слухове, че Мартинес е подписал с Атлетико Мадрид, но Расинг Клуб по-късно съобщава, че си е подновил договора, който включва увеличена клауза за освобождаване.[7] Те също така критикуват испанските си колеги, че са провели медицински прегледи с него без разрешение.[8]

На 27 февруари 2018 г. отбелязва хеттрик срещу Крузейро в Копа Либертадорес, а мача завършва 4:2 за Расинг.[9]

Същия месец, Мартинес е свързан с трансфер в италианския Интер, а на 5 май президентът на Расинг Клуб Виктор Бланко потвърждава, че трансферът е завършен. Бланко посочва, че Мартинес е готов да се присъедини към Интер за сезон 2018/19, но ще се опита да го задържи до декември 2018 г., за да може нападателят да продължи да участва в Копа Либертадорес.[10][11]

Интер[редактиране | редактиране на кода]

Интер официално подписва с Лаутаро Мартинес на 2 юли 2018 г., след като депозира договорът му в Лега Серия А.[12] Сумата по трансфера е €22,7 милиона с петгодишен договор с клуба. Той прави своя неофициален дебют десет дни по-късно и вкарва в приятелски мач 3:0 над швейцарския клуб, ФК Лугано. Дебют в Серия А прави на 19 август, когато стартира първенството със загуба 0:1 от Сасуоло. Отбелязва първия си гол срещу Каляри Калчо, завършил 2:0 у дома на 29 септември.

Мартинес вкарва първия си гол в европейските клубни турнири на 14 февруари 2019 г. от дузпа, за да помогне на Интер да спечели срещу Рапид Виена в първия мач от 1/32-финалите на Лига Европа. След този мач той започва титуляр във всеки мач, печелейки от отстраняването на Мауро Икарди, поради лични причини. В първия си мач срещу градския съперник Милан, Мартинес първо асистира за гол с глава на Матиас Весино, преди да вкара дузпа през второто полувреме, помагайки на Интер да спечели с 3:2; Интер си връща третото място в Серия А.

На 2 октомври 2019 г. Мартинес вкарва първия си гол в Шампионската лига при поражението с 1:2 като гост от ФК Барселона в груповата фаза; той става първият играч след Роберто Бонинсеня през 1970 г., който отбелязва на Камп Ноу за Интер. По-късно в надпреварата, отбелязва дузпа при победата с 3:1 като гост срещу Славия Прага, Мартинес достига две постижения: той става едва четвъртият играч на Интер (след Ернан Креспо през 2002 г., Кристиан Виери през 2003 г. и Самуел Ето'о през 2010 г.) и петият аржентински играч (след Ернан Креспо през 2002 г., Лионел Меси в шест случая, Серхио Агуеро през 2019 г. и Есекиел Лавеци през 2013 г.), който отбелязва гол в четири последователни мача от Шампионската лига. На 17 август 2020 г. Мартинес вкарва гол при победата с 5:0 срещу Шахтьор Донецк, за да достигне до финала на Лига Европа през 2020 г. На 8 март 2022 г. Мартинес вкарва срещу ФК Ливърпул при победата с 1:0 на Анфийлд, отбелязвайки първия гол на Интер в елиминация в Шампионската лига от 3647 дни.

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

Аржентина до 20 г.[редактиране | редактиране на кода]

През 2017 г. Мартинес представя Аржентина на Южноамериканския младежки футболен шампионат през 2017 г., където завършва като голмайстор на турнира с 5 гола, като по този начин помага на Аржентина да се класира за Световната купа 2017.

Впоследствие той е избран в отбора за Световното първенство, което започва през май 2017 г. При началото на турнира той страда от увреждане на носния му хрущял, след като е ударен с коляно в приятелски мач срещу Виетнам.[13] В резултат на контузията, той стартира мача срещу Англия от пейката и по-късно е отстранен, след като видеотехнологиите показват, че е ударил Фикайо Томори. При това той става първият играч, който трябва да бъде изгонен след видеорефер, а Аржентина губи мача с 0:3.[14][15] При завръщането си той вкарва за победата с 5:0 срещу Гвинея, макар че головете му не са достатъчни, за да предотвратят елиминирането на Аржентина от групите.[16]

Аржентина[редактиране | редактиране на кода]

На 12 март 2018 г. Мартинес получава първата си повиквателна за националния отбор за 2 приятелски мача срещу Италия и Испания.[17] Той прави дебюта си срещу последните на 27 март, като заменя Гонсало Игуаин при поражението с 1:6.[18] През май 2018 г. е част от разширения отбор на Аржентина за Мондиал 2018 в Русия, но не попада сред 23-те избрани.[19][20]

По-късно същата година той прави своя дебют в приятелски мач победа с 4:0 над Ирак, по време на която отбелязва и първия си международен гол.

През май 2019 г. Мартинес е включен в последния състав на Аржентина от 23-ма играчи на Лионел Скалони за Копа Америка 2019. В последния групов мач на Аржентина срещу Катар на 23 юни, той вкарва първият гол при победата с 2:0, което им позволява да преминат към елиминационните фази на състезанието. На 28 юни, в четвъртфиналите на турнира, Мартинес вкарва първият гол при победата с 2:0 над Венецуела със задна ножица в първите десет минути на мача; по-късно той е обявен за играч на мача и победата позволява на Аржентина да премине към полуфиналите.

На 10 септември 2019 г. Мартинес отбелязва първия си хеттрик в приятелски мач срещу Мексико, който Аржентина печели с 4:0.

На 28 юни 2021 г. вкара последния гол на Аржентина при победата с 4:1 над Боливия в последния групов мач на своята нация от Копа Америка 2021 г. На 3 юли вкарва втория гол при победата с 3:0 над Еквадор в четвъртфиналите на състезанието. На 6 юли Мартинес вкарва първия гол при равенството 1:1 в полуфиналите срещу Колумбия; по-късно вкарва при крайната победа на Аржентина с дузпи с 3:2, за класиране към финала.

На 1 юни 2022 г. Мартинес вкарва първия гол и прави асистенция за Анхел Ди Мария при 3:0 срещу действащия европейски шампион Италия на стадион Уембли във финалисима 2022.

Включен в окончателния състав от 26 играчи за Световното първенство по футбол през 2022 г. от Лионел Скалони. На 9 декември 2022 г. Мартинес вкарва победната дузпа при победата на Аржентина с 4:3 при дузпи срещу Нидерландия, за да изпрати отбора си на полуфиналите. На 18 декември заменя Хулиан Алварес в продълженията, когато Аржентина побеждава Франция с 4:2 при изпълнението на дузпи, след като мачът завършва 3:3 в продълженията, за да спечели Световната купа.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Отборни[редактиране | редактиране на кода]

Интер

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

Аржентина

Индивидуални[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Estevez, Martin. Lautaro Martínez, tradición familiar // El Grafico. 10 май 2017. Посетен на 12 юли 2017.
  2. ↑ El juvenil bahiense Lautaro Martínez se va a Racing // Lanueva. 9 януари 2014. Архивиран от оригинала на 2017-02-05. Посетен на 13 юли 2017.
  3. ↑ El Sub 17 de la Liga del Sur perdió la final con Rosario // Lanueva. 14 декември 2013. Посетен на 13 юли 2017.
  4. ↑ Siffredi, Charly. Lautaro Martinez's father reveals rejection of Real Madrid in 2015 // Marca. 21 ноември 2017. Посетен на 8 декември 2017.
  5. ↑ Edwards, Danie. Coveted by Arsenal & Real Madrid: Meet Racing Club's whizzkid Lautaro Martinez // Goal. 17 февруари 2017. Посетен на 26 май 2017.
  6. ↑ Report: Atletico Madrid Inks Rising Argentine Star Lautaro Martinez to Long-Term Deal // Sports Illustrated. 6 декември 2017. Посетен на 8 декември 2017.
  7. ↑ Racing Club raise Lautaro Martinez release clause // Four Four Two. 11 януари 2018. Посетен на 5 февруари 2018.
  8. ↑ Siffredi, Charly. Lautaro Martinez signs for Atletico Madrid // Marca. 6 декември 2017. Посетен на 8 декември 2017.
  9. ↑ Clark, Matthew. Inter target Lautaro Martinez goes triple for second time // Serpents of Maradonna. 28 февруари 2018. Посетен на 28 февруари 2018.
  10. ↑ Cudworth, Toby. Inter Tie Up Deal to Sign Argentine Wonderkid Lautaro Martinez for €20m Fee // 90min, 7 февруари 2018. Архивиран от оригинала на 2020-10-19. Посетен на 7 май 2018.
  11. ↑ Racing Club President Confirms Lautaro Martinez Has Been Sold to Inter // Sports Illustrated, 7 май 2018. Посетен на 7 май 2018.
  12. ↑ Martinez joins Inter
  13. ↑ Edwards, Daniel. Arsenal target Martinez survives U-20 disaster to prove he can be an elite striker // Goal. 30 май 2017. Посетен на 2 юни 2017.
  14. ↑ Los mundialistas llegaron a Vietnam // Argentina Football Association. Посетен на 23 май 2017.
  15. ↑ VIDEO: Referee uses video technology to send off Argentina's Martinez at FIFA U20 World Cup // Goal. 20 май 2017. Посетен на 24 май 2017.
  16. ↑ Guinea out of Under-20 World Cup // BBC. 26 май 2017. Посетен на 26 май 2017.
  17. ↑ Lista de convocados // AFA. 12 март 2018. Архивиран от оригинала на 2018-03-04. Посетен на 12 март 2018.
  18. ↑ WATCH: Isco Hat Trick Leads Spain's 6-1 Rout Over Messi-Less Argentina // Sports Illustrated, 27 март 2018. Посетен на 28 март 2017.
  19. ↑ Revealed: Every World Cup 2018 squad // Goal. Посетен на 25 май 2018.
  20. ↑ Icardi cut from Argentina's 23-man World Cup squad // Goal. Perform Group, 21 май 2018. Посетен на 21 май 2018.
  21. ↑ Inter end Juventus' Serie A dominance with first title in 11 years // 2 May 2021. Посетен на 2 May 2021.
  22. ↑ Argentina 1-0 Brazil: Copa América final – live! // The Guardian. 11 July 2021. Посетен на 11 July 2021.
  23. ↑ UEFA Europa League Squad of the Season // UEFA, 26 August 2020. Посетен на 26 August 2020.


  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Lautaro Martínez в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лаутаро_Мартинес&oldid=12196980“.